Не всяка битка може да бъде спечелена
и не всяка мисъл, да е споделяна
но ти вече знаеш, че има ли надежда
можеш да копнееш за мъничко нежност
и когато върху теб изгрее светлина ...
Свидетели звездите бяха
на кражбата ми, станала тогава,
но някой чул ли е до днес,
че мойта тайна те са споделили?
Мълчаха си и си мълчат звездите... ...
На теб Море с любов!...
Аз цял живот при тебе все се връщам
с вината осъзната на разкаян син –
Море, Море понеже си насъщност
в Живота ми хазартен и необясним!... ...
Не разказана история е тя велика.
Мъжът намерил любовта, със него са прилика.
Жена ранена е в душата болка тежка носи, но повярва в любовта и за нея има хиляди въпроси.
Дали е истинска, време само ще покаже.
Но споделена ли е тя, сърцето то ще го докаже. ...
Носталгично се стича дъждът по перваз от безвремие,
шепнат бистрите капки за онази далечна земя,
на която ни звяр и човек са били сътворени,
ни са бродили глупави, болни от злост същества.
Просто стрýи вода, без вина и съвсем непресторено, ...
Искам на крилете – снежнобели,
гълъб да ми носи блага вест.
Искам седем дни и все недели.
Искам си усмивката! От днес.
Искам си небето, хвърчилата, ...
Написах стих на листа ала го забравих
и думичка във паметта ми не остана.
А хората се чудят този ужким е поет,
а дума не обелва като темерут заклет.
Но хората които словото на лист редят, ...
В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.
Бе Харолд. Граф на Есекс. Синя кръв. ...
Полегнала в нощта, летя и лутам се в небето. Огряват ме танцуващи звезди с крила.
Прелитам покрай всяка, а тя обагря ме със красота.
Докосваща е, ярка и чудата, омайва ме с неповторимостта.
Във трепет - миг заспивам аз във сладка дрямка, пренасям се в приказка - мечта, усещам силата на топлина, на в ...
Не сме си обещавали блаженство
и болка до сълзи, порой от мъка,
но свърши се, макар да не е честно.
И сбъднахме единствено разлъката.
Ти много вероятно ще ме спомняш. ...
On crossroad congregation of a shadows pale
Awaits the duing poet's ghost;
The lady with the scythe spreads her veil
And show the way on everybody, who is lost.
So, some rainy day or frozen night ...
Внимателен,спокоен ти си с всички..
Искрен,честен-с хората добрички...
Красив и мрачен-както аз те искам..
Тих или бъбрив си днес-това се питам...
Обичам те-такъв,какъвто си- ...
Небето има правото да плаче...
внезапно се смрачи посред деня,
над покривите мълния се влачи...
Премина повей в зрелите жита.
Молитвено нагоре се понесе - ...
Един Човек, един герой, няма го вече,
излетя за последен път той в ноща.
Поклон пред делото ти добри човече,
за родината загина, за твоята страна.
Ти като орел летеше, бдеше от небето, ...
Когато съдбата загърби душата,
но шанс за надежда не стига.
Когато отчаян дочакаш зората,
но знаеш, че после нощта я застига.
Когато погледнеш недъга в очите ...
Да, сивото ми вещество е малко,
ала челична – моята закалка.
Навреме тленността си проумях.
И зная аз, изменчивото време,
каквото имам, за изпът ще вземе – ...
А ми се иска да беше лесно и просто,
с лекота да живея този живот
С поглед замечтан към простора
без да забързвам сърдечния ход
А вечер да прегръщат деня ми ...
Беше хубаво във дните детски –
дни безгрижни, вдъхновени, волни,
беше хубаво с приятели съседски
да играете така свободни...
Беше хубаво, когато се събудиш, ...
Във нощ омайна като тази, на теб красавице ще се предам.
В живота мой любов я имам и на теб любима искам да я дам.
Искам само твоята усмивка нежна, на лицето ти да грее.
Не искам сълзи да пролива, а да се радва и се смее.
Ела при мен любима, ти живота ми го промени. ...
Всички в квартала ни вече узнали са.
Трябва към Таня да тръгвам, а бавя се
и осъзнавам, че още смутен съм.
Днес на училище първият ден ще е
след репортажа за мен във неделя. ...
Пространство - что оно? Клубится пылью, снегом,
Зияет пустотой, или темнеет вдаль,
И хочется строкой в себе его измерить
И бросить на ветра, как шёлковую шаль.
И вот… - аллеи~свет среди берёз и сосен, ...
България – любима и красива –
държавата в най-сивото се впива,
но не е сиво, а лукаво черно –
бездънна, безпардонна злонамереност.
А властите са пълни с тежки страсти ...