Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи. ...
Ти… дъжд безкраен и проливен.
Неукротим. И несмирим.
Защо прикриваш порива си таен?
Защо не си пред всички несравним?
Не ласкай ти воплите на онзи - чуждия, ...
Ще дойда, бабо, мъничко почакай!
Съдбата често има дълги пътища.
Аз знам, че ме сънуваш как проплаквам,
или пък от училище се връщам.
Ще ми разказваш приказка, в която ...
Три дъвки за балони "Идеал"
до пръсване издуват двете бузи
и сладолед "Ескимо" бих изял –
през дупчицата в джоба се изхлузи,
последната паричка. Не разбрах, ...
Изморих се... от тъпи скандали!
И от мъки в семейната прах!
На жена ми... ще купя сандали,
и ще кажа без никакъв страх,
че дошло ни е - време разделно! ...
Светлината се плъзна в тунела на мрака
и издърпа докрай всички спрели мечти.
Лумна музика в изхода без да дочака
да привикнат на изгрева любопитни очи.
Затанцува с хармоника весело вятъра, ...
Към приятелите ми, които обичам и уважавам!
Бъдете благословени!
Ще си отида някой ден и аз.
За мен животът просто ще приключи.
Ще тръгна сам във сетния си час. ...
Дали е орисия без рана да боли?
да гледаш и не виждаш, сърцето да кърви?
От чужди грехове така да ти тежи,
и тайните им бавно да те давят,
безчувствен на течението си се оставил, ...
Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...
С дяволски сълзи заплаках мълчаливо,
с дяволски сълзи без чувство грам.
Вече, ако плача, казвам ви учтиво,
с дяволски сълзи ще плача, знам.
Няма да разказвам, няма да говоря, ...
Къде изчезна онзи Питър Пан?
Без сянка ли остана, че го няма?
Не пише писъмца и Патилан
с какво ядосва баба Цоцолана.
Порасна ли Емил от Льонеберя, ...
Оцет изпиваш сутрин – пълна чаша.
И лъскавите вещи са кумирът.
Което не разбираш, то те плаши.
Глупаци – за идеи да умират.
Рабираш бързо клюката, скандала ...
Не ме разпитвайте! И аз не знам,
защо градът заспива непогален.
Защо замръква като куче сам,
а залезът му хвърля поглед ален.
Защо щурчето тихичко подзе, ...
Попитали Господ, какво са децата,
ще влязат ли нявга в Рая мечтан.
А Господ се спрял и поклатил глава,
повикал децата, помилвал ги с длан.
Те вкупом, ще влязат в Рая! Помнете! ...
Душица мъничка той още носи,
и бързо лази със крачета боси.
А зъбчета прорязали венците,
ще усложни на мама, тати дните.
Той скоро лесно думичкте ще реди ...
Дишай, човеко, че още е рано
къс да си вземе небето от теб.
Казвам ти – има защо да останеш.
Капят сълзите отвън на дете.
Вятърът брули свирепо дома ти. ...
Вече изкачих върха на чувствата
/и няма, мисля, връщане назад/,
ритнах си дори и стълбата
/какъв ти връх по пътя хлъзгав/ -
сега над мен е звезден необят, ...
Окаляна и паднала в пропаст бях
и нямаше кой да ме привдигне.
За утеха и разбиране копнях,
но до мен никой не се опита да стигне.
И тогава твоята Святост ме озари, ...
Затворих очи и усетих ръката ти,
с допир нежен да се рее в косите ми.
Затворих ги и изпих тишината,
премаляла, да чуя плача на звездите.
А онази бяла луна се промъкна ...
Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.
Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.
Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,
дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.
После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници. ...