Poetry by contemporary authors
Море, ти моя не зарасла болка!... 🇧🇬
Море, ти моя не зарасла болка,
ти моя обич, нежност и съдба!...
Ти никога не ме попита: Колко
и изпитания за мен избра́!... ...
А в мен живеят 🇧🇬
навързани във ситна медна нишка,
по минали тревоги от преди,
по чувството, че все ще съм излишна.
Автор: Невидимо ...
Българска тревога 🇧🇬
Безлюдни са и китните села!
Живота гледа ни намръщен!
Безмилостно ни пръска по света!
Сълзи в очите на родителите светят! ...
Едно откровение 🇧🇬
което лети и лети...
Мечтата на всеки се сбъдва,
във сините морски вълни.
А мокрия пясък прощава, ...
Картина в зелено 🇧🇬
и всичко наоколо плисна в зелено.
Подобно на пролет. И мъничко лято.
Подобно на вир. И подобно на мене.
Зелена е тази пътека на двора, ...
От изкривените аршини 🇧🇬
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей – ...
* * * 🇧🇬
Газя в житата на юлската нива.
Без облак в небето, вода се изля -
дъждовният душ ме облива.
За кратко замирам, а летният зной ...
Бурята 🇧🇬
млъкнем, и загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Изгубихме се в сивото тогава. ...
Случайно 🇧🇬
Случайно те срещнах, случайно,
рисуваше сенки нощта.
Не мислех, не знаех, че тайно
ще бъдеш за мене мечта. ...
Лятна църква 🇧🇬
От горещи въздишки пожълтя и тревата.
По морските дюни голотата завира
и в горещия пясък вълните се спират.
Любовта съживена, днес е огнена лава. ...
Слънчева детска игра 🇧🇬
после тичам с него и се смея,
после с лъч играя си на жмичка,
с друг се реша, за да поумнея.
С пръстите лъчи плета на люлка, ...
Блуден син 🇧🇬
приласкава ги тъмнината,
спират вън капките дъждовни,
всичко чезне в тишината.
Прибирам се в дома си аз, ...
Странно 🇧🇬
Странно ми шепнат листата,
странно реката шуми,
лято горещо в позлата,
цветно за мене блести. ...
Благодарен на съдбата 🇧🇬
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...
Или… или 🇧🇬
Сандалите ме стягат… на шкембето!
След пет на нула воинът е сам,
а сладолед разтупква ми сърцето! 😊
Какво да сложа – хич, ма хич не знам... ...
Остани с мен 🇧🇬
освен едно – да бъдеш с мен,
в дни когато дъжд ме плиска,
в самотна вечер, в ден студен.
С мен ли си, то значи имам всичко, ...
Домашен зоопарк 🇧🇬
а мама защо ли все е недоволна?
Пухкав, ангорски, сив котарак
и куче с порода "Улична превъзходна".
Имам папагал, любимец на всички ...
Истината раждала се в спора... 🇧🇬
Колко глупаво е да се спори
за неведоми за нас неща!
Споровете водят до раздори
и от тях извира глупостта. ...
Августовско размишление 🇧🇬
насън, наяве, кой ще разбере,
а суетата в новата си ризка
на добротата кожата дере.
Не стига друго, ковид ни притиска – ...
Жега 🇧🇬
по-силно от светкавици през юли.
Събуден ураган души ломи...
А правехме се с тебе на нечули.
Гневът със стъпки котешки пред нас ...
Старицата 🇧🇬
втвърдена от времето,
загубила блясък,
преди жизнено нужна.
Като празно гнездо ...
Под старата смокиня в Созопол 🇧🇬
насреща – морето, цигара и Аз,
душата ми млада – стара просякиня
от полет я пази белият перваз.
Морският бриз с цялата твоя нежност ме милва, ...