Очите стъклени пак сънен град отваря,
и тази нощ плътта трепери, за разгул.
сред дим цигарен, водка, похот и поквара,
кой би гласчето, треперливото дочул?
Продава свежи рози за среднощни дами, ...
Роди ме Вселената – да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
За път през пустинни, сурови премеждия,
За нежния допир в самотните нощи.
Взех от облака част – да раздавам промяна, ...
Път за двама
Път в Живота, той е път само за двама,
мъж и жена, когато любовта е голяма.
Вървят по него заедно хванати за ръце,
един до друг, прегърнати, сърце до сърце. ...
Побързай, хайде! Давам ти ръка,
побързай да прегърнем август – идвай!
Ще легне скоро есенна река
под сребърния залез в скут на мида.
От нишка на копринения дъжд ...
Имам си мъж за самотност и болка,
той не успява със мен да се радва.
Толкова много, че питам се колко
трябва сухар да си? И дали трябва?
Имам си мъж за минути на щастие, ...
Последният ураган...
на капитан далечно плаване П.Софийски
Измина много време оттогава,
а тъй като животът е от спомени –
понякога сам искам да забравя, ...
Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам. ...
От жегата главата ми блокира.
А зиме пък замръзва – все беля.
Обърнах го на цаца и на бира,
съвсем от мен мъжът ми побеля.
И неопран, и гладен, и небръснат, ...
Навярно подранили са разделите,
които до бездомност ме ограбват.
Съдбата се е влюбила във смелите,
а аз със страховете си боравя.
Понякога в петите им се кланям, ...
Оглеждам се. Но толкова е трудно,
да виждам през измамна яснота,
родена съм сред хиляди заблуди,
закърмена с хронична слепота.
Осъдена, затворница на времето, ...
Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.
И дните ни – полека изостанали, ...
На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и с надменност
и опознавах ден след ден света.
Истории, извиращи от книгите, ...
Ръзхвърчана несвойствено откъм булеварда,
синя завеса танцува с безцветния полъх на вятъра,
сякаш постеля приготвена за непримирения ден.
Покрай сънените сеячи на смисъл с тежки стъпки
настойчиво и неотклонно човек доближава до вкъщи. ...
Сегодня пространство нашей встречи
неожиданно ограничено
взглядом чужого мне человека, но
приличного...
Он говорит о Китае и политике среднего минимума, ...
На Ивайло Балабанов
"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш."
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат! ...
От моята нравствена сграда
се откъртва камък след камък,
от нея, не трябва нищо да пада,
за да бъде душата ми замък.
Но, падат камъни, леки и тежки ...