Изтънелият ден се препъва на двора в лехите,
няма кой да го вдигне с мазолести, прашни ръце.
Ято малки надежди са са свили гнезда под стрехите,
а щурците от ноти пришиват в тревите сърце.
Почерняла земята, зажадняла за нечии длани ...
Отдавна те превърнах във планета.
Във остров и във Ноево спасение.
Преплувах от сълзите си - морета
и дадох ти за всяка опрощение...
Прегръщах теб и тъжните ти дни. ...
Погледнеш ли ме с влюбени очи,
ледът на облака намръщен се топи,
погледнеш ли ме с усмихнати очи,
в сърцето ми пролет сбъдната цъфти.
Погледнеш ли ме с влюбени очи, ...
Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона. ...
Когато ми поддаде дюшемето,
май се превърнах в дървен философ.
Дрънкало и досадник, общо взето,
за всякакви полемики готов.
Задминах в рицарството дон Кихота, ...
ТЯ: Не издържам повече, не мога!
Ах, съдбата е така жестока!
СВЕЩЕНИКЪТ: По- спокойно, миличка! Крещиш!
В стаичка за изповед седиш!
ТЯ: Отче мой, простете! Без да искам, ...
Твоят гроб ще бъде много самотен,
а над него синева, синева,
покрай него тревата зелена,
минзухарът е клюмнал глава.
Твоят живот ще бъде само поука, ...
Не остаряваш моя любов, моя мечта,
в гърдите ми тупти едно младо сърце.
Душата ми тръпне когато срещне жена,
първа среща сякаш между момиче и момче.
Не остаряваш моя Любов, моя любима, ...
Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...
В дома на твоите възходи и зенити,
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...
Колко трудна задача е да пазиш кълн
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...
Honey, I'm а simple man
I don't have a lot of money
but U can still be "my buney" - a crown
that U'll bring with a proud,
but if U chasing man with a ca$h ...
Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...
Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...
Той бродеше в безкрайната степ.
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...
Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина. ...
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...
По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...
Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...
Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...
„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...