Гората ме обгражда постепенно,
превзема ме – въобще не е въпрос:
да ме притисне с войните си снажни,
застанали около мен на пост
и да погълне къщата ми странна ...
Пресъхнаха в мълчание реките.
Вода мълчах, подир мълчах и огън.
Наричах, но от думите преситена
смирих се и заслушах се във Бога.
Отпих роса, а утрото откри ми ...
Сега за мен си само непозната,
далечен спомен от една любов,
една частица в края на нещата,
затихнал тътен от забравен зов.
Погубен стон от нежности безкрайни, ...
Хан Аспарух
Край Дунава тихо и спокойно е сега,
остана само спомена и на конете грохота.
Ханът с народа си български премина реката,
заби знамето си с конската опашка в земята. ...
Ти виждаш всичко - светът е твой
и те боли за всеки нас поотделно.
Старикът Ти крепиш и водиш го полека,
онази майка, залисана за миг
изгубвайки ръката на детето ...
Какво правим ние, човеците, на земята! Какво търсим, ако не намираме Господа! Кого възлюбихме, ако не познахме Господа! Как живеем, ако не викаме към Господа! Прах и пепел са дните ни, ако не ни водят към Господа! Благославяй душо моя, Господа!
Честит Еньовден на всички!
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем. ...
Луната щом изгрее, в косите посребрени,
сълзите на поета – опали ще блестят.
Замаяно прибоят ще легне, примирено,
измолил тиха ласка – целувка за из път.
Изпълнила небето му с влюбено дихание, ...
От мен до теб земята е широка
и пътищата все са непознати.
Душите ни, разделни са, до болка,
а болката попива по крилата.
Надигам се към теб, за да те стигна– ...
Аз съм нощта ти. Слизам с луната,
наметната леко с лъчите и́.
Тихо на пръсти, вървя към земята,
да докосна любовни мечтите ти.
Сред росна трева, с въздишка една, ...
Поредният ни поетичен дует с Таня Денева
Т.Д. Вали. В сърцето капките отекват,
във унисон със моите сълзи...
Едно "Защо?" във мислите просветва.
Защо ли, Боже, ти го позволи??? ...
Мечтаех отново при теб да се върна,
забравих за думите дето болят.
Помислих, че мога море да обърна,
а рибите неми над мен да валят.
Помислих, че мога от счупена чаша ...
Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори... ...
В планинско китно село съм родена,
с пробуден дух – девойка от народа.
Простора чист, храна, вода студена,
аз черпех от красивата природа.
В училище, с желание се учех, ...