Душата ми не иска да бъде вече тук,
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...
Всичко започна с китайска намеса,
вирус убийствен създаден с цел -
да наплаши народа, да забави прогреса,
да изпита на надеждата крайния предел.
Медиите подклаждат напрежение излишно, ...
Разбрахте ли се вече с` съвестта си,
намерихте ли в себе си покой?
Сдобрихте ли се кротко с горестта си,
след жлъчните години адски вой.
Не ви ли натежаха толкоз думи ...
На своя връх мечтан Христо остана,
гибел самотна, подвиг за вечността,
Еверест само най-достойни признава,
и прибра го, а на нас остави скръбта!
Какво се случи горе в мрака недостъпен, ...
Да забравиш - колко труден глагол е,
особено когато любовта в сърцето е.
Думата любов - как да я забравиш...?
Най-много тя тежи в сърцето, да…
Но душата ти свободна е като птица. ...
По-мил, добър не бих могла да срещна.
Дори след милиарди часове.
Дори да се раздават като вещи
мъже след милиони векове.
Дори да ги направят от ефира. ...
Всяка сутрин го срещам,
с оранжев елек,
усърдно работещ, във студ и във пек,
леко прегърбен, с поглед в земята вглъбен,
тротоарен участък между два сфетофара, ...
Ножът е забит в сърцето,
кръвта изпива със стоманен, див копнеж.
Гори от болка то във алени парчета
и плаче, сякаш капки стичат се по свещ.
Предателство и обвинение, присъда! ...
Ти дебнеш подло, винаги в засада
и чакаш да изгубя някак сили,
да падна в бездна и да се отчая,
вина да ме полази с пръсти гнили,
да ме разяждат болка и омраза ...
Под покрива на сламена къщурка,
в сакарско село аз съм се родил
и в песента на мамината хурка
на щастието дните съм открил.
Земята родна давала ми сила, ...
Там някъде, където
мъглите се целуват с вечността,
аз вечно бродя - непокорен скитник,
брадясал с мисли, лазя към върха.
Закърмен съм с гласа на ветровете, ...
Пак с нетърпение чакам неделята.
Дядо ми каза, че с тях ще ме вземат.
Щели да ходят със Мери на село.
Категорично признавам и смело
аз, че откакто е влязъл в живота ми, ...
В книгата с приказки на Братя Грим (Вилхелм и Якоб) има една приказка, с един винаги изникващ в съзнанието ми образ, когато вали сняг, а именно Баба Хола (немски: Frau Holle). В тази приказка Баба Хола разказваше на момиченцето, стигнало до малката й къщичка, че може да остане при нея и да върши дом ...
Родих се гола, зла и уродлива,
и безпризорна из тълпите скитам.
гноясалите рани ми отиват –
и честността ми – с лустро неприкрита.
За мен канонизират мъченици, ...
На... homo sapiens
Ние сме разумни същества,
тъй като се трудим, ядем хляб и се смеем.
Така е, дами и господа, нали?
Поне така беше (ще кажат някои)... ...
Стоях на бара с глупав единак,
забравена от ангели и Бога.
Обменях си тъгата за коняк,
а той събираше пари за дрога.
Почерпих го едно. И две. И три... ...
Кокичета
Навън е студено, зима, сняг заваля,
земята и градината отново побеля.
Дворът не е само бял,има и зеленина,
това са кокичета,те дар са ни от Бога. ...
Благославяй не мен, а Жената -
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам ...