Не съм от светлите поети,
за тях света е проста призма,
стиховете им се нижат на куплети,
всяка тяхна дума е афористична.
От тия съм циничните, дето ...
Не вървя към тебе за да служа
на егото си, а на любовта.
В надеждата си тихо ще се сгуша,
но силна ще е моята мечта.
Дори и никога до теб да стигна, ...
Умирам и се раждам в късче хаос,
но мога самотата да подреждам
на спомени от много дълъг валс
и хиляди изтъркани надежди.
Кафе, цигари, филми и фурми, ...
Всяка минутка със теб е безценна,
всяка минутка е мечта съкровена.
Всяка целувка е до болка потребна,
всяка целувка се превръща в поема!
Твой съм до атома своя последен, ...
Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце, ...
If death is final, then why does it linger?
Why do loved ones wallow in its distress?
On such questions I wish to put a finger
and unravel the mystery of postmortem stress.
Existence supposedly ends with death, ...
Дори далече, пак съм в твойте мисли -
и не, защото съм единствена и верна...
Поле със жито са косите ми златисти,
харман със снопи е вечерната постеля.
Вземи си кичур, колкото да имаш ...
Така ми е добре.Самотна Самодива.
Не искам да ми носиш капчици роса.
Не си ми нужен да тичам по тревата диво.
Не чакам топло рамо. Искам свобода.
На Куковото лято ще те сгрея ...
Вчера гледах много стари снимки,
снимки от отминали години,
дни, които тъй са си заминали
има там, тъй ярко на тях има.
Дни какви ли не, лица тъй тъжни, ...
Наýчи ме, до болка да ти вярвам,
да хлопам по залостени врати
и кучетата бесни да разлайвам,
да бъда трън в невиждащи очи.
Но много е горчива тази чаша, ...
Грабители от безогледно хищните
и скакалци сме – гладни, на рояци.
Нахранили се – хвърляме излишното,
в контейнерите – лепта, за бедняци.
Земята ражда виното и хляба ни, ...
О, Стихио горяща донеси ми ти плам във сърцето,
Дай ми от силата си вечна, аз искам да вървя по небето,
Дай ми да опитам от огънят жив и да усетя безкрая,
На мен не ми стига земята, тръгвам на поход за рая!
Родих се и дишах сред пътеки утъпкани, притиснат в окови, ...
Косите й - могъщ водопад,
спускат се с мрака на вечер беззвездна.
Очите й, с лешников цвят-
тайнствена и дълбока космическа бездна!
Усмивката й - обедно слънце, ...
Диша в мен все още онзи безпощаден пламък
Луд пожар бушува на пристана на моята душа
Буден пак бленувам, но надеждата догаря
Търся път към бездната да удавя тази самота
Луд пожар бушува и всичко ще изпепели ...
Когато искаш да си с някой,
А той не дава пет пари за теб,
Стани и продължи да крачиш,
Вдигни глава и погледни напред.
Когато искаш да обгърнеш неговия свят, ...
При теб съм пак. Не се оглеждай ти.
Не можеш да ме видиш, мила... Аз
невидим съм... духът ми се върти
около теб ефирно, плавно, в кръг.
И с мен е Ерос в този ранен час, ...
Не, няма лесни пътища към теб,
опитах и подземния, през ада.
Непросветен усетих се, нелеп,
единствено ли егото пострада,
или спечели, че се помирих ...
Не спирай и в съня да се усмихваш.
Така ще бъдем заедно отново.
На чувствата ми с чувства ти откликваш.
Не спирай и в съня да се усмихваш.
Аз искам да усетя как обикваш. ...
Колко сила и смелост са нужни
и към себе си колко любов,
неродено да падне в графата „ненужни“,
да се хвърли във коша заченат живот?!
Колко сила и смелост са нужни ...
Призови ме със тиха въздишка,
ще я чуя в съня си спокоен -
като лъх от живот, но предишен,
в който пръснах чупливата стомна.
Не оставяй гората без дрехи, ...
Сама съм си мъж.
И в пола, и в панталон съм една и съща.
Ще ти кажа всичко в лицето наведнъж
нищо, че истината трудно се преглъща.
Куфарите сама си ги нося ...
Благодаря! И пак благодаря!
Че даде ми възможност да се смея,
да се порадвам и нови песни да изпея.
Не ти благодаря от куртоазия,
разбирам, че си искрена със мен. ...
Липсваш ми, където и да ида.
Какво да правя в този дълъг ден?
" Къде е тя? пак любовта ми пита.
Липсваш ми, където и да ида.
Мисълта ми все към теб полита. ...