Разхожда ме кучето. Насреща ни момиче с кокерче. Големият пес го обдушва, аз клякам и чеша малкото зад ушите. То се върти някак странно – напред, назад…
Момичето казва: „Така си е – хем страх, хем иска някой за забавление…“
Констатирам: „Съчетание от страх и желание за забавление – значи е женско“…
...
Беше юни, 2003 год.- един от обикновените, но красиви дни, в който една жена в чаровната
трета възраст- това съм аз, след ставането от леглото е щастлива, че е здрава и...отива на работа!За това говори грижата, която е положила за външния си вид- тоалета, грима, парфюма!..И нищо не предсказваше как ...
- Имаш помощница, зависи как ще го изтълкуваш- посрещна я рехабилитаторката на вратата.-Късмет!
Мария пое дълбоко въздух. По-нататъшните обяснения бяха излишни. Започваше периода на безтегловност. Царицата майка се беше качила на борда.
- Пристигнах с нощния полет. Всичко съм почистила, вечерята е с ...
Иванчо: Тате, защо се отказа този месец да си получиш четирите хиляди лева?
Бащата: Защото, синко, руснаците решиха да ми ги превеждат в копейки. Аз нямам толкова голям чувал, а и да имах хамалите щяха да ми вземат повече!
Колко бързо времето минава, сякаш летен бриз повява над живота,
обгръща го, веднъж нежно, друг път бурно и оставя следи, за всеки живял на тази земя. И колкото, да се стараем, да го живеем нормално, все от някъде ще изскочи някоя неприятност и го обръща с хастара на вън…
Познавах ги отдавна, семейст ...
(два проекта за трайно подобрение на междусъседските отношения)
Повечето народи виждат себе си като ратуващи за мира и разбирателството. Дали това наистина е така, тук няма да коментираме, за да не се отплеснем от темата още в самото начало. Като изходна точка въпросната теза има предимството, че в ...
Тази слънчева и спокойна юнска утрин обещаваше един горещ и прекрасен ден. Оказа се, обаче, че не всички си изпълняват обещанията като мен. Дори спокойните утрини. В 7.00 часа нямаше как да знам това. Имах време да полежа със затворени очи, за да запаметя шантавият си сън и, изневерявайки на нормалн ...
Веднъж един ученик попитал учителя си , какво е живота?
- Раждане , израстване, узряване, помъдряване, презряване, кончина. Той е низ от случайности, премесени с реалност , обвити във време, породено от съзнанието ни. Животът е пътя към съвършенство, изпълнен с мъка и тъга, премесен с щастие (малко) ...
Един ден, неочаквано, получил писмо от родната му майка. „Останах вдовица – пишела тя. На погребението на баща им синът и дъщеря ми обещаха, че ще се грижат за мен, няма да ме оставят. Но така обещанието им там си и остана! Те се запиляха някъде по градовете, грижите ги емнаха, и аз си останах сама ...
Където един огромен атол обединявал някога десетина острова, върху всеки от които живеели различни племена.
На островите имало всичко – вода, палми, плодове, зеленчуци. Всичко! И това всичко – безплатно. Само се домъкни до градината и яж – на корем…
Е, вярно – едно нещо било дефицитно. Прасетата. Ма ...
Мисля, че вместо да се чудим как да се натягаме на украинците, е крайно време да издигнем в София, на най-централно място, голям паметник на великия монголски завоевател Тамерлан. Защото Тамерлан е пленил и поставил турския султан Баязид - българският поробител, в желязна клетка /станала известна ка ...
Преди няколко години, ние българите открихме паметник на американския летец в София. Това е чудовищно, защото именно американските летци по време на втората световна война са бомбардирали без жал и угризения София и други градове на родината ни. Затова следва да изпитваме ненавист към американските ...
Дойде Преображение и всичко се промени.
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...
Не беше добра идея да се срещам със синеоката дама и то точно след стриптийз бара. Всичките ми сетива бяха повече от обострени, а мислите ми се надбягваха, подобно на слънчеви лъчи. Не знам защо все още се виждахме, може би, за да се надлъгваме, че животът ни е сладък и върви изцяло под наш контрол. ...
- Тази нощ няма да заспиваме, Ея! Татко в три часа трябва да е на космодрума.
- Батко, толкова се вълнувам!
- Да си призная, аз също, чак сърцето ми ще изскочи! Но трябва да си стегнем багажа за дългия път, който ни чака. Видях, че баща ни е опаковал няколко резервни скафандъра. Ще се скрием в тях. ...
Разказът е по действителен случай.
Постоянно се опитвам да бъда робот, да не виждам лицата на пациентите си и да се концентрирам върху болестта. Уви и до сега не успях.
Отново са тълпи пред вратата. Влиза следващият. Майка с детенцето си. Дори не я погледнах, защото момиченцето беше ангел. Истински ...
Все още лято - трети септември 1993 година, петък. Рая се върна по-рано от работа - към 20.30 часа. Тя беше бизнес дама и работното й време беше денонощно. Работата й беше много, нямаше зад гърба си никого - нито партньор, нито партия. Тя вярваше в себе си, в съдбата си и най-вече в Бог, но в никакъ ...
Разказът е истинската житейска история на мой роднина
Не било много отдавна. Но хората имали други обичаи, нрави и традиции. Семейството било на почит, нравите - строги, а традициите се спазвали безпрекословно. Тачело се богатството и всеки се стремял да го постигне, както може. Момата не можело да ...
- Хайде, Снежи, побързай, ще ти изстине закуската и ще закъснееш за училище!- майка ми се провикна от кухнята, както правеше всяка сутрин.
Трудно заспивам и трудно се събуждам. Такава съм от малка. А в онази сутрин вече не бях толкова малка и се предполагаше, че събуждането ми ще е по- бодро от обич ...
Ако във Франция и Великобритания открият нефт, САЩ мигновено ще се заемат с демократизацията им и ще поставят въпроса за спазването на човешките права там…
хххх
Той никога не пожела жена – дядо му го беше научил, че не бива да правиш другиму това, което не искаш на теб да направят…
хххх
Ставаше ужас ...
След като пружината на наследения от баба ми метален креват окончателно се продъни, нямаше как, трябваше да го подменя. Не ми се тичаше по магазините, та реших да се допитам до любимия си форум. Тъй де, за какво човек кисне през вечер във виртуала, ако не за обмен на умни мисли?
pospalanka76 16.04.2 ...
Чл. 1. За взет бакшиш се издава касова бележка.
Чл. 2. Приет рушвет се облага с данък доход.
Чл. 3. Неотказан подкуп се разпределя помежду полагащите им се правопропорционално на получените от тях гласове при последните осъществени избори (редовни, извънредни, предсрочни, отложени, слети, сериални). ...
Бай Иван се разхождаше бавно из корабчето “Приста“. Вечерната му разходка бе рутинна, не безцелна. Не можеше да пусне посетителите, желаещи да вечерят на борда, без да се е убедил, че всичко е както трябва - чистотата, подредбата и не на последно място, да не липсва нищо в кухнята на добрата, усмихн ...
Хубаво размътване на водата за лов на шаранчета
🇧🇬
Писах за появяващите се проблеми пред Литва във връзка със заявленията, че не признават нищо от историята си между 1920 и 1940 година. Което автоматично води до някои изменения в държавата: връщане на Мемел /Клайпеда/, на някои земи, както и на столицата Вилнюс, до 1940 година полския град Вилно.
По ...
Рожден ден ми е днес. Заграбен от американците, ама светът вече свикна – крадат морета, земи, полезни изкопаеми, принципи, идеи…
На празника ще има торта и за мен – диабетична. Скъпа, но си позволявам.
Щото, викам си – глупаво е да страдам от глад, за да се тормозя много години на диета…
Е, няма да ...
Ход първи
Четвъртият конник
Дойде време и Смъртта да се намеси. Вече и Бог, и Сатана бяха вдигнали ръце от това проклето нещо – Човека, и решиха да вземат кардинални мерки. Такива старозаветни наказания като Потоп, Опожаряването на Содом и Гомор, Чума, Холера и разни такива вече не вървяха. Долното ...
3- Част
ЖАНЕТА:
Удовлетворена приключих разговора с Ев . Той прекрасно осъзнава какво може да го връхлети ако не играе по моите правила. Не бих се изненадала ако това му доставя удоволствие. При първата ни среща когато прие условията и парите, доброволно прие ролята на мой подчинен. Изпълни поръчкат ...
Започналата демонстративна и безпардонна НАТО-визация поставя редица въпроси. Вече няма съмнение, че светът се ориентира към парадоксалния триполюсен модел. Докато два от полюсите на този модел са ярко видими и с невъоръжено око и са силно конфронтационни помежду си /на практика възстановяващи стату ...
Душите имат смелостта да подаряват същността си на друг човек. Да се обричат на нещо, което замаскира първото им впечатление и ги убеждава, че образът отсреща е всичко онова, шепнато в мечтите. Хората сме способни да загърбим себе си, преследвайки нечии други представи и очаквания за това кои сме и ...
- Много скоро те пуснаха- забеляза на тръгване рехабилитаторката. - Още ми изглеждаш бледа.
- Нали няма да го подсетиш да мисли по темата- умилка й се тя.
- Ще си мълча като изключения ти телефон.
- Блокира... Не можех да се мотая повече.
- Ще ви трябва доста късмет. Но казват, че любовта дава крила ...
Следващите месеци не бяха по-леки, но Светлин все по- често се усмихваше и знаех, че той ще оздравее, ще получи нов шанс за пълноценен живот. Запомнила съм следните думи на Ванина от този период:
- Всъщност това, което ни свързва, е майка му. И двамата я наранихме, потънали в собствения си малък свя ...
Тамара затръшна, без да иска, силно вратата на излизане. Превъртя ключа в ключалката два пъти, за по-сигурно. Не живееше в най-безопасната и спокойна кооперация на света, все пак. Четириетажната, сива и стара сграда беше убежище на всякакви хора, някои от които не се спогаждаха особено с общественит ...
Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
Кахърна бе душата на Христо, макар, че щедра бе земята нея година.
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...
Толкова дни изгуби с тоя термометър под мишница. Разтече се като тебеширена рисунка след дъжда. Разми се усмивката й, сега как ще я разпознае нейният любим? Кулата е страшно пренаселена, всякакви змеици изпълзяват изпод сенките, люспите им пъстри и загладени, очите им хладна наркоза, а тя – по едни ...
Тази сутрин Колев се събуди доста рано. Стана от леглото без да се излежава. Погледна през прозореца и видя, че уличната лампа все още не беше угаснала. Обу си чехлите и отиде до банята. Изми лицето и зъбите си, а след това мина през кухнята, за да си направи едно кафе. Взе го заедно с цигарите и за ...
Приказки от Омаг. планина 9-93. Очите на совата 1
🇧🇬
От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...
Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изп ...