Много рядко се смееше, да не кажем почти никога. То и една усмивка, като зъбене на куче.
Тази сутрин се погледна в огледалото и се усмихна. Имаше нещо различно, но не знаеше какво. Всичко си беше, както преди. Зъбите си му бяха на мястото, вярно малко посивели от пушенето, но си стояха правилно и до ...
Дръпнах за последен път от цигарата и метнах угарката в кошчето.
Все още сутрините бяха доста мразовити, макар че пролетта вече правеше солидни опити да се настайно трайно дори и в прогнозите.
Едва когато влязох в таксито, видях че на задната седалка стои човек. Бе възрастен и дребен, с оредяла бяла ...
/Всякакви случайни съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, др ...
Когато вдъхна свободен въздух, Джиро се опомни. Онези двамата може би все пак бяха по петите му и щяха рано или късно да го настигнат. Той ясно осъзнаваше, че които и да бяха, бяха професионално отлично подготвени и знаеха добре какво правят. И все пак в състояние на асиметрична война можеше да накл ...
Днес е петък, а вчера беше четвъртък, а оня ден сряда. Годината има 365 дни. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Човек, за да се движи, да говори, да мисли, да прави, каквото и да е, трябва да има мозък.
Да, всичко това го знаех до снощи.
Повикаха ме на разположение и видях стар мой познат ...
Беше толкова мъничка.
Дребното й съсухрено телце изглеждаше леко, като перце, което всеки момент вятърът ще отнесе някъде, а бялата нощница, която й бяха намерили сестрите, й придаваше още по-измъчен, направо призрачен вид.
Най-забележителното нещо в нея обаче, бяха очите й. Тъмни и пронизващи, изця ...
Да, това е – началник склад. Тоест – началник на предметите, стоките, струпаните вещи.
Получаваш ги и решаваш съдбата им. Кое къде ще бъде. Кое на първа линия, кое струпано на куп в ъгъла, кое направо в пакетите – не си заслужава дори да се вади на бял свят.
А после – по твое, началническо, мнение, ...
Всеки се ражда с прокобата си и със собствената си съдба. Всеки сам носеше своя товар и всеки сам отиваше нанякъде, а за някои просто нямаше да има изход. Животът беше едно безкрайно пътуване към неизвестността. Твърде дълго време беше минало от онзи момент, когато Джиро живееше като част от онази б ...
Петър не обичаше да чете книги. През живота си не беше прочел нито една книга (ако не се смята една книжка с картинки, която прочете като дете), а наближаваше 18 години. Винаги казваше, че ако му трябва информация за нещо, може да си я набави от Интернет. Това казваше за ужас на старомодните си роди ...
Влюбена съм в отношението което ми показваш, влюбена съм в гласа с който ми говориш, влюбена съм в усмивката която ми показваш, влюбена съм в енергията която излъчваш, влюбена съм в твоята деликатност, влюбена съм в огъня който разпалваш в мен, влюбена съм в начина по който ме караш да се чувствам, ...
- Даскале, кажи нещо,.. сгушил си се в палтото си, сякаш навън има сняг...
И след дебелашката шега последва ироничен смях от насъбралите се набори
- Какво да ви кажа момчета...- тихичко започна човекът - Преди светът се управляваше от умните и това беше много жестоко,...
Умните принудиха простите да ...
Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ...
Заб.: Текстът е писан преди повече от 10 години, не помня в каква връзка.
----------
В съвременния постмодерен свят, много малък процент от хората по света нямат достъп до интернет, а всички потребители на интернет са запознати с услугите, които предлага социалната мрежа Facebook. В нея могат да се ...
Джиро си спомни как се беше връщал в бедната си квартира. Трябваше да се грижи за болната си стара майка и за сестра си, която беше съвсем малка и още не ходеше на училище. Все пак някои членове на Якудза имаха нормални семейства - доколкото това разбира се беше възможно. Той определено размисляше в ...
Всички, живеещи в Голямата къща се събраха пред разбитата от земетресението порта на дома. Тъкмо завършваха ремонта, стаите бяха възстановени, коридорите изчистени, стените измазани, прозорците с опънати пресни прозрачни шкембета…
Само портата зееше. При последния трус едното от дърветата пред дома ...
Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 12 и 13 години.
1. За любовта лечение няма!
2. Днес още не съм десертвала.
3. Когато учителите решат да ни изцеждат като лимони, винаги ще намерят време да направят това.
4. С майка ми и баща ми се познаваме от 12 години и три месеца. ...
Не поглеждай назад
Пролетта носеше красотата на новия живот, чувството на безметежност и усещането за щастие, тя събуждаше очарование в душата ѝ. Мисълта, че може да започне живота отново, да се усмихва и да бъде щастлива, ѝ носеше така желаното спокойствие и увереност. Все пак нищо не е толкова лош ...
И се връщам в младите си години. Когато баба ми убедено се аргументираше: „Така е, казаха го по славейчето…“
„Славейче“ в Борован наричаха радиоточката. Която беше абсолютен и най-убедителен капацитет по всичко. Логиката – та няма да пуснат там някой невежа или лъжец, я…
На същия принцип са изграден ...
Пеперудите в стомаха правят пакости
Звукът от завъртането на ключа и отварянето на вратата, предизвика в нея усещане на отрезвяване, сякаш я извади за миг от болезнения свят в който бе попаднала. Стаята, леглото на което лежеше и обстановката, сега изглеждаха студени. И въпреки, че камината гореше- ...
Бокузо нямаше как да не усети, че нещо се беше случило - естествено той не подозираше кой знае какво, тъй като Лейди Смърт беше отсъствала само няколко дни, но той също имаше сериозно разузнаване, което да го информира за някои неща от първа необходимост. Бокузо имаше начини да проследи всичко, тъй ...
Комедиодрама за вредата от пиенето
От Джордж Спиршек
Започната в 65 аудитория на СУ, Трифон Зарезан 1974 година,
оформена в „Грозд“, завършена в „Дълбок зимник“ – вече на третата бутилка вино, възстановена по памет днес
Не знам защо?! ...
Ерика изпълзя от аеротаксито, претъркули се няколко пъти надолу по склона и се отпусна на земята. Дишаше учестено, а сърцето й всеки миг щеше да изхвръкне. Опита се да поеме дълбоко дъх и да успокои пулса си, но рязкото пробождане в гърдите й подсказа, че при удара здраво се е натъртила. Помръдна вн ...
Пещерата...Някои се страхували от нея, а други съвсем смело тръгвали на път. Някои се отказвали при първата трудност, а други продължавали, въпреки всичко. Някои откривали все повече и повече, а други виждали само мрак...Но само една крачка напред можела да ги отведе до нови хоризонти.
Един ден, има ...
- Г-н Кмете, разказахте ни за новите проекти, които ще се изграждат в града, но в края на интервюто кажете повече за новият начин на работа на администрацията на общината, преди почти половин година спечелихте изборите с обещание да въведете промени и да бъдете по-близо до хората. - младата репортер ...
ПРОЛОГ: ПРОКЪЛНАТИЯТ И САМАРЯНКАТА
или КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Ей това е животът ми, потъпкан от всякакви крака, тежки кубинки, остри токчета, леки маратонки, влачещи се чехли...като че ли няма откъде да минат и вървят направо през душата ми, тъпчат на едно място, скачат върху най- свидното ми...
А през ...
/вицоподобна история/
Адолф Хитлер сгъва прилежно червения кожен камшик и го оставя в края на леглото, на което секси блондинка с маска е прикована с леопардови белезници към таблетката. Фюрерът откопчава белезниците и мацката сваля маската.
– Хинкиии! – провлачва глезено тя. – Следващия път искам д ...
Огромният паркинг бе претъпкан. Вече десет минути кръжах и търсех място. Накрая открих едно до входа на магазина. Бързо се шмугнах, а очите ми грееха от щастие.
Към колата тичаше някакво момче облечено в синьо яке с емблемата на хипермаркета и нервно махаше.
- Господине, моля ви! Това е място за инв ...
Дак Хо не беше излъгал, което само потвърди убеждението на Алиф, за това, че Древните наистина се пазеха зорко. Дак Хо му беше обещал да се свърже с някои от тях, тъй като те обикновено не общуваха помежду си. Когато си успял да избегнеш цяла поредица от програмирани събития, чиято единствена и глав ...
Въпросната Ирина се оказа гостоприемна и отзивчива жена в средата на двайсетте, която с охота се съгласи да ми разкаже всичко, което знаеше за Любов.
- Живеех в този блок през цялото си следване. – обясни ми домакинята, след като беше напълнила чашата ми с чай догоре и беше отрупала чинията ми със с ...
Ирина попадна в свят на кошмарни сънища и всяко нейно действие изглеждаше автоматизирано.Изпълняваше нарежданията на акушерката с явно чувство за вина. Като човек загубил по невнимание живота на най-скъпото което носеше в себе си:вярата в любовта и нейната материална загуба.Това чувство за безсмисле ...
След погребението на Атанас писмата на Любов оредяха, а и телефонните ни разговори бяха доста кратки. Отначало предложих на приятелката си да поседя известно време при нея и Светлин във Варна, но тя учтиво отклони предложението ми. Един ден открито ми каза:
- Виж, Вени, в момента имам нужда от тишин ...
И Господ погледна на тъжната Земя и се замисли дълбоко. Събра всички светии и започна:
- Нещо ми стана съвестно и тъжно, след като Адам и Ева отхапаха райската ябълка, кривнаха от правата вяра и се потопиха в нерегламентирани занимания. И за да не е безразборно, смятам че трябва да се обяви един еди ...
Февруари е. Студ, кал и заледени улици. Пак съм навън и отново сам. Странно, улицата е пуста. Само едно куче маркира съседното дърво и ми се усмихна.
- Обичам те!
Погледнах, около мен нямаше никой.
- Искаш ли да влезем в тази сладкарница?
Видях я. Тя е. И е много, много красива в това синьо палто. ...
/всякакви съвпадения и алюзии са напълно преднамерени/
От двете страни на обраслия с трева стар път пасяха крави. От едната – бели, от другата тъмни. Едните с извити рога, другите с разперени.
А пастирите бяха като копия от негатив. Само отблизо набито око можеше да открие няколко разлики.
Обаче, на ...
В стремежа да има мир- ти трябва да имаш смелостта, дързостта и непоклатимия дух да се изправиш срещу злото.
В живота с времето ще ти поднесе безброй хора и ситуации, за да се сприятелиш със злото, но доброто у теб ще те накара да се съмняваш дали това, което правиш е правилно. А злото това не обича ...
Двамата служители на БДЖ се канеха да се приберат поне за малко на топло в служебното помещение отстрани на чакалнята. Там не беше кой знае какво. Миришеше на храна и застояло, но поне беше топло. Щяха да си направят и чай, за да се сгреят преди да продължат работния си ден.
Влакът за Варна щеше да ...
Алиф беше повече от доволен. Определено Лейди Смърт ненапразно носеше това име - тя щеше да бъде невероятно ценен съюзник за Гао Минг. Въпрос на време беше Гао да насочи атаката си към мегакорпорацията. Но той искаше да придобие сериозни позиции в Южна Корея, преди да тръгне окончателно на последния ...
В нашия свят мазохистите са щастливи…
хххх
Според математиците 2 х 2 е равно на 4. Винаги…
В живота 2 х 2 е понякога 3, друг път 5, а се случва и да е 4…
Зависи от много фактори… ...