Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Снежното преспапие 2 🇧🇬

Еленът препускаше, като луд с изплезен език по стръмния склон на планината. На зиг-заг след него тичаха зайците. Воят на вълците и ловджийските рогове се чуваха все по- близо.
Огромен вълк с трол на гърба си се появи на няколко метра зад тях.
Вече бяха пред входа на пещерата. Отвътре се понесе страх ...

Жабокът

Prose

673 2 3

Съседи 🇧🇬

Някой бавно отвори тежката метална врата на входа на панелния блок. Вятърът, чакайки отвън като гост, нетърпеливо се шмугна вътре. Разлисти набързо брошурите на трите големи търговски вериги, оставени небрежно до асансьора, и след като не успя да си хареса нищо от тазседмичните промоции от страницит ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Short stories

762 1

Изборка 🇧🇬

Гледам вестника. Работа търся. По каквато и професия да е. Бил съм какъв ли не, специалист, тачен… Но!
И последната фирма я купиха някакви. Нашенци. Обаче се заговори, че зад тях стоят чужденци. И си пролича – почти веднага изрязаха половината работници и служители. И назначиха други. Само дето…
С п ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

1.6K 3 17

Подготовка за Коледа 🇧🇬

Георги погледна към таблото с разписание на рейсовете, след което се пребърка и извади телефона си за да сравни часът с този на общинският циферблат. Грешка нямаше. До идването на нужният му рейс оставаха пет минути. Прибра го във вътрешният джоб на якето си, след което го закопча максимално догоре. ...

5GLTE

Prose » Short stories

1.1K

Нищо против белгийците – 3 🇧🇬

На пръв поглед, случката която ще се опитам да рзкажа изглежда скучна и незначителна, извадена от очертанията на сивото ежедневие, или, така наречената рутина, в която понякога се изгубваме.
Живея в съвсем обикновено белгийско село, където всичко изглежда спокойно, хората са видимо приветливи, усмих ...

rumbic

Prose

1.2K 2 20

Втора приказка от бъдещето 🇧🇬

Посвещавам на незабравимия професор Лъчезар Филипов
Аз съм биологичен робот от клас възпроизвеждащи се.Принадлежа към тридесет и второ поколение роботи с максимални възможности. Умея всичко,което умеят създателите ми.Сътвориха ме в далечната 5546 година от ерата на възродените цивилизации.Това се сл ...

ZAGORA

Prose

927

Небостъргачът - 22 🇧🇬

Гао Минг се разхождаше на брега на морето.
- Животът е като вълните - прошепна той. - На приливи и отливи. Докато не дойде Голямата вълна и не потопи абсолютно всичко. Тя е висшето наказание за прегрешенията ни. Всеки един от нас си я заслужава.
В далечината се виждаха синевата и безкрая. Безбрежно ...

Мастъра

Prose » Others

1.3K 2

Непокорният принц 🇧🇬

И аз се смея над сърцето си – и изпълнявам волята му....
Йохан Волфганг Гьоте
През девет царства в десето живеел малък принц. Той притежавал неповторима красота. Косите му имали сребристият цвят на сияйната луна, а очите - синевата на небето.
- Сине, ти си пълно копие на майка си – Сияйната Луна. Тя ...

troia

Prose » Short stories, Stories for children

1.1K 4 13

Снежното преспапие 🇧🇬

Улиците блестяха с празничната си украса. Мина край един магазин. Върху витрината му пишеше
На видно място бе сложено снежно преспапие, което светеше със странна светлина.
Спомни си детството. На Коледа му бяха подарили същото. Бели елхи, а зад тях огромен, бял замък с много островръхи кули. Пред за ...

Жабокът

Prose

875 2 5

Ще дойде съблазън-6 🇧🇬

Горе зад прозореца някой отмести завесата. Матей видя тънка, бяла ръка и една червена коса, която грейна по- силно от абажура в стаята. Сигурно Ефросина току- що пробудена от дрямка е затъгувала за Карло и сега го търси с поглед из алеите пред къщата. Каква ли би била тази къща, ако Ефросина не живе ...

svdonchev

Prose » Short stories

1.9K

Предчувствието - 5 част Край 🇧🇬

Пътувахме близо два часа. Високи борови гори се простираха от двете страни на пътя. Радиото не млъкваше и взе да ме боли глава. Мистър Смит си гледаше пътя и само от време на време усмивка се плъзгаше по лицето му и ме поглеждаше настойчиво. Въобще не можех да се ориентирам къде сме.
Все още се огле ...

di_t

Prose » Short stories

1.2K 5 12

Павел Вежинов - Самопризнание (резюме) 🇧🇬

Малкото момче Филип се прибира един ден вкъщи след кино и намира майка си убита, сложена на леглото в спалнята. Тича веднага при съседката, която първо не вярва, а после звъни на милицията. Започва разследване на младия инспектор Ралчев, разпитани са всички близки и познати на убитата. Има две сестр ...

yanko88

Prose » Literary sketches, Reviews, analyses, critical articles, Others

1.1K 1 1

Объркващи отклонения 🇧🇬

Няма, няма – и почнат да ме бомбардират едни помисли…
Неправилни. Объркващи необходимото правилно поглъщане на реалността. И все разрушаващи здравите устои на задължителното възприемане.
Пък аз даже си ги записвам. Подлежащо на наказание –подронване авторитета на аксиомите…
хххх
Говорейки с някого, ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

678 4 6

Арасмас 🇧🇬

Шеста глава
Тате търпеливо чупеше орехи над мивката. Една нахална черупка изхвърча и ме одраска по бузата.
– Ауу! – извиках. Тъпа черупка.
Тате се обърна.
– На някой му е скучно – той остави чука, изтръска ръце една в друга и клекна при мен до стола. – Какво ще кажеш, като свърша с орехите, да поигр ...

Mendofila

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.5K 7

Един жив светец 🇧🇬

Беше 8 юни 2014 година. Мето изпадна в транс и се свърза със съществото от Сириус наречено Черен Джак. То тутакси му продиктува на ментално ниво най-новото стихотворение:
ДЖАКЛЕСИАСТ
Черен Джак се композира
с дванайсетте апостола - отзад.
Този свят отдавна дерайлира, ...

vega666

Prose

1.2K 11 11

Възпитание и реалност 🇧🇬

Срещнах Росето. За двадесет години – почти никакви промени. В характера. Все същата живост, нетърпение, пренебрежение към околния свят…
Сетих се как веднъж ги възпитавах. Поводът беше някаква творба – не помня коя, но беше добър за поучение.
- Светът – казвам им – е пълен със стени. И всяко поколени ...

генек

Prose » Humorous

815 4 6

Трохи 🇧🇬

* "Станете VIP доживот!" - сайтове предлагат и такава услуга. По време на пандемията колко ли е това "доживот" 🥺
* Хората, които спели по 7 и повече часове, имало по-малка вероятност да хванат ковида. По време на сън еди-що-си-еди-какво-си. Щом повечето сън пази от заразяване - приспи народа, да ти ...

palenka

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 5 35

Небостъргачът - 21 🇧🇬

Гао Минг получи комисионната от диаманта и беше невероятно доволен. Сега трябваше да покаже на тези австралийчета как се правеше бизнес. Истински - при това. Камъкът беше с невероятно качество и беше нешлифован, което беше добре дошло за търговците в бранша. Гао беше толкова трогнат от скромния жест ...

Мастъра

Prose » Others

1.5K

По-малко...и повече! 🇧🇬

Иванчо: Тате, какво да си пожелаем за Коледа и Нова година?
Бащата: По-малко американски бълхи и съветски въшки и повече българско жито!

vega666

Prose

700 7 6

Всичко е възможно 2 🇧🇬

Вратата се отвори, и..
Цвети, черната коса свободно падаше по раменете й, очите очертани с линия изглеждаха неземни като богиня, Афродита ли,.. Артемис ли е...блуза с по отворено деколте ,..а, имаше някакво златно медальонче в деколтето,.. очертаваха се добре изглеждащи стегнати гърди,. мдаа, блуза ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

905 9

Стъпки в пясъка 🇧🇬

- Оооо, младежи! Как е настроението? - жизнерадостно почти се провикна служителката на БДЖ към групата пенсионери, които седяха кротко на празния перон. Поредното закъснение на бързия влак за Варна явно не ги притесняваше особено. Може би, защото на тяхната възраст времето вече има малко по-лежерно ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Short stories

1.7K 1

Завръщане 🇧🇬

Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за скъпите на сърцето ни хора, за подаръци и мили жестове. Време за прошка, за топла прегръдка и добра дума. Студът преде бели нишки и ги вплита в покривите, прозорците, дърветата... Комините изпускат дъх ...

РосиДимова

Prose » Short stories

1.4K 11 27

Арасмас 🇧🇬

Пета глава
Веднага щом се прибрах, хукнах към моята стая, като разминах учудения поглед на баба. Фиу! Хапчето си лежеше най-спокойно върху нощното шкафче, където го бях оставила. След отлива на облекчение се върнах до вратата, баба беше още там.
Докато й разказвах всичко, тя изглеждаше най-притеснен ...

Mendofila

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.3K 4

Коледна искра 🇧🇬

1.
Час преди началото, Принцеса оставаше сама - за съсредоточение, за преговаряне на текстовете, за прочитане отново на сценария на шоуто, което трябваше да бъде перфектно. Дължеше го на всички онези, които идваха на концертите ѝ.
Днес ще бъде необикновено, ще бъде празнично и приказно – каза си тя, ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

1.1K 3

Всичко е възможно 1 🇧🇬

Зяпам по витрините, дядо Мраз в шейничка, пардон дядо Коледа, около него купища лъскави кутии с панделки,...подаръци. Той, дядо Коледа никога не забравя послушните деца,.. даже и мен, от кварталния супер бях си купил по две бутилки вино, узо, Метакса, и весело подрънкваха в торбичката на път за в къ ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

1.1K 3

Среща 🇧🇬

Виждам го отдалече. Потънал в Реката на мислите си, с малки стъпки ситни бавно по сенчестата алея на градския парк.
Спирам го и се разговаряме - за живота, за литературата, за писането. Тръгнал е да занесе обяд на дъщеря си.
Преди да си тръгна хвърлям във въздуха, изпълнен с ухание на липа, един въп ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Others

761

Бъдни вечер 🇧🇬

На Бъдни вечер семействата се събират. Уж трябва вечерята да е скромна, но все претрупваме масата. При броенето ястията винаги излизат четни и затова добавяме още едно, което да запази нечетната бройка. Задължително се случва веднъж, а в някои от годините церемонията се повтаря и потретва. Времена н ...

ЕдинГравън

Prose

998 1 3

Небостъргачът - 20 🇧🇬

Момичето, което беше оплодил Кеничи, се казваше Оки и се почувства ужасно. Тя дори не разбра кой беше той. Той беше огромен и трябваше бързо да изпълни заповедта на Бокузо, за да му угоди. Беше тъжно колко ниско трябваше да падне някой, но това беше законът на улицата. Не можеше да не слуша висшесто ...

Мастъра

Prose » Others

1.8K

Джеси 🇧🇬

Джеси беше стар мъжки фокстериер с благ характер и изразителни, малко тъжни очи, които сякаш говореха на всеки, който с душата си умееше да разбира този тайнствен език. Е, понякога беше малко своенравен по време на лов и забравяше да се подчинява навреме на командите на собственика си - дядо Миро. С ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Short stories

602 1

Чукчета 🇧🇬

Като се пие – пие се до дъното.
На чашата, на бутилката, на душата…
хххх
Независима съдебна власт…
Реално –да се докарат съдии от Марс. И, след като решат делото, се връщат обратно… ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

878 3 17

Подарък за рожден ден 🇧🇬

Приятно бе да вървят ръка за ръка. Беше хубаво - настроението му, времето, даже леко кичовите розови облаци по небето успяваха да го докарат някак си. Той ходеше от вътрешната страна, а тя от страната на улицата по ръба на бордюра. Искаше да ѝ го каже, сега беше времето да ѝ каже, че я…
Не успя да к ...

robertratman

Prose

1.9K

По тепетата и нагоре - Коледа 🇧🇬

По Коледа Пловдив беше цветен, главната светеше в шарени лампички и лъщящи гирлянди, а дядо Коледовци изскачаха от кюшетата. Носеше се аромат на чай, греяно вино и сладки. Въпреки студеното време навън имаше десетки хора, облечени топло с шапки и ръкавици. Празничното настроение се усещаше във възду ...

GearGhost

Prose » Short stories

1.1K 1

Съседи - част 1 🇧🇬

Ана живееше вече три години на едно и също място без да познава съседите си. Това беше нормално за много хора, в днешно време не е нужно да познаваш съседите си, особено ако си под наем. За какво са ти? За да поискаш захар или олио - може да си поръчаш тези неща от интернет и те за 30 мин ще са на в ...

tsmars

Prose » Novellas and novels

963 1

Софийски роман – глава 33 🇧🇬

Глава тридесет и трета
Пролетта беше настъпила ненадейно. Още в края на февруари, времето беше толкова топло, че дърветата се бяха раззеленили и някои даже цъвтяха. Старите хора на село предвещаваха лоша година. Но в града нехаеха от тези предсказания, и софиянци бързаха да захвърлят ботуши, боти, п ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 5

Приказка за един влюбен охлюв 🇧🇬

Охлювите са много самотни животни. Той не беше по-различен.
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На ...

Жабокът

Prose

701 3 5

Имигрантски хроники - 4 🇧🇬

Ако ти затворят вратата, влез през прозореца…
Жаркото гръцко слънце пареше по бетонения кей на Саламина* и допълнително нагнетяваше въздуха, който примесен с миризмата на масло и изгорял мазут от клатушкаштите се фериботи и без това беше труден за дишане. Глъчката от работещите двигатели на автомоби ...

ЖивкоДимитров

Prose » Short stories, Novellas and novels

1.4K 2 5

Калабалъци 🇧🇬

В магазина за подправки. Един иска нещо за пресичане на киселото зеле…
Странно! Защо да харчи пари за химия? Природосъобразен метод – жена да го погледне…
хххх
Кога беше 2012 година и чакахме края на света…
Хубаво време беше… ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

713 4 5

Бъдни вечер - римувана проза 🇧🇬

Празник! Суетня! Кухнята е тясна! Сбрани сме в дома цялата рода! Всеки нещо прави! Къщата блести в различни светлини! Трапеза ще разпънем с постни благини и бъдник ще запалим, за щастливи бъднини! Бродник от звездите чакаме за гост! Да не ни подмине за среднощния тост! Ела! Седни с нас, Боже! Чашата ...

goblenka

Prose

1.3K 9

Силуети 🇧🇬

Прохладната съботна сутрин с охота отстъпва мястото си на поредния горещ летен ден. Малкият град се подготвя за нови температурни рекорди, докато юнското слънце прежуря върху горкия асфалт, който сам има чувството, че ще се размекне след малко. Хората вече съжаляват, че толкова се оплакваха от дъжда ...

Mihaylov_Iliya

Prose » Short stories

784 2 2

Небостъргачът - 19 🇧🇬

Бокузо се надяваше чрез Ямамото да успее да си осигури продължение на рода. Момичето беше подписало специален документ под директното му поръчение, че се отказва от каквито и да било родителски права върху рожбата си. Звучеше изключително жестоко, но в крайна сметка животът си беше брутален и това с ...

Мастъра

Prose » Others

1.3K

Short stories and prose by contemporary authors

Снежното преспапие 2 🇧🇬

Съседи 🇧🇬

Изборка 🇧🇬

Подготовка за Коледа 🇧🇬

Нищо против белгийците – 3 🇧🇬

Втора приказка от бъдещето 🇧🇬

Небостъргачът - 22 🇧🇬

Непокорният принц 🇧🇬

Снежното преспапие 🇧🇬

Ще дойде съблазън-6 🇧🇬

Предчувствието - 5 част Край 🇧🇬

Павел Вежинов - Самопризнание (резюме) 🇧🇬

Объркващи отклонения 🇧🇬

Арасмас 🇧🇬

Един жив светец 🇧🇬

Възпитание и реалност 🇧🇬

Трохи 🇧🇬

Небостъргачът - 21 🇧🇬

По-малко...и повече! 🇧🇬

Всичко е възможно 2 🇧🇬

Стъпки в пясъка 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

Арасмас 🇧🇬

Коледна искра 🇧🇬

Всичко е възможно 1 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Бъдни вечер 🇧🇬

Небостъргачът - 20 🇧🇬

Джеси 🇧🇬

Чукчета 🇧🇬

Подарък за рожден ден 🇧🇬

По тепетата и нагоре - Коледа 🇧🇬

Съседи - част 1 🇧🇬

Софийски роман – глава 33 🇧🇬

Приказка за един влюбен охлюв 🇧🇬

Имигрантски хроники - 4 🇧🇬

Калабалъци 🇧🇬

Бъдни вечер - римувана проза 🇧🇬

Силуети 🇧🇬

Небостъргачът - 19 🇧🇬

Queue