Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Софийски роман – глава 18 🇧🇬

Глава осемнадесета
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.4K 1 3

Две думи 🇧🇬

В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...

exuded

Prose » Others

1.3K 8 8

Студ през 1812 🇧🇬

За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...

Nochi11

Prose » Short stories

594 1 1

Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬

Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...

m770921

Prose » Short stories, Others

682

Спрете ми мисълта - искам да съм нормален! 🇧🇬

Информираха ни с гордост – за един ден са ваксинирани рекордно число българи. 28 191 са минали под спринцовката…
Е, все още са малко…
Да беше наредил другарят Живков – 100 000 поне щяха да са. Ако пък посочеше с лулата ваксинационните пунктове таварищ Сталин – за три дни нямаше неваксиниран да остан ...

генек

Prose » Others

851 4 13

Женски съдби 🇧🇬

Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2.2K 10 31

Критикът 🇧🇬

Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре ...

troia

Prose » Short stories

3.1K 6 77

Мисли за всеки ден 🇧🇬

Всяка лъжа има срок на годност.
Когато си правиш тънки сметки, работата става дебела.
Тежко се живее с лек човек.
Човек толкова се е изнежил, че приема истината като инквизиция.
Екологичната катастрофа е в душите ни. ...

Lilia_Anna

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 3 8

Сливовица 🇧🇬

Казват, че когато човек греши, Бог все намира начин да му прати премеждия за изкупуване на греховете. Нямам идея къде точно бях стъпил накриво, но ето, че ми се наложи да ходя до Тополовград по работа - земи ли бяха, наследства ли, няма значение.
Рано сутринта набързо прегледах гражданската, каското ...

СлавиКотаров

Prose » Humorous

1.6K 3 9

Изключително неправилни и вредни размисли 🇧🇬

Категорично съм „ЗА“ ваксинирането!!!
С истинска, действаща, предпазваща, сериозно изпитана и гарантирано помагаща ваксина…
хххх
22 юни 1941 година е своеобразен водораздел в политическия живот в СССР. Повечето противници на болшевиките застават на страната на властта. Защото смятат немците за по-го ...

генек

Prose » Humorous, Others

805 2 21

Душата на мелничаря 🇧🇬

мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...

mariankrystev

Prose » Short stories

580 1 2

Бай Ангел 🇧🇬

Една сутрин се появи в селото. Човек от никъде ..май падна от небето. С прошарена коса, прошарена брада, благ, умен поглед и леко иронична усмивка. Още същия ден заживя с най грозната жена от селото. Веднъж в селската кръчмата, където се отбиваше да пие по един облак за разпускане се засече със селс ...

Миг31

Prose

998 1 10

Диагноза "аутизъм" - 2 🇧🇬

Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...

rumbic

Prose » Short stories

1.5K 9 22

В гората 🇧🇬

1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...

БъдещиятМъртвец

Prose » Short stories

868

За упокой 🇧🇬

Драги зрители, ето резултатите от мачовете в най-висшата ни група. Първият мач завърши наравно – 2:2. Головете за домакините вкараха О, Бонго-Банго и Ла Рюмиер, за гостите Чивита Мартинес и Каалимаро Мутоне. Във втория мач откриха гостите чрез РрррБум-пляс, а Оауееея от домакините изравни. Отсъденат ...

генек

Prose » Humorous

1.3K 1 1

Крила 🇧🇬

Обичам разходките през нощта в големия град.
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени бу ...

Жабокът

Prose

802 3 9

Софийски роман 17 🇧🇬

Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.4K 2 5

Шарено 🇧🇬

Малко черен и малко детски хумор…
хххх
Завалява и аз се разбързвам. Извиква ме позната, вече скрила се под балкон.
Обяснява ми – отивала на погребение. На някакъв свой роднина. И въздъхва напълно искрено:
- Неговата е лесна – отървал се е, само чака да го закараме и оставим там… Ама ние после трябва ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 2 4

Спирка "Щастие" 🇧🇬

Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря. ...

Жабокът

Prose

1.1K 4 21

Легенда за искреното разкаяние 🇧🇬

Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря с ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy, Humorous

1.3K 1 7

Път без изход 🇧🇬

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...

Plevel

Prose » Short stories

1.1K 7 19

Второто Пришествие 🇧🇬

мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...

mariankrystev

Prose » Short stories

570 2

Като за урок... 🇧🇬

Неделният ден е пълен с весели и тъжни неща,.. зависи от гледната точка и окото, с което ги гледаш де...
Слънцето и то покаже се зад някой облак, погледне за малко и се скрие...
Заслушах се в разговор на по-висок глас на няколко жени, на български език разбира се:
- Запознах се с един грък там от кв ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

1.4K 1 10

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 1 🇧🇬

– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лице ...

МарияДимитрова.67

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

1.5K 6

Златното коте 🇧🇬

мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...

mariankrystev

Prose » Short stories

746 3 2

Софийски роман – Глава 16 🇧🇬

Градът беше облякъл есенната си премяна съвсем неочаквано. Беше средата на Септември, а кестените в Докторската градина падаха върху зелената до вчера трева. Падаха и се пропукваха, за да изкочи блестящият кестен лакиран от Природата. На старата дървена пейка седяха три възрастни дами и тихичко разг ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.8K 1 7

Зелената шапчица и черният вълк 🇧🇬

Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм ...

troia

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

2.5K 12 33

Небе за кучета 🇧🇬

Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...

pastirkanaswetulki

Prose » Short stories

1.4K 4 32

Никога не казвай никога! 🇧🇬

Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!
- От тебе нищо няма да стане,смотаняк.Ще бъдеш неудачник като вашите – поредната порция жлъч и тормоз понасяше петнадесетгодишният Димо от 8-ми Б.Растеше в бедно семейство и дупка в обувките му бе нещо обичайно. Имаше ...

Iv4ootgrada

Prose

2K 1 17

За всяко добро - зло 🇧🇬

Родиш се – добро за теб, но веднага шамар по задника – първи сблъсък с реалността.
Грабваш алчно и засмукваш – добро, спасение от глада. Смучеш биберона – лъжовното зло за бебета и вярващи.
Сменят ти памперса – добро и сухо увива дупето, но набързо се пълни. И злото смърди.
В детската ясла ви нарежд ...

генек

Prose » Humorous

690 2 3

Машината на щастието 🇧🇬

Звяр е ! Обичам си го, ама все още не мога да го определя към някаква порода – ту ми се прави на Чихуа Хуа, ту на пинчер , ту на немска овчарка. Е да де, овчарка е когато натрие носа на дебеловратите шишкави черни тенекии, дет тузарски ми се пъчат по улиците, а моичкият направо ги смръчква, когато с ...

jonnnn

Prose » Short stories, Others

920 1 5

Благодаря! 🇧🇬

Студ и Дъжд, Тъмнина и Тишина – вплетени в импулса на мъжкото ми пожелаване изплитат бяло платно от вълшебна енергия. Гърдите ми са статива, а диханието ти е ръката на Твореца. Обожавам миговете в които с диханието си разказваш и рисуваш картината на вселенската Любов. Господи, колко е хубаво! Атоми ...

Миг31

Prose

960 1 4

Разковани дъски - 83 🇧🇬

Италиански любовни трепети по време на пандемия:
ДезинфекTanti Baci
По какво разбирам, че е дошъл сезонът на туршиите - улиците се изпълват с кисели хора...
По-страшно от насилствената в@ксин@ция, са само кандидатите за президент.
Орисниците имат кофти чувство за хумор относно моята мисия тук, на Зе ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.5K 7 13

Пътищата ни се разминават 🇧🇬

Той й предлагаше работа, своята подкрепа, своето сърце, подслон. По прекрасен начин и словоред се стараеше той да я убеди, да я притегли към себе си.
Тя обаче не мръдна от мястото, където се намираше, а това бе нейният роден град. Чувстваше се така сякаш някой й дал забрана да мръдне. Имаше си тя пр ...

DodiS

Prose » Novellas and novels, Others

1.4K 2

Байван 🇧🇬

Есента вече постилаше новите си пътеки из планината Вогези. Тя боядисваше нивите, полетата и градините с жълто-оранжево-керемидени си багри. Дърветата полека-лека прошарваха и те своите зеленикави тоги. А топлият есенен ветрец разнасяше миризмата на току-що изпечена франзела.
В окосените ливади над ...

svobodey

Prose » Short stories

1.7K 2 2

Три случки и една мечта 🇧🇬

Не успях да докарам успех за медицина.
Оказва се да учиш за лекар - никак не било шега работа!
По време на една сесия, мои стари приятели решават да ходят на врачка.
Случвам се наоколо.
Помъкват ме с тях. ...

rygit

Prose » Short stories

2.5K 10 35

Прищурило ми се 🇧🇬

С възторг говорителката съобщава, че някаква организация на вегетарианците поискала ВСИЧКИ храни в училищата да бъдат по техния тертип – вегетариански…
Първо учудване – пак някакво малцинство се мъчи да се наложи над мнозинството под претекст, че най-добре знаят кое е полезно. Както правят обратните ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 2 5

Време и сняг 🇧🇬

Снегът се ръсеше като от солница. Натрупващият се сняг до прозорците му напомнял колко малка къщата му всъщност е.
Облаци и мъгла покриваха света като яйчена черупка. Студеният дъх на вятъра, разтърсвал последните листа по дърветата родени за да паднат бавно мислейки, че летят. Снегът поглъщаше всич ...

Nochi11

Prose » Short stories, Novellas and novels

1.4K

CO-вид 68. Чудодейният чай Да Хонг Пао – 4 🇧🇬

Светът помръква от злото. Чрез него временно засенчва божествената светлина не човекът, а злият демон. И затова нашата ненавист и отвращение не трябва да бъдат насочени към хората, към ближните, а към него.
Свещ. Лъчезар Лазаров „Защо Бог е благ и към злите?“
Залата за наблюдение на Спиралния ръкав
...

МарияДимитрова.67

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

1.4K

Любов по Черешова Задушница 🇧🇬

Тя беше семейна - от къде осем години. Но природата си е природа. Още след първото петилетие на нея и стана, как човешкото същество е силно адатаптивно създание. И с еднаква сила привиква както към лошавината на недостатъците, така и към красивото в добротата.
Вярно ще излезе и онова от дебелите кни ...

rygit

Prose » Short stories

1.6K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Софийски роман – глава 18 🇧🇬

Две думи 🇧🇬

Студ през 1812 🇧🇬

Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬

Спрете ми мисълта - искам да съм нормален! 🇧🇬

Женски съдби 🇧🇬

Критикът 🇧🇬

Мисли за всеки ден 🇧🇬

Сливовица 🇧🇬

Изключително неправилни и вредни размисли 🇧🇬

Душата на мелничаря 🇧🇬

Бай Ангел 🇧🇬

Диагноза "аутизъм" - 2 🇧🇬

В гората 🇧🇬

За упокой 🇧🇬

Крила 🇧🇬

Софийски роман 17 🇧🇬

Шарено 🇧🇬

Спирка "Щастие" 🇧🇬

Легенда за искреното разкаяние 🇧🇬

Път без изход 🇧🇬

Второто Пришествие 🇧🇬

Като за урок... 🇧🇬

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 1 🇧🇬

Златното коте 🇧🇬

Софийски роман – Глава 16 🇧🇬

Зелената шапчица и черният вълк 🇧🇬

Небе за кучета 🇧🇬

Никога не казвай никога! 🇧🇬

За всяко добро - зло 🇧🇬

Машината на щастието 🇧🇬

Благодаря! 🇧🇬

Разковани дъски - 83 🇧🇬

Пътищата ни се разминават 🇧🇬

Байван 🇧🇬

Три случки и една мечта 🇧🇬

Прищурило ми се 🇧🇬

Време и сняг 🇧🇬

CO-вид 68. Чудодейният чай Да Хонг Пао – 4 🇧🇬

Любов по Черешова Задушница 🇧🇬

Queue