Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Снощи ходих на театър 🇧🇬

Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...

Петър1

Prose » Short stories

594 6

Белязан да умре 🇧🇬

В мъгливия декемврийски ден една лада се плъзгаше почти безшумно по змиевидното шосе. Точно по това време един служител на Института по химическа и каучукова промишленост се движеше пеша по банкетата на същото шосе, нищо неподозиращ и в добро настроение, към близката автобусна спирка. Ладата го връх ...

vega666

Prose » Short stories, Others

902 9 12

Небостъргачът - 1 🇧🇬

Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...

Мастъра

Prose

1.5K 2 5

Райската ябълка 🇧🇬

мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...

mariankrystev

Prose » Short stories

701 2

18+ Трудна дилема 🇧🇬

Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!

vega666

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

806 2 2

25:63 🇧🇬

Плагиатствам 😊
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щас ...

Жабокът

Prose

1.1K 3 2

Кой не спазва Наредбите? 🇧🇬

Управителят, собственик, продавач и всичко останало на мини супер-маркет „Двама са малко, трима са много” Мишо Мишков подтръчкваше към работното си място и жизнеутвърждаващо си свирукаше. Лятото настъпваше с пълна сила, в главата му се плискаха вълните на родното Черно море, защото тази година щеше ...

latinka

Prose » Humorous

1.5K 2 9

Никога и Някога 🇧🇬

Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...

fantboy94

Prose » Short stories, Stories for children, Others

1.7K 2 5

Спомен от детството 🇧🇬

Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...

M1234567891

Prose » Short stories

2K 6 25

Вогонции... !!! (Началото) 🇧🇬

Надявам се да не приемете, че плагиатствам Дъглас Адамс. Просто Вогонците реално съществуват.
2186. Прекрасна и щастлива за мен година. Сдобих се с мечтата си.
Стоях в голямото хале и с грейнали очи се радвах на моята "Мортана-Бенс". Малък кораб за междузвездни полети. Имаше всичко, дори и хиперсвет ...

Жабокът

Prose

725 1 13

Сделката - финалът 🇧🇬

От живота, не можеш да искаш повече от разбиране. Моментите на случване не са фиксирани във времето,те са свързани със степента на готовност на съзнанието да се учи.
06:00 h. развиделяваше се. Събудих се с усещането,че съм напуснал нещо важно. Нещо което, реалността ми отне.Сънувах вода,храм,светлин ...

dux

Prose » Short stories

1.2K 1

Не казвай никога ..''никога'' 🇧🇬

По принцип рядко откликвах на покани за неделно разпиване, пардон неделни срещи
с познати на чашка-две узо.
От доста време при мен работеха две момчета сънародници, те бяха доволни, че им плащаха редовно всеки ден на касата по 45 евро, аз доволен, че изпълняваха съвестно работата си и нямах забележк ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Others

1.4K 4 12

Бягство от щастието 🇧🇬

Той се върна от града уморен. Осем часа работа във фирмата, после още четири в сервиза. Налагаше се – с една заплата трудно се оцеляваше в наше време. Всъщност, и с една и половина не беше лесно. Но добре, че беше много зает, а след прибирането в квартирата веднага лягаше да спи. Или по-точно – да п ...

генек

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.1K 2 15

Софийски роман – глава 18 🇧🇬

Глава осемнадесета
Днес улица Раковска беше изключително оживена. Коли, тролеи, и главно пешоходци, бяха превърнали тази централна софийска улица в най-оживеното място в града. Беше края на месец юли и жегата беше ужасна. Никакъв полъх откъм планината, жестокото юлско слънце беше напекло токущо поло ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.6K 1 3

Две думи 🇧🇬

В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...

exuded

Prose » Others

1.5K 8 8

Студ през 1812 🇧🇬

За някой снежинките приличат на падащи ангели, за други падащи звезди, но винаги падат. За някой има бог, за други звезди, но и двете са извън обсег.
Честно е след такъв катарзис човешкото съзнание да бърка белотата на виелицата с белотата на рая. Белотата бе толкова непрогледна, че се чудиш дали то ...

Nochi11

Prose » Short stories

770 1 1

Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬

Понякога сърцето ми е в болезнената хватка на мъката от загубата ми. Тази загуба, която заличи един цял живот, пълен с мечти и планове.
И ето, пътят ме изведе до тук. Мислех, че няма да се справя, но не, успях!
И нищо от съкровищата на душата ми не остана в подаръчната кутия с целофан, а се валят на ...

m770921

Prose » Short stories, Others

847

Спрете ми мисълта - искам да съм нормален! 🇧🇬

Информираха ни с гордост – за един ден са ваксинирани рекордно число българи. 28 191 са минали под спринцовката…
Е, все още са малко…
Да беше наредил другарят Живков – 100 000 поне щяха да са. Ако пък посочеше с лулата ваксинационните пунктове таварищ Сталин – за три дни нямаше неваксиниран да остан ...

генек

Prose » Others

983 4 13

Женски съдби 🇧🇬

Раждане и смърт не се избират. Господ като семе засажда душата в нечие тяло и се появяваме на този свят. Но после всеки сам си дроби попарата и трябва да внимава, какво слага в нея, че да не му е водниста и горчива, за да не ходи цял живот гладен.
Елена седна на пейката и стисна голямата си пътна ча ...

РосиДимова

Prose » Short stories

2.5K 10 31

Критикът 🇧🇬

Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре ...

troia

Prose » Short stories

3.3K 6 77

Мисли за всеки ден 🇧🇬

Всяка лъжа има срок на годност.
Когато си правиш тънки сметки, работата става дебела.
Тежко се живее с лек човек.
Човек толкова се е изнежил, че приема истината като инквизиция.
Екологичната катастрофа е в душите ни. ...

Lilia_Anna

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2K 3 8

Сливовица 🇧🇬

Казват, че когато човек греши, Бог все намира начин да му прати премеждия за изкупуване на греховете. Нямам идея къде точно бях стъпил накриво, но ето, че ми се наложи да ходя до Тополовград по работа - земи ли бяха, наследства ли, няма значение.
Рано сутринта набързо прегледах гражданската, каското ...

СлавиКотаров

Prose » Humorous

1.9K 3 9

Изключително неправилни и вредни размисли 🇧🇬

Категорично съм „ЗА“ ваксинирането!!!
С истинска, действаща, предпазваща, сериозно изпитана и гарантирано помагаща ваксина…
хххх
22 юни 1941 година е своеобразен водораздел в политическия живот в СССР. Повечето противници на болшевиките застават на страната на властта. Защото смятат немците за по-го ...

генек

Prose » Humorous, Others

908 2 21

Душата на мелничаря 🇧🇬

мини проза
– Много мъка съм срещнал по пътя си, момче... И много зло съм срещал! Да кажеш голямо или малко зло, ама как да го прецениш, как да го претеглиш... Злото винаги си е зло и толкова! И от него все боли... малко или много, ама си боли!... Ето това на никого не пожелавам, момчето ми, на никог ...

mariankrystev

Prose » Short stories

762 1 2

Бай Ангел 🇧🇬

Една сутрин се появи в селото. Човек от никъде ..май падна от небето. С прошарена коса, прошарена брада, благ, умен поглед и леко иронична усмивка. Още същия ден заживя с най грозната жена от селото. Веднъж в селската кръчмата, където се отбиваше да пие по един облак за разпускане се засече със селс ...

Миг31

Prose

1.1K 1 10

Диагноза "аутизъм" - 2 🇧🇬

Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сяка ...

rumbic

Prose » Short stories

1.8K 9 22

В гората 🇧🇬

1 част – Баба
Стъпките на Деана бяха единствения сигнал за живо същество на пътя в сутрешната тишина. Прах се надигаше като изтласкваща се вълна след всяка нейна крачка и бавно политаше обратно на мястото си.
Колкото по близо стигаше тя до гората, толкова повече започна да чува гласът на баба си, ко ...

БъдещиятМъртвец

Prose » Short stories

1.1K

За упокой 🇧🇬

Драги зрители, ето резултатите от мачовете в най-висшата ни група. Първият мач завърши наравно – 2:2. Головете за домакините вкараха О, Бонго-Банго и Ла Рюмиер, за гостите Чивита Мартинес и Каалимаро Мутоне. Във втория мач откриха гостите чрез РрррБум-пляс, а Оауееея от домакините изравни. Отсъденат ...

генек

Prose » Humorous

1.5K 1 1

Крила 🇧🇬

Обичам разходките през нощта в големия град.
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени бу ...

Жабокът

Prose

951 3 9

Софийски роман 17 🇧🇬

Глава седемнадесета
Брюксел се готвеше да празнува Коледа. Градът беше добил необикновено фееричен вид. Целият център беше залят с разноцветни блестящи светлини, които предизвикваха чувството за нашествие на приказни светлинни гиганти в чудновати цветове.
Коледният пазар носи името на “Зимни удоволс ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.7K 2 5

Шарено 🇧🇬

Малко черен и малко детски хумор…
хххх
Завалява и аз се разбързвам. Извиква ме позната, вече скрила се под балкон.
Обяснява ми – отивала на погребение. На някакъв свой роднина. И въздъхва напълно искрено:
- Неговата е лесна – отървал се е, само чака да го закараме и оставим там… Ама ние после трябва ...

генек

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 2 4

Спирка "Щастие" 🇧🇬

Същите прокъсани седалки, същите прашни прозорци, тъпите надписи с маркер, монотонният шум и поклащане.
Влакът пътуваше...
В дългия салон бяхме двама. Аз и едно момиче в другия край, което четеше някаква дебела книга.
Затворих очи и се унесох.
Високоговорителят ме стресна и композицията скърцайки спря. ...

Жабокът

Prose

1.3K 4 21

Легенда за искреното разкаяние 🇧🇬

Когато прелиташе на буйния си кон по улицата, премачка играещо си дете. Не спря – хем е робче, хем нямаше нужда. Кървавата купчинка явно нямаше да се изправи.
Но се разкая. Искрено.
Както се разкая, когато нареди да разпънат на кръста готвача-роб, задето не осигурил птичи езичета за малката вечеря с ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy, Humorous

1.4K 1 7

Път без изход 🇧🇬

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...

Plevel

Prose » Short stories

1.3K 7 19

Второто Пришествие 🇧🇬

мини проза
"И ще видят Човешкия син,
идващ върху небесните облаци
със сила и голяма слава." (Мат. 24:30)
Никой и нищо не предвещаваше Неговото Завръщане. Божият Син беше дошъл на Земята също така мистично, както и при Първата Си Поява. Но както и преди много векове, така и сега човечеството сякаш не ...

mariankrystev

Prose » Short stories

703 2

Като за урок... 🇧🇬

Неделният ден е пълен с весели и тъжни неща,.. зависи от гледната точка и окото, с което ги гледаш де...
Слънцето и то покаже се зад някой облак, погледне за малко и се скрие...
Заслушах се в разговор на по-висок глас на няколко жени, на български език разбира се:
- Запознах се с един грък там от кв ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories, Humorous

1.6K 1 10

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 1 🇧🇬

– Идват – отвърна Харкорт. Усещаше как вълната на ужаса се надига. Въпреки викането на Нъли и напева на Йоланда съществата настъпваха, защото бяха събрали сила и нищо не можеше да ги спре. Той отново вдигна меча и пристъпи срещу тях. Видя омразата – непреодолима и безсмислена, не на едно лице – лице ...

МарияДимитроваБел

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

1.6K 6

Златното коте 🇧🇬

мини проза
И тази сутрин дядо Злати седеше на трикракото столче пред вратата на дома си, когато измежду стръковете цветя в градината съвсем неочаквано се провря малко котенце и, мяучейки, излезе на плочника и застана на няколко стъпки пред стареца. Връхчетата на златистата му козинка искряха от лъчи ...

mariankrystev

Prose » Short stories

906 3 2

Софийски роман – Глава 16 🇧🇬

Градът беше облякъл есенната си премяна съвсем неочаквано. Беше средата на Септември, а кестените в Докторската градина падаха върху зелената до вчера трева. Падаха и се пропукваха, за да изкочи блестящият кестен лакиран от Природата. На старата дървена пейка седяха три възрастни дами и тихичко разг ...

gudman

Prose » Novellas and novels

2K 1 7

Зелената шапчица и черният вълк 🇧🇬

Имало едно време красиво и обичливо момиче. То често носело зелена шапчица и затова всички го наричали Зелената шапчица.
Една лятна утрин девойката станала и започнала да пълни раничката си с вкусни пастички и плодове.
- Къде отиваш? - попитала я учудена майка й.
- Снощи сънувах баба. Отдавна не съм ...

troia

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy, Humorous

2.8K 12 33

Short stories and prose by contemporary authors

Снощи ходих на театър 🇧🇬

Белязан да умре 🇧🇬

Небостъргачът - 1 🇧🇬

Райската ябълка 🇧🇬

18+ Трудна дилема 🇧🇬

25:63 🇧🇬

Кой не спазва Наредбите? 🇧🇬

Никога и Някога 🇧🇬

Спомен от детството 🇧🇬

Вогонции... !!! (Началото) 🇧🇬

Сделката - финалът 🇧🇬

Не казвай никога ..''никога'' 🇧🇬

Бягство от щастието 🇧🇬

Софийски роман – глава 18 🇧🇬

Две думи 🇧🇬

Студ през 1812 🇧🇬

Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬

Спрете ми мисълта - искам да съм нормален! 🇧🇬

Женски съдби 🇧🇬

Критикът 🇧🇬

Мисли за всеки ден 🇧🇬

Сливовица 🇧🇬

Изключително неправилни и вредни размисли 🇧🇬

Душата на мелничаря 🇧🇬

Бай Ангел 🇧🇬

Диагноза "аутизъм" - 2 🇧🇬

В гората 🇧🇬

За упокой 🇧🇬

Крила 🇧🇬

Софийски роман 17 🇧🇬

Шарено 🇧🇬

Спирка "Щастие" 🇧🇬

Легенда за искреното разкаяние 🇧🇬

Път без изход 🇧🇬

Второто Пришествие 🇧🇬

Като за урок... 🇧🇬

CO-вид 69. Ритуалът с прогонването на злия дух – 1 🇧🇬

Златното коте 🇧🇬

Софийски роман – Глава 16 🇧🇬

Зелената шапчица и черният вълк 🇧🇬

Queue