gothwolf
104 el resultado
Спомени
На огнището догаря последната жар,
угасват в мен и последните страсти.
Идва нощ, умира последний угар...
Спомням си твоето тяло. И дъха ти отчасти. ...
  615 
Дълбоко в мен
Дълбоко в мен усещам порив,
влечащ към тебе всичката любов
като слънчев лъч, като морски разлив,
като пустинен и космичен зов. ...
  931 
Зора
(на Миляна)
Изгорях. Наново се раждам
и вали над мене цветът от вишни.
Усет на чувства, усет на жажда, ...
  608 
Модерен свят
Стелят се над облачни купове наслоени
лепкави пушеци и смрадливи пáри.
От влагата на Земята са те напоени.
А влакове пристигат в своите гари. ...
  460 
Признание
Нощта, съм сигурен, е лош проводник
на любовни мисли и послания.
Усилията ми остават все безплодни.
Неизпратени са моите желания. ...
  750 
Сън
Да гоним с теб отиващо лято,
да посрещнем щъркели след зима!
Да оберем напролет всичко посято!
Да обичаме есен, ако има! ...
  564 
Пролет
С дъх на люляци и на зюмбюли
пътища ухаят все по-свежо.
С вкус на ябълки и дюли
чезне погледът в метежност. ...
  514 
В търсене
Търся те. Навън съм сам.
Търся те. А теб те няма.
Търся те. Съграждам храм –
за теб и мен. За двама. ...
  528 
Изгубени
Нека в междупространства се ширим!
Нека волност от нас да струи!
Да оставяме топли по пясъка дири,
да мажем с летни и морски бои! ...
  538 
Рисуван свят
Построихме си наново светове,
nарисувахме по тях картини –
с есенни и летни цветове.
Добавихме и аромата на маслини. ...
  582 
* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни. ...
  416 
Дъга
Слънце се възкачва уморено
над заблестелите вълни и къщи.
Към заника си устремено,
безволно тъжно, все се мръщи. ...
  867 
Плам от сутрешния изгрев
Бъди ми сутрешния порив,
който изгревът ми дава,
скрит във морски залив
и разпалва в мен жарава! ...
  590 
Влюбен в дъха ти
Теб единствено аз чакам,
там – на пейката във парка,
да се появиш от полумрака,
там – край приказната арка, ...
  616 
От атоми храм
Донесе слънце – нов живот,
залепи на небето звездите.
А после с гръмоотвод
раздра на бурите дните. ...
  495 
Вливат се в мен
вкусът на море
и аромати от снежно момиче,
мирис на пясък,
топло кафе ...
  672 
Щастие
"Човек не може да понася щастието.
Копнежът за щастие му е достатъчен."
(Ал. Геров)
Да съм щастлив със теб, не мога. ...
  629 
Когато... тогава
Когато рибарят улавя
в мрежите дългия ден,
когато слънце изгрява
у теб и у мен, ...
  565 
Бъди ми пролет!
Цветя - погребани са в сняг,
а листа - повяни към безкрая.
Аз - далеч от своя бряг,
тебе да усетя все желая. ...
  636 
На зазоряване
Пробужда ме шумът навън,
как клони драскат по стъклата.
от това се ражда златен звън
и грабвам пак веслата - ...
  659 
Звук
(на А.)
След края на зимата наша
остават само копнежи едни.
И по небето само аз ще покажа ...
  478 
Непознати на пътя
Заснежени сенки във мълга
повиват ни по междуселски път.
Аз съм сам и ти – сама.
Бурите във нас зоват ...
  504 
В златно утро
Златно утро в тишина,
с вкус от теб започва
и външна светлина
към теб се все насочва. ...
  586 
* * *
Спомена за тебе трябва да затрия,
да се прочисти моето съзнание.
Но не знам къде да скрия
есенното си признание, ...
  503 
Сън
Усещай хоризонтът как трепти
под лъчите на слънце далечно
и потъва сред морски вълни
в небе безкрайно и вечно! ...
  567 
Морска сватба
Захвърлено на скалите пусти,
лежеше мъртвото ми тяло.
Целуваха го пясъчните устни
на едно момиче закъсняло. ...
  731 
На теб
С теб започва утрото неземно.
С теб вкусвам първото кафе.
В теб усещам се четириизмерно.
В теб единствено оставам насаме. ...
  586 
От сутринта
"Сегодня я с утра молчу..."
(А. Ахматова)
От сутринта започнах да мълча,
загледан в ранно слънце. ...
  592 
Неуспешно
Разливай страсти спотаени
като океан, преливащ във море,
в което лодките ранени
изгубват и посока, и море! ...
  410 
Остров
Морските вълни, продупчени са от весла
и оттам безвременно изтича пясък.
Забравени, глухите села
изгубват се във морски блясък. ...
  409 
* * *
Леден хлад и самота.
Меден звън и сняг.
Усет. Глухота.
Усет. Безпосочен бяг. ...
  532 
Следи от есента
Говореше ми ти за северно сияние,
говореше ми и за вечно лято.
Но от думите дочувах единствено мълчание,
отлететяло с есента разлята. ...
  449 
Посрещане
Опустяло е всичко – там на брега
и птиците даже заспаха.
Слънца много, отразени в леда,
със земята студена се сляха. ...
  486 
Пристанище
Отнесено от прилива послание,
във бутилка, както е прието.
Донесе тя далечното желание,
от пристанището ми отнето. ...
  550 
Упътване за употреба
Отбелязаните наши срещи
по кориците на лунен календар
напомнят все за спомени горещи,
проследени от романтичен наш радар. ...
  603 
Плутон
Слънцето в далечен хоризонт
изпраща вакуумни лъчи,
които не достигат до Плутон.
И той не отговаря. Все мълчи. ...
  730 
Með sólinni
(Със слънцето)
með sólinni er hún
og er hún, inni hér
en hvar ert þú.... ...
  612 
Пустеещи гари
Опиянен съм от остатъчно вино,
уморен от сънища стари,
преплетени наужким привидно,
а всъщност – две далечни гари. ...
  1245  10 
* * *
Да посрещнем заедно изгрева!
Да усещаме вятъра в нас,
който разнася музика вишнева,
последван от нежния глас ...
  611 
Завинаги до пролетта
Дали есента навън ни промени,
или грешно бяхме сътворени?
Студът чувстата ни вкамени
и останахме със теб пленени. ...
  481 
Propuestas
: ??:??