Razkolnikova (Ангелина Кънчева) - Obras

На един днешен човек 🇧🇬

Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-21T00:33:04+02:00 656 2

Мрачно в бъдеще 🇧🇬

Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-18T11:48:47+02:00 661

Ноември 🇧🇬

Ноември си отива -
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-12-17T23:28:54+02:00 549 1 2

Това чувство 🇧🇬

Като пътя към рая
е тази влажна пътека.
По нея желая
да поема полека.
Блокът на любимия, ...

Razkolnikova

Poesía » De amor

2009-12-14T15:52:32+02:00 601

Към любовта 🇧🇬

Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-10T00:45:18+02:00 599 2

Етапи 🇧🇬

Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-09T00:33:40+02:00 760 3

От времето 🇧🇬

Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-08T22:59:32+02:00 580 1

Неестествен ход 🇧🇬

Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-05T01:03:13+02:00 522

Изповед 🇧🇬

Аз съм идеалистка.
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-04T00:49:15+02:00 527

Предположение 🇧🇬

В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-12-03T20:19:59+02:00 613

По отношение 🇧🇬

Пътят, уважаема,
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-11-29T21:49:40+02:00 713 2

Относително 🇧🇬

Шансът е променливо щастие.
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-11-11T08:58:22+02:00 641 2

По-различно за човека 🇧🇬

Замислих се случайно,
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-11-10T16:46:11+02:00 618 1

На любимата зима 🇧🇬

Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-11-08T23:59:07+02:00 678 2

Суров 🇧🇬

Парчета сладки спомени
събирам и измислям
наново всяка сутрин
от изгрева сломена.
От утрото без слънце, ...

Razkolnikova

Poesía » Versos blancos

2009-11-07T00:36:20+02:00 649 1

Ел маниана 🇧🇬

Преекспонирани
са представите
за зло и добро,
трябва-не трябва,
мрази-обича. ...

Razkolnikova

Poesía » Versos blancos

2009-11-03T23:55:49+02:00 598 3

Размисъл 🇧🇬

Всички размисли са важни.
Асоциации, въпроси,
догадки разни.
Току-виж се окажеш
създател, гений, ...

Razkolnikova

Poesía » Versos blancos

2009-11-01T00:52:55+02:00 687

В тяхна чест 🇧🇬

Спомени, помени,
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-10-31T20:09:13+02:00 573

Муза 🇧🇬

Накриво се събуждам,
усмихната си лягам.
Светът ми се обръща
надолу със глава.
Коя е мойта муза, ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-10-25T06:08:21+02:00 540 3

С надежда 🇧🇬

Вяла надежда
крепи душата,
света подрежда.
Малка и лека
дори да бъде, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-10-24T00:22:17+03:00 584 1

За подсъзнанието 🇧🇬

Искам да извикам
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка, ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-08-30T12:19:43+03:00 512 3

Романтично (хип- хоп) 🇧🇬

В сърцето ми се носи
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-08-29T22:00:08+03:00 664 1

Приятелки 🇧🇬

Ние сме безкрайно волни,
влюбени и непокорни,
може би декор в пейзажа,
не дъгите на паважа.
Но умеем да пресмятаме, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-08-25T19:57:20+03:00 685 3

Тъжно и ясно 🇧🇬

Един ден е достатъчен,
дори минута, дори секунда,
една въздишка, небрежен поглед,
за да изпиташ и
да изпуснеш ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-08-22T12:50:15+03:00 657 1

Несигурна 🇧🇬

Защо усмивката е лятото,
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
　 ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-08-19T12:08:07+03:00 615

За теб е! 🇧🇬

Защо е нужно
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея, ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-08-11T10:22:37+03:00 719 5

Изпит 🇧🇬

Прекрасно е да бъдеш влюбен,
от безнадеждни пориви да бъдеш тласкан,
за да достигаш брегове, почти изгубен,
и там от себе си неволно да се стряскаш.
Защото влюбеният се не разпознава, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-07-28T08:33:35+03:00 615 1

Стих в пиянство 🇧🇬

Пияна от любов
целувка - мъртъв зов,
седя и стих редя
под нощна ведрина.
Часовникът звъни, ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-07-26T15:14:51+03:00 749 1

Идилия 🇧🇬

Идилия е любовта
под облаците и в дъжда,
облечена в зелено лято,
на изгрев огнен от смеха.
През снежна зима от мъгли, ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-07-16T15:48:02+03:00 574 3

Без идея 🇧🇬

Творенето е скучно,
когато няма порив,
мечта и идеал,
за който да се бориш.
Безцветна е стената ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-06-25T17:02:20+03:00 587 1

За мечтите 🇧🇬

Къде ли отива мечтата,
щом чувствата туриш в изгнание
и без да дочакаш зората,
откажеш да търсиш спасение?
Къде се осмисля денят ти, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-06-24T00:54:23+03:00 669 1 1

(Убежище) 🇧🇬

Във него се намирам.
И губя, и събирам.
Говоря и треперя,
мълча и стихостирам.
Във него съм свободна, ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-06-23T01:23:41+03:00 567 4

Приятел с утрото 🇧🇬

Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...

Razkolnikova

Poesía

2009-06-03T00:26:55+03:00 583

Напред 🇧🇬

Една година вече,
от спомен явно страда се.
Със себе си отвлече
картинка - не забравя се.
Защо нахлува странно ...

Razkolnikova

Poesía » Otra

2009-05-16T15:34:22+03:00 542

Тъжно замислено. 🇧🇬

Милувка моментна.
Претръпваш за миг.
А после обърнат
гръб и ритник.
Лесно е да се влюбиш, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-04-23T23:46:49+03:00 576

Съвременен човек 🇧🇬

Разминаваме се
глухо и смутено,
просто подстрекаваме
чувството студено.
Довчера приятели, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-04-12T19:22:33+03:00 663

Софийски пейзаж 🇧🇬

Софийският пейзаж
почти не се мени.
Нов трябва му монтаж,
за да се освежи.
Все същите лица ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-04-02T15:57:20+03:00 632 2

Влюбена 🇧🇬

Утрото ми подари
светла мисъл и лъчи.
Под ухилените облаци
плъзнаха се куп мечти.
С на Балкана песента, ...

Razkolnikova

Poesía

2009-03-24T19:40:23+02:00 646 1

Познато прозрение 🇧🇬

Защо изчезва тъй бързо
всичко, което обожаваме?
Така се завърта светът,
че сме устроени да страдаме.
Отвори очи, осъзнай прекрасното, ...

Razkolnikova

Poesía » Civil

2009-03-15T10:41:18+02:00 604 4

untitled 🇧🇬

Знаем ли защо я караме така?
Наивно се питаме, сякаш не знаем,
че говорим с преструвка, даже без да крием,
че в жестоко очакване, да завалят, стоим,
по-хубави мисли, за да помълчим. ...

Razkolnikova

Poesía

2009-03-10T14:07:16+02:00 582 1