Razkolnikova
121 el resultado
Главата ми бръмчи,
отказва упорито.
А дневните сплетни
я борбено връхлитат.
В потока на деня, ...
  453 
Погледът обгръща простора
на онзи миг от вечността,
който царицата природа
отрежда на човешката душа.
Там са мечтите, близки и далечни, ...
  432 
Ноември си отива -
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...
  377 
Като пътя към рая
е тази влажна пътека.
По нея желая
да поема полека.
Блокът на любимия, ...
  408 
Това ли те отблъсна,
прекрасно мое слънце?
С очите на дете
усмивката на лято,
наивно и щастливо, ...
  413 
Тъгата е насреща.
Днес всичко е тъга.
Старикът от отсреща
пак тича под дъжда.
Днес вече не е лято, ...
  565 
Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...
  376 
Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...
  304 
Аз съм идеалистка.
До болка, горчиво.
Не-реалистка или песимистка,
ами глупачка- наивно, страхливо.
Хем все се блъскам, ...
  321 
В деня е самотата
на слепия творец.
Все странстващ, без утеха,
нестигайки далеч,
се блъска и реди ...
  390 
Пътят, уважаема,
няма ясен край.
Няма и начало,
щом за нас е ''май''.
Нищо абсолютно ...
  475 
Шансът е променливо щастие.
Възторг, после глухо нещастие.
Като везни, тук и там,
реалност и блян,
ту с някой, ту сам. ...
  406 
Замислих се случайно,
неволно и напразно,
за всичките излишни,
оцапани и смешни
тревоги и неволи ...
  444 
Оглеждам се на улица без път.
Загубена в погрешна перспектива.
И чудя се, къде ли пак ще спрат
душите на пристигащата зима.
Ще разпознаят, явно, тайните си преспи ...
  450 
Парчета сладки спомени
събирам и измислям
наново всяка сутрин
от изгрева сломена.
От утрото без слънце, ...
  445 
Преекспонирани
са представите
за зло и добро,
трябва-не трябва,
мрази-обича. ...
  390 
Всички размисли са важни.
Асоциации, въпроси,
догадки разни.
Току-виж се окажеш
създател, гений, ...
  443 
Спомени, помени,
траури, приказки.
Това е подигравка
със живата душа.
Животът има смисъл, ...
  373 
Накриво се събуждам,
усмихната си лягам.
Светът ми се обръща
надолу със глава.
Коя е мойта муза, ...
  378 
Вяла надежда
крепи душата,
света подрежда.
Малка и лека
дори да бъде, ...
  382 
Искам да извикам
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка, ...
  336 
В сърцето ми се носи
от хиляди въпроси
желание да галя
очите ти, ръцете,
дъгата да преваря ...
  459 
Ние сме безкрайно волни,
влюбени и непокорни,
може би декор в пейзажа,
не дъгите на паважа.
Но умеем да пресмятаме, ...
  468 
Един ден е достатъчен,
дори минута, дори секунда,
една въздишка, небрежен поглед,
за да изпиташ и
да изпуснеш ...
  427 
Защо усмивката е лятото,
смехът е в слънцето,
като цвета на зимата
мирише на смирение?
  ...
  379 
Защо е нужно
да пиша стихове,
когато, стих след стих,
до теб да стигна - пак не бих.
В стиха - и да успея, ...
  496 
Прекрасно е да бъдеш влюбен,
от безнадеждни пориви да бъдеш тласкан,
за да достигаш брегове, почти изгубен,
и там от себе си неволно да се стряскаш.
Защото влюбеният се не разпознава, ...
  426 
Пияна от любов
целувка - мъртъв зов,
седя и стих редя
под нощна ведрина.
Часовникът звъни, ...
  570 
Идилия е любовта
под облаците и в дъжда,
облечена в зелено лято,
на изгрев огнен от смеха.
През снежна зима от мъгли, ...
  398 
Творенето е скучно,
когато няма порив,
мечта и идеал,
за който да се бориш.
Безцветна е стената ...
  395 
Къде ли отива мечтата,
щом чувствата туриш в изгнание
и без да дочакаш зората,
откажеш да търсиш спасение?
Къде се осмисля денят ти, ...
  459 
Във него се намирам.
И губя, и събирам.
Говоря и треперя,
мълча и стихостирам.
Във него съм свободна, ...
  394 
Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите ...
  393 
Една година вече,
от спомен явно страда се.
Със себе си отвлече
картинка - не забравя се.
Защо нахлува странно ...
  371 
Милувка моментна.
Претръпваш за миг.
А после обърнат
гръб и ритник.
Лесно е да се влюбиш, ...
  390 
Разминаваме се
глухо и смутено,
просто подстрекаваме
чувството студено.
Довчера приятели, ...
  451 
Софийският пейзаж
почти не се мени.
Нов трябва му монтаж,
за да се освежи.
Все същите лица ...
  439 
Утрото ми подари
светла мисъл и лъчи.
Под ухилените облаци
плъзнаха се куп мечти.
С на Балкана песента, ...
  456 
Защо изчезва тъй бързо
всичко, което обожаваме?
Така се завърта светът,
че сме устроени да страдаме.
Отвори очи, осъзнай прекрасното, ...
  391 
Знаем ли защо я караме така?
Наивно се питаме, сякаш не знаем,
че говорим с преструвка, даже без да крием,
че в жестоко очакване, да завалят, стоим,
по-хубави мисли, за да помълчим. ...
  393 
Propuestas
: ??:??