Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен ...
Скъпи мой,
Отлитат годините, неизбежно летят!
Отдавна в косите ни бели преспи блестят.
Умора житейска на рамената наши тежи,
жалба по минала младост в сърцата лежи. ...
Както винаги питаш защо.
Но този път ще ти отговоря.
Точно този път ще знаеш защо.
Защото е твърде студено за мен и сега ти нямаш място тук.
Защото тази болка ти е непозната и не знаеш как се чувствам. ...
Гори сълзата в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти, ела, докосни ме! Изгарям от любовта! ...
Отново с чашата в ръка,
връхлитат ме спомени в нощта.
Безумно самотен, страшно раним,
търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа ...
Защо така е винаги?
Не се оценява дълбокото, истинско чувство?
Остава неразбрано написаното върху лист от коприна.
И какво от това, че пиша?
Нима някой се опитва да разбере, ...
На Емо
Не ми изпрашаш поздрав по глухарче,
с дъха си миглите ми повече не сресваш...
Дори и името ми някак си нагарча,
че няма кой сега да го изрича често... ...
Когато ме обичаш ставам песен.
Превръщам в струни електрическите жици.
Светът ми става неудобно тесен,
като костилка, във която зрее птица.
Когато ме целунеш, твоят дъх ...
Отново искаш аз да ти простя.
Отново искаш всичко да забравя.
Ще ми простиш ли ако аз сгреша?
Ще ми дадеш ли шанс да се поправя?
Веднъж ли ти си тръгваше от мен? ...
Стоя на скалата и наблюдавам морето,
отсреща стоеше ти -красиво, но тъжно Божие създание. Сълзи проливаш в морето,
нещо ти тежи на сърцето?
Без да мисля, провикнах се аз!
Не си струва сълзи да рониш, ...
Ела, "приятелко" ! Седни!
Искам да почерпя с лимонада.
Същото е, като виното почти...
Е не съвсем... Има тежък привкус на омраза!
Не се замисляй, "приятелко"! Отпий! ...