Чичопейче в зимно утро пее.
Вика, пита: "- Пролетта къде е?
Всички се затъжихме за нея -
с топло слънчице да ни огрее!"
Пролетта гласчето му дочува ...
-Татко, защо си тъжен? - попита синчето.
Погалих го нежно, какво знай детето.
Отдавна напиращи в душата ми думи,
поеха по свой път, неразумен.
-Погледни държавата ни - обезверени хора. ...
След последния тираж на спортния тотализатор, когато едно число ме раздели от джакпота, в главата ми се роди ето това хумористично стихотворение. Предварително се извинявам на тези, които са очаквали друго от мен!
Тото маниак
Всеки трети в таз държава
на тото - фиша се надява...
ще му се джакпот - ш ...
Това е последната ни нощ със теб,
за последно го правим може би!
Остави да пламне тялото ти, бъди такъв,
какъвто се чувстваш тази нощ...
Всички игри да изиграем наред ...
Написано от:
Оригинал: Caribiana и Отговор: Сашо Маринов
Изглеждам лесна за обичане. Ала не съм.
Сърцето ми е степ с кръжащи птици.
От всякъде повяват ветрове, ...
Зелена риза на воден дух,
разстлана върху малахитова скала,
е ложето, което съм приготвила.
Ухая на дива роза и горчив пелин.
В косите ми шепти омайниче. ...
Аз отказах да живея своя живот,
да се прераждам постоянно в какавида,
да ходя, мисля, мразя като скот,
за да изгния като гнида.
Опитах се да вникна в тишината, ...
Поглед, затворен в рамка от мечти,
вятър лицето гали, нима това си ти,
загубила мисъл някъде там,
във вятъра скитникът вечно сам.
Усмивка ми носи, от тебе мисъл изгубена ...
Защо ли отново плаче небето
и мокри Земята с капки роса?
Когато е тъжно, облива лицето,
докосвам и галя с ръцете дъжда.
Защо там далече плачат звездите? ...
По топлите ти пръсти аз съм луднала...
Къде си се научил да се любиш?
Харесва ми, че искаш да съм дръзка,
но знаеш ли, не мога да се влюбвам.
Делят ни само миглите притворени ...
Няма да поискам да останеш!
И, повярвай, липсва ми желание -
с думи любовта ни да нахраня,
да я задържа със оправдания!
Дълго си играхме на доверие - ...
Спомени проклети...
Спомени... какво ти дават те, когато
миналото обляно е в сълзи?
Щели да ме излекуват, казваш?
Защо тогава толкоз много ме боли? ...
Нарани ме... погледни в очите ми
огорчи ме... пренебрегна мечтите ми.
Ограби и моята малка надежда
затвори и пътя, който към теб ме отвежда.
Отне ми усмивката, която сияеше, ...
Съмнение поражда се в тишината,
разяжда всяка мисъл, всеки спомен там,
на мрак обречена гори душата,
аз пак останах неразбран.
Страхът превзема всяка мисъл, ...
Завръщаш се! - Разкаян и самотен.
С едно почти изпразнено сърце...
Но този дом е прашен като спомен.
Към кой протягаш своите ръце?
Към тази ли, която изтъргува ...