The_gold_f
93 результатов
Умът ти е убежище за свирепи, диви зверове,
а сърцето - топла къщичка на чучулиги.
Отношението ти неведнъж прекрачва на границите множеството прагове,
а упреците "справедливи" превръщаш в часове за мен непоносими. . .
Безмилостно, уверен в речта си, убиваш любовта ми. ...
  584 
Политам тихо в съня,
посипана с фин прашец.
Гушната силно в обичната луна,
а нощният вятър е на грижите ми крадец.
Блещукащи звездички старателно сплитат косите ми, ...
  551 
Живеем по инерция, "насила"...
Но нали от обич сме създадени?
Неведнъж несполуката от нас е пила,
а пак чувстваме и страдаме, дори и с душите си ограбени.
Трудни машини сме навярно, ...
  613 
Нагледно розово настоящето,
но всъщност - оцветено в черни нюанси.
Страхуваме се от промени в бъдещето.
Стараем се да удържим везните. Търсим някакви баланси.
"Уж" не съжаляваме за пропуснатото в миналото. ...
  487 
Мога да бъда себе си,
когато всички играят роля във филм.
Мога да обичам,
когато съм обградена от омраза.
Мога да не съжалявам за стореното, ...
  649  11 
Не си отивай! Ще ми липсваш. Още остани...
Животът немислим без теб е и без твоята прегръдка.
Кой ще ме поучава и съвети ще реди. Кажи?
Слабост съм ти знам - твоята "мъничка" тръпка.
Не си отивай, че приказките кой ще ми разказва. ...
  1246 
Спрете да ме убивате, приятели!
Сега съм повече от мъртва!
Не забивайте ножове в сърцето ми,
че кръвта отдавна привърши..
Не обсипвайте ме с упреци. ...
  677  12 
Видях я, проклетницата.
Красива бе, но и отблъскващото грозна.
Уж истинска, а от нищото създадена.
Почувствах я, вещицата.
Ръцете й ледени, но копнеещи прегръдка. ...
  712 
Часовникът лудо тиктака,
годините безуморно летят.
Животът никога не чака.
Готова или не, трудностите ме зоват.
Още помня първата си книжка детска, ...
  623 
Всичкото отново почука на вратата на нищото. Тя-нищото искаше да не чува, да не вижда, за да не знае, че той-всичкото е дошъл за пореден път. Копнееше да устои на изгарящите я чувства, да преглътне силната си любов към него и да не се затичва за пореден път към входа - при всичкото за нея. Най-накра ...
  765 
Не съжалявам, че остави ме с роса в очи,
душата ми разби, а и моите мечти.
Не съжалявам, че вместо ти, галеше ме сънят, нежен
и плувах в океан от хора, черен и безбрежен.
Не съжалявам, че ти за първи път научи ме да мразя, ...
  794 
Тихо! Замълчи!
Не ми се слушат думи, напоени с отрова.
Преглътни гордостта си и силно ме прегърни.
Докажи, че ще бъдеш моята опора.
Не ме залъгвай с усмивки и лъжовни комплименти. ...
  499 
Големите момичета не плачат,
затова преглътни буцата тъга и се усмихни.
Изправи високо глава и продължи...
Големите момичета не плачат!
Вече не си малка - бори се! ...
  1056  19 
Наредих ви на релсата, да.
И след малко ще мине влакът.
Крайниците ви здраво пристегнати,
а той идва и колелата се чуват как тракат.
Гледате ме отчаяно, ...
  470 
Обичам, когато излея душата си в уморения от моята мъка сайт,
да прочета, че не някои, а много ме разбират и съчувстват.
Обичам да усетя как потрепват сърцата ви,
защото всяка моя болка споделят.
Обичам и това, че с търпение понасяте всеки мой объркан ред, ...
  2081  14 
Намирам се в период на ожесточена война.
Мини ми залагат хората около мен.
Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.
А не умирам...
На бесилката увисвам редовно. ...
  445 
Снежинките падат нежно в нощта,
както се разпиляват хилядите блянове в главата ми.
И свети в очите на всички любовта,
да сме по-добри, по-човечни, истински е мечтата ми.
И коледното дръвче е обсипано на пръв поглед с украси, ...
  782 
Със страстен поглед изпивам плътта ти, уверено.
Притискам тяло до твойто и мога да усетя неспокойството ти.
И прекарвам диво пръсти през косите ти.
Разбирам, че не можеш да ми устоиш.
Ето, че настъпва времето - ...
  591  10 
Горещи, болезнени въглени парят устните ми,
вместо страстни целувки.
Очаквах искрен поглед да изпива очите ми,
а тялото ми е обгърното от ръждясалата тел на твоите ‘'милувки''.
Вечер не попадам в прелестни сънища, ...
  707 
Ето почти настъпва мигът... часове остават.
Сърцето бие като полудяло.
Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.
Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.
Бързай, бързай! Не спирай за почивка. ...
  591  12 
Знам, че съгреших! Да!
Но не ме съди жестоко.
Моля се, разкайвам се! Да!
И себе си също нараних. О, на дълбоко!
Грешна съм, нали? ...
  852  11 
Сърце
Едно сърце - червено и зелено.
Зеленото е плод на омразата безкрайна,
а червеното - на любовта ни трайна.
Прегърнеш ли това сърце от зелената страна, ...
  4378 
Не, не дърпай пердето! Ще влезне светлинка.
Цветето изсъхнало е почти. От това няма нужда.
Забравило е вече що е живот и малко топлинка.
Отново ще пожълтее след помощта чужда.
Непонятно му е какво е било преди. ...
  724  19 
Устните ти се впиват в моите,
силната ти ръка се плъзга по бедрата ми.
Страстта напира в очите ни.
СТОП! Знам, отново ще нараниш чувствата ми.
Тази вечер съм най-красива. ...
  496 
Лицемерни усмивки и насилствен смях.
Един от друг по-високомерни.
Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.
Такива са хората - безкрупулни и надменни.
Уж на всичко, за всеки готови. ...
  514 
С едната ръка подпираше натежалата си глава, а другата свиваше в юмрук с все сила, че чак кръв се стичаше по дланта й. Бе се втренчила в монитора на компютъра си и не отделяше поглед от отворения прозорец със стари снимки. Гледаше, а всъщност нищо не виждаше. Тя плачеше. Черни капки от грима й се ра ...
  895 
Защо ми е притрябвала усмивка лъчезарна,
щом никой не я оцени?
Тя бе винаги нежна, искрена... единствено на тебе вярна.
А сега замръзна! Ти обиди я и жестоко нарани.
Блещукащите ми очи красиви ...
  570 
Очите кървясали, пълни със злоба,
ръцете треперят, готови за унищожение.
Да запазя самообладание - единствената ми молба,
мечтая да изпитам истинското удовлетворение.
Добра ли? Не! Вече съм злодей! ...
  603 
Край на всичко старо и обичайно,
край на безсънните нощи в рисуване на лицето ти.
Поведението ми е вече друго - крайно,
забравих теб и уханието ти.
Сега животът е по-красив! ...
  1618 
Най верни, най-истински и скъпи за мен сега сте вие,
вечни приятели мои - тефтерче и писалка.
Знам, произведението мъката от сърцето ще изпие,
ще докаже, че болката може някак да надвие.
Съчувствие лицемерно и думи мили не помагат. ...
  583 
Трудно е,когато чувствата преливат,просто да си замълчиш!
И как лепенка на устата си да сложа
ти сърцето ми в дланта си за пореден път държиш.
Искаш ли да режеш?Да,вземай ножа и режи!
Мъката,казах някак си ще забравя! ...
  650 
Птичките-песнопойки онемяха,
цветята, дръвчетата за пореден път не разцъфтяха.
Нозете уморени по пода се влачат,
мъката, болката - те никой не тачат.
Красив сапунен сериал ...
  422 
Време е да бъда вече друга,
да драскам с нокти мъжките сърца.
Стига с тази обич до полуда,
угасна и последната надежда искра.
Стига детска наивност, ...
  490 
И ето, в кутийката за бижута,
нещо светна, проблясна.
Усетих сърцето, спря да се лута,
намерих съкровище... гледката веч бе ясна.
Обичта ни бе прекрасна. ...
  1262 
Прости ми, татко, прости!
За всички лоши думи изречени,
за всички обиди произнесени...
за всичко прости!
Ти не си любимеца от двама ви... ...
  984 
За тебе пиша стихове,
за тебе, приятелко добра.
Да се обичаме, доста време ни отне,
а казваше - животът бил лъжа.
Истина е само нашата връзка, ...
  671 
Дълго страдах,
дълго плаках за един нещастник.
Ужасно наранена бях,
Осъзнах: две години от живота си пропилях.
Дойде ден на възмездието, ...
  583 
Понякога се чувствам толкова различна,
странна, дива, често неприлична.
Смея се и плача,
днес те искам, утре - не!
В този миг тъй силно те желая, ...
  638 
Нека бури и мълнии да се преплитат,
като скитница да търся своя дом.
И най-милото да ми отнеме,
аз пак ще го обичам, пак.
За мен светът да е заключил всичките врати ...
  613 
И ти си като всички други.
Мислиш само за едно:
кога ще бъда в твоето легло.
Искаш с мене да се подиграеш,
а след това да ме забравиш. ...
  1715 
Предложения
: ??:??