Стихи и поэзия современных авторов
Как мечетата сърдити предпочетоха игрите - 1 🇧🇬
сняг ще навали по двора
и се стягаше за сън.
Беше тъй студено вън!
Той до печката стоеше, ...
Новата Земя 🇧🇬
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...
Белези 🇧🇬
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!
Три соц-тристишия 🇧🇬
плаче умиращ затворник в кочината на свинете
и само студената луна му съчувствува!
Неподвижно виси българската икономика-кранта
като гилотина над неинициативните глави и умове... ...
Обикновен живот 🇧🇬
И съ́лзите от радост са солени,
от сладост любовта горчи,
на самотата свободата най тежи,
животът никога не пита ...
Един 🇧🇬
>
> (неизвестен)
Приятели,
довереници, ...
Любовна мрежа 🇧🇬
дано се вместя в кратък стих!
Но днес мащабите са други...
Воюват съпрузи със съпруги!
И все пак, сънувам ли това, ...
Равносметка 🇧🇬
със миналото няма за какво да споря.
Мечти не ми останаха за бъдещето -
оклюмали са вехти на простора.
Едничко ми остана, ти, мое ...
Обич с аромат на липа 🇧🇬
за да орони пожълтелите пера.
Врабчетата цвърчат разочаровано.
Очите си закриват
със крила. ...
Различното дръвче 🇧🇬
което раснеше широколистно.
Незнаен вид..., различен..., интересен...
То... мода си е... Леко, задкулисно,
да се появиш внезапно..., интересен... ...
Отиваше си лятото 🇧🇬
Беше ли влюбен в мен?
Отиваше си нашето лято,
но ти ми беше всичко свято.
Морето ухаеше на есен. ...
Карай ме да я обичам 🇧🇬
Да я задържам на небцето
докато се топи шоколадово,
с цитрусов привкус
и намек за канелен послевкус. ...
Закърпвам старите си рани с вяра 🇧🇬
че целият съм мрежа от провали
и чувството да бъдеш чужд, и сам
пробожда мисълта ми без да жали.
За всяка грешка моя или не ...
Писма 🇧🇬
които не смея да изпратя.
Мислих да ги изгоря,
но все се спирам.
Нима мога в огъня ...