Поэзия - любовная лирика, белые стихи, хайку, стихи для детей

В кошмар 🇧🇬

В кошмар
Защо съм често невъзможен?
Дали от склонност към тъга?
Или вина навярно сложна -
отново мъчи моята душа? ...

p74poli

Поэзия » Философская

2013-01-15T18:21:18+02:00 653 3

Последната любов 🇧🇬

Тя кичури бели в косите пилее
и бръчки не вижда по челото твое,
в душата ти птичка е, тихичко пее,
тя много не иска за времето свое.
Такава е тя, любовта най-ранима, ...

geni24

Поэзия » Любовная

2013-01-15T18:18:49+02:00 898 6

На Галя... 🇧🇬

Понякога е нужна тишината - очите да се гледат и мълчат.
Понякога е нужна тъмнината - душите ни във нея да трептят.
Понякога е нужна светлината, сърцата ни да светят, да горят.
Понякога е нужна топлината - ръцете ни от стискане да изгорят.
Понякога е нужна свободата - да бъдеш искрен всеки път. ...

krasaveca

Поэзия » Другая

2013-01-15T18:17:56+02:00 1.8K

Ничия земя 🇧🇬

Не мога да творя напук на времето,
дори да бил съм с молива орисан,
и стъпил неуверено на стремето,
да яздя неуморно и без смисъл.
Отдавна в мен пораснало момчето, ...

Adri

Поэзия » Философская

2013-01-15T18:16:20+02:00 1.4K 17

Референдум 🇧🇬

Референдум!...
Дума вносна,
европейска, модна
и в година високосна
за дебати годна! ...

mariankrystev

Поэзия » Юмористическая

2013-01-15T17:59:17+02:00 807 4

Добро утро, любов 🇧🇬

Добро утро, мечтана любов!
Не, не казвай, че нещо съм сбъркала...
Аз познавам сърдечния зов,
щом душата ми тъй преобърна...
Добро утро, невъзможна любов! ...

sisidara

Поэзия

2013-01-15T17:58:36+02:00 2K 7

Всичко хубаво от себе си ти дадох... 🇧🇬

Всичко хубаво от себе си ти дадох,
дните, нощите и сънищата си ти споделих,
обичта си цялата на тебе дадох,
от падаща звезда те улових.
Не аз открих те в огромното пространство, ...

kalinvalov

Поэзия » Любовная

2013-01-15T17:58:32+02:00 831 3

На моите синове 🇧🇬

Два дивни бряста високи отгледах
и вложих от себе си всичко във тях.
До скоро ги пазих от вятър и бури,
но вече сами те се пазят от тях.
Израснаха с корени здрави и силни, ...

terabul

Поэзия » Другая

2013-01-15T17:58:08+02:00 6.4K 1

Монолог на светлината 🇧🇬

Толкова кратко продължи този миг,
изсъхнаха восъчните ми криле
и се стопиха в далечината.
Ставам отново крехка като какавида
или обикновен гирлянд човешки смях, ...

Bardejov

Поэзия » Философская

2013-01-15T17:57:15+02:00 902 1

Любимата ми рокля 🇧🇬

Облякла си любимата ми рокля -
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.

Александър7

Поэзия

2013-01-15T17:56:08+02:00 857 3

Тъгата пак е мое вдъхновение 🇧🇬

Тъгата пак е мое вдъхновение.
Не те видях в това творение
и думите ми сред сълзи редяха
тъмните слова на сиромаха:
"О, болко пареща, сърце във тръни. ...

ender9631

Поэзия » Другая

2013-01-15T17:41:19+02:00 819 5

Болка 🇧🇬

Тъй често казваме ,,боли ме''
в света безжалостно студен,
дали е със или дори без име,
тя - болката, държи ни в плен.
Със пулса ни трепти, препуска, ...

vestfalia

Поэзия » Философская

2013-01-15T14:14:44+02:00 664 2

Думите на един умиращ 🇧🇬

Нима не съм заслужил, Боже,
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми ...

koli4a

Поэзия » Гражданская

2013-01-15T14:01:59+02:00 584 7

Равновесие? 🇧🇬

В теб е силата -
в мен пощадата.
В теб закрилата -
в мен насладата.
Ти си неуморен - ...

dalexieva

Поэзия

2013-01-15T14:01:07+02:00 1.2K 4

Безумно откровено 🇧🇬

БЕЗУМНО ОТКРОВЕНО
Бавно слизам от върха към безкрая си.
И съм спокоен. На рамото с птица.
Даже съм светъл, усмихнат и радостен,
лек, примирен и пречистен. ...

purko59

Поэзия

2013-01-15T14:00:40+02:00 808 12

Онегин 🇧🇬

ОНЕГИН
„Но който е живял, не може
да не презира тоя свят;”
Пушкин
Каква поука да си вземем ...

alex_skot

Поэзия » Другая

2013-01-15T13:59:33+02:00 1.2K

Желание 🇧🇬

Да нахраня душата си с музика.
Тя заситена да притихне.
Да ме погледне в очите музата,
разбиращо да се усмихне.
Пошлото да не виждам, сивото, ...

laramaylin

Поэзия » Другая

2013-01-15T13:56:39+02:00 516 5

Когато чаят кипне... 🇧🇬

Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...

Blagonrava

Поэзия

2013-01-15T13:56:11+02:00 1.2K

Ще идвам тихо само по тиара 🇧🇬

Ще идвам тихо само по тиара
Ах, лятна нощ. Пред мен сте тъй припрян.
Но къде отиде, ти - мой крехък свян!?!
Сноп лъчи от очите Ви напира
и като лед топи ме. Не спира ...

contessa

Поэзия » Любовная

2013-01-15T13:55:23+02:00 764 11

Свободен пазар 🇧🇬

дребните жестове
малки но ценни
същински монети
двете страни на
лицата им ...

without_a_definition

Поэзия

2013-01-15T13:54:35+02:00 564

Художникът рисува 🇧🇬

Художникът рисува
Съкровище скрито -
светът под ръцете му.
Дочувам зеления смях
на дърветата. ...

eres

Поэзия » Другая

2013-01-15T13:54:17+02:00 964 5

Полет 🇧🇬

Летя, разперила ръце широко,
чаровно въздухът ме гали.
Далече съм от всичко, нависоко,
а Слънцето лъчи от мене пали.
Искри просветват, аз съм нажежена. ...

kasandrabg1

Поэзия

2013-01-15T13:53:34+02:00 516 1

Мечта 🇧🇬

Oбичам те, ти си моята крепост,
безценната ти усмивка прогони пепелта от моите кости.
Играя смело с пленяващите ти очи,
чардак и чадър не ги спира, докосват ме като слънчеви лъчи.
Атома бих разцепил, за да зазвъни в ушите ми меденият ти глас, ...

jorko21d

Поэзия » Любовная

2013-01-15T13:53:13+02:00 1.1K

* * * 🇧🇬

Сивите дни изкълваха зърното на надеждата.
И по голия харман на душата
без дъх препуска вятърът.
Едно зрънце зарито,
от човката на дните скрито, ...

maikata

Поэзия

2013-01-15T13:49:06+02:00 552

Отвъд Вратите на Смъртта 🇧🇬

Разскъсан между двата свята.
Моят свят.
Където всичко е наопаки.
Изпълен с болка и със смърт.
Но въпреки това е моят свят. ...

Vicito66

Поэзия » Любовная

2013-01-15T13:48:48+02:00 927

Струната 🇧🇬

СТРУНАТА
Струната на спомена се скъса
и звукът изчезна на мига...
Цигуларят теглеше лъка си,
търсеше сребристата тъга, ...

severianin

Поэзия

2013-01-15T13:46:02+02:00 738 4

Един въпрос с отговор 🇧🇬

Един въпрос и днеска ме измъчва.
В главата ми натрапчиво се впива.
И свойте еманации излъчва,
и все ме жили като със коприва...
Нищожество ли е човекът славен?! ...

Hekredel

Поэзия » Гражданская

2013-01-15T13:45:12+02:00 564 1

Само тя 🇧🇬

Ръката ти е вплетена във мойта
- пръстите ни образуват мрежа.
Студено ми е. Може би понеже
само си представям твойта.
Няма те. И твоята ръка ...

karatistkata_f

Поэзия » Любовная

2013-01-15T13:44:10+02:00 1K

Тъжната част на зимата 🇧🇬

Отминаха вече гуляите
с огромни и тежки софри.
Препълнени пак са трамваите -
настъпиха мрачните дни.
Как долно изблъскват се хората! ...

KaloyanIvanov

Поэзия » Юмористическая

2013-01-15T13:38:57+02:00 583 3

Безкрайност 🇧🇬

БЕЗКРАЙНОСТ
„Той бе поет”, навярно ще рекат,
но мен тогава няма да ме има.
Очите уморени ще заспят,
видели своята последна зима. ...

кумеца

Поэзия

2013-01-15T11:53:36+02:00 744 7

Понякога 🇧🇬

понякога
емоциите се закрепят
по ръбчето на тишината
залепят се
(като светулките) ...

линасветлана

Поэзия » Другая

2013-01-15T09:41:39+02:00 840 14

Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в 🇧🇬

Стриптийзьорката от нощния бар на Бърбън стрийт в
Ню Орлиънс
О тази ярка светлина червена
във бара, като бикове възбужда
мъжете и те чакат настървено, ...

jollyroger

Поэзия » Другая

2013-01-15T08:13:03+02:00 578 2

Прозаично от болката роден 🇧🇬

родство ти мръсно и живот
бъди проклет
ако те стигна
ще те удуша
със голите си ...

ЧАР

Поэзия » Философская

2013-01-15T02:50:56+02:00 1.4K 7

Пътища 🇧🇬

-----
Има пътища много, различни —
със завои, безкрайни и стръмни.
Никой път на друг път не прилича —
в ден замръквам, а в нощи осъмвам. ...

stenli499

Поэзия

2013-01-15T02:49:54+02:00 761 3

Тъгувам и плача 🇧🇬

Тъгувам и плача.
Самота ме обгръща,
липсва ми любовта.
Ронят се сълзите,
падат една по една. ...

denito70

Поэзия » Любовная

2013-01-15T02:47:44+02:00 955

Жена дявол 🇧🇬

Не искам обичта ти, а да зная,
че те боли за мене и че страдаш.
Да, грешна съм, но и не вярвам в Рая -
харесва ми да виждам как пропадаш.
Доволна съм, когато се обръщаш ...

bibsun

Поэзия

2013-01-15T02:46:58+02:00 775 1

Съкровено 🇧🇬

СЪКРОВЕНО
В памет на актьора Васил Радомиров (моят дядо)
От неказани думи крещи тишината,
а стихът ми в агония тиха мълчи...
Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената - ...

mira-radi

Поэзия » Другая

2013-01-15T02:44:07+02:00 712 5

Нещо лично... 🇧🇬

С вятърни мелници, може би, е крайно време да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Защото знам - аз суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...
Не се щадих и себе си раздадох, ...

secret90

Поэзия » Любовная

2013-01-15T02:42:05+02:00 551 1

* * * 🇧🇬

лазурна тишина
лазурни пустота
броиш мигове
в които си повярвал тайно
и които си извисявал ...

misteriqta

Поэзия

2013-01-15T02:37:36+02:00 570

Криле 🇧🇬

Земята си потърсих със очи,
а после дълго птиците рисувах.
Крилете им ми станаха мечти,
в ятата им до изгрев те будувах…
И питах, как във този дрипав свят ...

danigallery

Поэзия » Любовная

2013-01-15T02:29:09+02:00 1.3K 3