Ликьор с пияни вишни
Нека само тази нощ да бъде по-лирична,
за миг да бъда по-различна.
Да свалим от телата си всекидневното сиво,
да рисуваме с пръсти толкова диво, ...
Искам, мила мамо, днес да се омъжа.
Ние вече сме решили.
Не хитрувам и не лъжа, родители мили.
Ще живея във голяма къща,
с десет спални, със антре и хол. ...
Защо да вярвам в предсказания
за романтични срещи и любови?
Щом приказките за принцеси са измислени,
пък принцовете се изгубиха от липси.
А тиквата, като луната жълта, ...
Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар.
Петлите само тихо се прозяват, ...
Капка вода на пресъхнали устни.
Лъч светлина, на мрачно небе.
Въздухът, който искам да дишам.
Вълшебство, изпълващо мойто сърце.
Можеш да ме накараш да се усмихвам. ...
Шампанско, ягоди имъничко надеждав чашите искри и ме повеждапо пътища мечтани,изпълнена с мисливсе желании чакани с години.В тези чаши сега искри една усмивка,че пак си туки може би ще исками да останеш.А някаква сълзасе крие под клепача ми,събуждам се,в съня бе истински,различен някак си.
Наяве - п ...
Вероятно, вдъхновено от катеринарина: "Порасналата твоя дъщеря"
Отново ще се прибере с клатушкане.
И пак ще е навъсен от света.
Вратата ще затръшне и, олюшквайки
ще псува притеснената жена. ...
Омръзна ми да сричам думите измислени -
оригинална пустош в непрогледна празнота.
Да зея в словоблудства приказно безсмислени
и чудом да се чудя: ”Само с мен ли е така?...”
Омръзна ми да чувствам емоции неискрени - ...
Из улиците кални на покварата
детински светлата душа погубих...
Чаках Любовта да спре на гарата,
но на чуждите парфюми сред омарата
истинския аромат във мен загърбих... ...
Стрелките на часовника отмерват
със точност земните ни дни.
Какво ли времето от нас ще вземе,
какво докрай ще съхраним?
Дано останем честни и достойни ...
Аз искам да те помня все така щастлив,
като в нощта, когато бяхме заедно,
когато бяхме сляти във едно,
очите ти изпиваха ме жадно.
Очите ти на мен се спряха, ...
Не искам да чувам стъпките ти
как отекват в тъмнината...
Не искам този вик от болка
пак да разкъса тишината!
Не си тръгвай... не ме оставяй безутешна, ...
Убийците на моята душа
са много и вината си поделят...
Демократично, с ангелски лица
с делата си във мен от упор стрелят...
Като месии всяка вечер в хор ...
В отверстието на душата ми,
с остатък от спомен - докосвам те с мисли!
През разстояния
на мастилено, тъжно небе
и кладенче, изкопано от копито на разгонен елен, ...