Първи работен ден, първа работа,
сърце изпълнено със страх и празнота.
С треперещи ръце си казвах аз,
стегни се бе хлапе, ще се справиш за час.
Но колкото и пъти да си го потарям, ...
Вървя сред лехите, искам да те зърна.
Мечтая да срещна незнайно любовта.
Очаквам мига, с любов да те прегърна.
Да изпием чаша вино на младостта.
На Свети Трифон клонки аз ще зарежа ...
Вино! Лудо вино двама да изпием!
Любовта да пламне в нашите души.
Глътка по глътка нека двама да отпием,
да залудува виното в младежките гърди.
Пирина, пее моита нежна песен. ...
Горчивите хапки са в повече
в менюто ти делнично, Живот.
За всичко си помислил, но можеше
да ги подправиш с щипка любов.
Предястието си гарнирал с усмивки, ...
По пътища стръмни вървим пак до тъмно
и лято светулково в свят непознат,
ни води изглежда, към светла надежда,
и пак сме добри, и до брата е брат.
Нощта ни прегръща - различна и съща, ...
Откакто за ваксина време стана,
фатално ме налита бурна хрема.
Аха реша, в ръце че ще се взема,
ги върже, квартирова се незвана.
Вий хич не си мислете, че я каня, ...
Жена красива с дълга руса коса,
сякаш златна е, блести на нейната глава.
Усмивка чаровна грее на нейната уста,
очите й като ярки звезди светят в ноща.
Красива художничка с четка в ръка, ...
Какво ме кара да се натъжа,
дали че литна ангелски далече,
или ми липсва силната жена,
макар и скромен ръстът ти да беше.
Каква неземна обич ти ми вля, ...
ЗАЩО ЛИ НЕ ПОСЛУШАХ АЗ БОДЛЕР,
безпаметно веднъж да се напия?
Той бил екстравагантен кавалер
и провокатор, без това да крие.
Защо показвах своя женски страх? ...
Някога
То беше някога... Не помня даже...
Животът беше някак си по-инък...
... А днес е трудно даже да се каже –
той по-добре ли бе, или пък никак!... ...
Джокондата не съм, а Мона Лиза.
Знам, трудно ти е да го разбереш,
в подробностите няма да навлизам.
Теории за всичко, колко щеш.
Аз всъщност съм самия Леонардо ...
Чувам, спориш с огледалото лъстиво,
излъгало било, че си красива,
грабваща дъха жена, икона жива...
Знам, глезиш се, но ти отива.
Бенка, бръчици. Затуй ли негодуваш? ...
Изкърпва мрежи, бавно, търпеливо
с трептящи пръсти старият моряк,
морето е в кръвта му. Особняк
е той и самотата някак му отива.
А лодката потръпва и в сирени ...
Разбираш ли, че няма смисъл?
Реалността превърна ни във грешка.
Дори във стих не ни написах.
Поне съдбата пък ни срещна.
Уви, за кратко разминаване, ...
Денят преражда се отново и отново
със слънчев лъч от изгрева роден,
зарево застила над море - олово
с първото дихание на бриз солен.
Утрото върви, върви по хоризонта ...