anka-dimitrova
346 резултата
БЕЗСЪНИЦА
Безсъницата - птица полунощна,
разпери пак крилата си над мен.
И мисълта ми - блудница немощна,
покой не дава на духа смутен. ...
  362 
ИГРА
Игря си с думите
като котка с топка,
или пък - дядо с кехлибар.
Привличам ги, блъскам ги, ...
  417 
СТИХЪТ МИ
От болка прописах, от скука си пиша
и питам се, доще ли ден,
когато стихът ми свободен да диша
откъснат, изтръгнат от мен? ...
  476 
"Човекът е на дълг голям обречен"...
е казал някой, знам ли вече кой?!
Но тази мисъл от дете я помня
и някак си свещена е за мен.
Но що е дълг?! ...
  344 
СПИРКА ПРЕДПОСЛЕДНА
Влакът на живота напред лети.
По релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти -
на спирка слизаме и туй е края. ...
  394 
ПЕСЕН ЗА ДВАМА
Със тебе двама се събрахме
задружно пътя да вървим.
В тържествен миг си обещахме
добро и лошо да делим. ...
  531 
ЗАЩО НЕ МОГА
Защо не мога още аз да те открия?
Не чуваш ли ти мойте тихи вопли?
Лице разплакано връз твойта гръд да скрия
и мъжка ласка с нежност да ме стопли? ...
  343 
НЕ Е ЛИ
Не е ли любов всеотдайна
за радост и мечта,
с надежда да е тя безкрайна
и пълна с доброта... ...
  377 
ПРОШАВАНЕ С МАМА
Протягаш ти към мен безпомощно ръце -
две вейки сухи от изсъхнало дърво.
Как много искала бих аз от все сърце
да ти помогна, но не зная със какво. ...
  833 
БАЩИН ДОМ
Бащин дом, нежна милувка
в спомен нося вред.
"Малка, спретната къщурка,
с две липи отпред." ...
  372 
СЛЪНЧЕВА ЕСЕН
Месец ноември тази година
пристигна щедър, добър и засмян.
Красиви - есенната градина
и паркът - целият в злато облян. ...
  464 
В ПАРКА
На пейка в парка седят дядо и баба.
Край тях въртят се дечица рояк.
Спомен след спомен вадят те от забрава...
Добре са. Млади и силни са пак. ...
  403 
ПЪТЕЧКА
Човек върви по своята пътечка.
Току виж - стигнал кръстопът.
В дясно свил - може да го срещне мечка,
в ляво - вълци да го обкръжат. ...
  384 
ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ
Закъсняла любов, закъсняла надежда
прилича на късна, студена мъгла.
Слънчице мъчи се, плахо поглежда,
но навред е само мрак, тъмнина. ...
  1079 
ОГНЕНО ЗАЙЧЕ
Зимна нощ. Безснежен студ и мраз навън.
Безлунна тъмнина обвива земята.
В стаята горещо е. Във вълшебен сън
повежда баба със приказки децата. ...
  372 
ЛИСТ ОТБРУЛЕН, ЛИСТ САМОТЕН
Лист отбрулен, лист самотен,
къде вятър те довея?
В този свят- вихър страхотен,
как напред аз ще живея? ...
  435 
НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой старец белобрад
ден деня заменя - ей седмица
отлиства се и месец пак. ...
  275 
ЗАЛЕЗ ТИХ
Годините си вече не броя.
Те много минаха край мене.
Но искам тихичко да догоря
и винаги да съм до тебе - ...
  354 
СКРОМНИ ЖЕЛАНИЯ
Цял живот човек живее с мечти,
с надежди светли, пожелания.
Изгрева посреща с жадни очи,
залеза - със скромни желания. ...
  481 
Ж Е Н А
Жена - добро творение на Бога,
за други - изчадие на Сатана.
Дали във този кратък стих ще мога
да обрисувам твойта красота? ...
  521 
ЛУННА НОЩ КРАЙ МОРЕТО
Слънцето уморено заспива
в пазвата ласкава на морето.
Със завивка алена се завива
и здрач морав забулва небето. ...
  526 
ТЪЖНА ЕСЕН
Навън е тъжна есен,
мъгла и дъжд ръми.
И мойта сетна песен
печал и жал реди. ...
  615 
ИНТИМНО
Целуни ме! Целуни ме!
Лека нощ ми пожелай!
Пак заспи със мойто име
и за мен си помечтай! ...
  575 
НЕЖЕЛАНА ЗИМА
Ако ли някой ме попита-
искам да бъде златна есен.
Да няма зима мразовита,
да е животът ни по-лесен. ...
  417 
ЖИВОТЪТ ТРУДЕН
Животът труден
продължава.
Той носи радост
и мечти, ...
  288 
ДЕН ОТ СИРОМАШКОТО ЛЯТО
След толкова дни в мъгли обвито
небето се отвори приветно.
Слънцето ни огря любовито -
топлинка ни изпрати сърдечно. ...
  336 
КРЪГОВРАТ
Седнах на пейка в градска градина
да се порадвам на хладината,
край мене доста млад народ мина,
жена наблизо мете с метлата. ...
  392 
ОБЛАЦИ ДЪЖДОВНИ
Черни облаци дъждовни
по небе се носят.
Мисли мрачни и тревожни
животът ми косят. ...
  1001 
МОИТЕ НОЩИ
Моите нощи пак са безсънни,
но не от мъка и самота.
Моите нощи сега са пълни
със творчество и красота. ...
  395 
ЕСЕННА МЪГЛА
Над града саван разстила
гъста есенна мъгла.
Всеки бърза и се скрива -
колко тъжно е това! ...
  504 
СИРОМАШКО ЛЯТО
От лятото забравен ден
със слънце и със светлина,
във парка ме залива мен
със драгост и със топлина. ...
  407 
ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небе и земя във едно са се слели.
Дъжд ситен и кротък неспирно вали.
Животни и птички къде са се сврели?
Навън е тъй тъжно и пусто, нали? ...
  493 
ОПТИМИСТИЧНО
В нашата есен с много проблеми
дните са често обвити в мъгла,
но има дни от слънце огрени,
разпръскват от нас всяка тъга. ...
  453 
СЪДБА
Стареем бавно, но не щеме
да си признаем при това,
че минало и нашто време,
че нашта старост е дошла. ...
  394 
ЛУННА СВЕТЛИНА
В гората вървят двама ръка за ръка -
те влюбени са, по всичко личи,
жената млада е - кърши стройна снага,
а той я гледа със жадни очи. ...
  472 
НАЕСЕН В ПАРКА
Край нас разстлал се е квартален парк чудесен -
със борчета и клен, с липи и със бреза,
но защо ли в тази тиха златна есен ,
с красотата си навява ми тъга? ...
  334 
ЕСЕННА РАЗХОДКА
В тунел от дървета зелени
пак влюбени с тебе вървим.
Допрели глави посребрени,
ний стъпките свои броим. ...
  521 
ЕСЕН
Небето е забулено от облаци дъждовни,
а време му е - нали настъпва златна есен.
Забързани, в полето стопаните грижовни
прибират на своя труд нелек плода чудесен. ...
  434 
СЛЪНЧЕВА СТАРА ЗАГОРА
Стара Загора е чудно красива,
когато я слънце огрява,
с потоци светлина навред я залива
и с радост ни щедро дарява. ...
  418 
ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА
В далечно село, сред цветна градинка,
къщичка отдалеч се белее.
Сред божури, теменужки, латинка -
мома хубавица там живее. ...
  1117 
Предложения
: ??:??