dansyto
803 резултата
Не унивайте, нито за миг,
идва Коледа – радост голяма
в яслите след родилния вик
на една майка в обич обляна.
Не унивайте, идва добро, ...
  339  13 
Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава ...
  716  16 
Аз просто бил съм винаги човек,
човек със свойте страсти и неволи.
Понякога добър, а друг път – не,
готов и да мълчи, но и да спори.
С усмивка съм посрещал утринта, ...
  287  10 
„Дистанцията е безкрайно важна“,
дори не метър, а и половина!
Колкото важна, два пъти по-страшна,
защото в нас хуманното се срина!
Това отдалечаване човешко ...
  245 
Как искам болката да е бездомник,
безпътна да се скита по света.
Да няма пристан, ни един поклонник
и никога открехната врата.
И нека като черна дупка бясна, ...
  262 
Как се пълни нощно шкафче с пачки?
Как се пълни с кюлчета злато́?
Методи си има „най-юнашки“,
дето знаят в бившето УБО!
Разработени от КГБ-то, ...
  282 
Зората ме посреща,
обвита в пелерина.
Пак време е за грешки –
навън е видели́на!
А толкова надежда ...
  265 
А нима някой знае, аз какво заслужавам,
как ще види в душата ми, как?!
Всеки в жертва принесен е и прекалява,
а съдбата стоварва му знак.
Но нали е човешко и да искам, да давам, ...
  568  18 
Мъглата бе разстлала тишина
и капчици вода се гонят неми.
Отблясъци от бегла светлина,
разкъсват се – в пространството ранени.
Поех си дъх, но ледена тъма ...
  305 
Най-накрая съм във автобуса –
взех си всичко важно за града.
Време е сега и аз да вкуся
от неоновата светлина!
Ще замятам русата си грива – ...
  419  11 
Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта, ...
  258 
Опитвам с думите си да рисувам
и всички цветове да сътворя.
Високо до дъгата ще доплувам
и багрите при вас ще донеса.
Със синьото морето ще извая ...
  210 
И ето пак ноември е – Десети,
а помните ли колко бе добре?
Живеехме си със ТКЗС-то
и евтини почивки на море.
А помните ли връзките червени, ...
  334 
Молете се за своите души,
защото кретат още по земята.
Макар отвътре силно да „кърви“
за близките, поели в небесата.
Цветя и свещ, вино́ и тишина, ...
  681 
Ще те почакам, ти не бързай, мила,
сложи́ синята рокля на цветя,
косата разпусни – искряща свила,
недей да слагаш тъмни очила.
В очите ти магичен блясък плува - ...
  310 
Не ни състарявало времето,
та ние сме времето всъщност.
Животът опънал е стремето
с юздите ... във зверска безпътност.
Дали обещал ни е някой, ...
  249 
Безумни ветрове без свян се реят
и няма вече нейде пеперуди.
Освирепели – вълците вилнеят,
сред камъни – отмрели изумруди.
Мъглите, преродени в сенки смътни, ...
  222 
Направих днес от дюли чудно сладко –
ухание, изящност, златен цвят.
Отне ми време, хич не беше кратко,
накрая се получи благодат.
А тая сладост няма нейде равна! ...
  289 
От хиляди очи избрах си твойте,
дори да се удавя - знам защо.
Когато приливът до мене дойде,
поглеждам сам към лунното кълбо.
В отблясъци на утрини ги срещам – ...
  270 
Скриват се сенките във полумрак,
бавно октомври завесите спуска.
Аз те очаквам на стълбите пак,
знаейки тайно, че ти ме напускаш.
Сливам реалност с мечти и със блян – ...
  334  10 
Бащите сдържат своите сълзи,
макар да чувстват обич безгранична,
към свойте синове и дъщери –
сълзите сякаш са им непривични
Бащите ще ви донесат вода ...
  329 
Не ме забравяй, слънце, не, недей,
вземи ме с теб по твоя път кармичен.
И нека пътят твой - е мой – огрей
света със блясък медно - идиличен.
Вземи ме - там, където има цвят, ...
  349 
Простете им на ваш`те врагове,
прощаването носи топлина
на изтерзаните ни умове,
на бясно биещите ни сърца.
Неземна благодат е да простиш – ...
  252 
Отде роди се този пъстър свят,
отде се взеха волните му форми?
Проблясва със искри, като брилянт
и не признава заповеди, норми.
Как Космосът съдба си начерта ...
  310 
Ще взема златното от есента,
от багрите й маслено - вълшебни.
Две шепи от дъждовната вода –
тъй чакани, неистово потребни.
Ще взема сладостта на гроздов сок, ...
  247 
Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...
  335 
В съня ти ще се връщам някой път
и нежно за ръката ще те хващам.
Ще бъда здрава от стомана връв,
когато бездна пътя ти прегражда.
В съня ти ще се връщам някой път, ...
  266 
  235 
Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...
  348 
В отблясъците заслепен ... на лято,
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна", ...
  492 
Наивник ли съм, вярвайки на всекиму,
макар да зная хората че мамят?
Лъжата – „привилегия“ посредствена
на подлеци, жадуващи да галят
душите си, а меч забиват другиму ...
  380 
Наричайте ме просто "Есен",
та аз съм в златни цветове –
душа, изпълнена със песен
сред планини и лесове.
Наричайте ме просто "Есен" – ...
  333 
Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...
  410 
Не бойте се, децата ще ви съдят,
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...
  479 
Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...
  420 
Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи, ...
  636 
Разпръсна нашироко семена,
чадърчетата в миг се разпиляха.
Виновен беше вятърът сега,
развихрил цветовете и листата.
И всеки парашут намери бряг, ...
  354 
Подай ръката си, Момиче,
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши, ...
  894  12 
Невинно се изнизва вече Август,
лъчите му пропиват се със немощ,
а аз се скрих във топлата му пазва,
попивайки от сетната му прелест.
Пресичам прецъфтелите полета ...
  703 
Не ме напускай, Лято, не, недей –
със толкова молитвен жар те чаках.
Поспри се, за пореден път огрей –
с лъчите на зората стапяй мрака.
Ще мога ли да дишам, я кажи, ...
  557 
Предложения
: ??:??