dansyto (Данаил Таков) - Произведения

Почакай да заспя ако си тръгваш

Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...

dansyto

Поезия

2021-10-31T09:05:57+02:00 565 4 7

Ехото на отмаляло лято

Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...

dansyto

Поезия

2021-10-24T23:15:57+03:00 979 5 13

Ненаситност

Кажете как човек да се надмогне,
та той е просто плът и суета?!
Отричането ли ще му помогне
или приемането на света?
Че ние изтъкани сме от завист, ...

dansyto

Поезия

2021-10-22T07:12:39+03:00 568 2

Сълза и дъжд

Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш – ...

dansyto

Поезия

2021-10-17T21:55:33+03:00 472 3 5

Път с табела „Щастие"

Когато плача, знам, звезда
изгрява ярко на небето.
Когато смея се – сълза
се стича бавно по лицето.
Защо подобно в кръстопът, ...

dansyto

Поезия

2021-10-13T09:56:30+03:00 471

Вземи ме, лято

Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...

dansyto

Поезия

2021-10-01T00:05:42+03:00 551 4 12

Път

Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...

dansyto

Поезия

2021-09-30T06:18:14+03:00 822 4 12

Топлината ти нека да имам

Ще си взема за зимата нещо,
за да срещна щастлив пролетта –
на септември лъчите горещи,
недокосвани от есента.
Ще си взема за зимата нещо – ...

dansyto

Поезия

2021-09-23T08:30:27+03:00 529 2 7

Предесенно море

Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето ...

dansyto

Поезия

2021-09-10T22:09:43+03:00 1.1K 2 7

Ако сбъднеш мечтите на някого

Ако сбъднеш мечтите на някого,
ще проблесне дъгата след буря.
Ще изгрее пак слънцето лятно,
сред мъгливите сенки на утрото.
Ако сбъднеш мечтите на някого, ...

dansyto

Поезия

2021-09-05T23:27:57+03:00 969 2 9

За амбицията, успеха и стъпването върху другите

До ръководни и властови постове рядко достигат морални и почтени хора, защото в повечето случаи това изкачване изисква съвсем друг тип „качества“ – лицемерие, сервилност към висшестоящите, комформизъм, лоялност, стигаща до участие в сговори за облагодетелстване на избрани лобита, интриганство, карие ...

dansyto

Есета

2021-09-04T22:29:54+03:00 1.5K 3 8

Българийо, целувам те с поклон

Богата си, на всичко си богата –
гори, полета, планини, реки.
С природа уникална на земята
закърмени са нашите души.
Богата си с Родопа, и със Рила, ...

dansyto

Поезия

2021-09-01T22:50:25+03:00 1.4K 6 13

Суверенът - вечният виновник

Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички, ...

dansyto

Поезия

2021-08-30T15:05:45+03:00 1.3K 5 12

Предчувствие за есен

От есенните прелести ще пия,
от багрите разстлали се с любов.
Палитра от неистова магия,
родила се с напиращия зов
на дните в отминаващия август, ...

dansyto

Поезия

2021-08-26T01:04:38+03:00 666 2 13

Прошепни ми, момиче

Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче – ...

dansyto

Поезия

2021-08-23T07:50:17+03:00 627 1 8

Звънецът училищен пак ни зове

Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...

dansyto

Поезия

2021-08-22T01:37:22+03:00 1.1K 12

Гордейте се, Деца

Гордейте се с България, Деца,
родината е нещо съкровено.
И нека там, във вашите сърца,
тя значи святост и любов безмерна.
Гордейте се – тук хиляди сърца ...

dansyto

Поезия

2021-08-17T00:16:56+03:00 952 3 10

Ноктюрното на южния вятър

От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна ...

dansyto

Поезия

2021-08-16T15:58:00+03:00 484 3

Тайните на август

Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...

dansyto

Поезия

2021-08-10T10:49:14+03:00 522 2 9

Дамгосани души

С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе, ...

dansyto

Поезия

2021-08-06T23:12:36+03:00 445 1

В мен живее лято

Топло лято в мен живее
и изпълва ме с лъчи.
А в прохладните гори,
птици нежни песни пеят.
Лилиите разцъфтели, ...

dansyto

Поезия

2021-08-01T21:46:06+03:00 457 3

Кръстопътно ...

Не се плашете, всеки кръстопът
е повик към душата от небето.
Не се плашете, имате свой път,
посока щом избрало е сърцето.
Сърцето знае пътя без компас ...

dansyto

Поезия

2021-07-19T01:17:42+03:00 586 3 9

Жаравено сърце

Зарових пръсти в пясъка горещ,
дочувах танца вихрен на водата,
а слънцето, разпалено във пещ,
мълчеше бездиханно в небесата.
Лъчите, сякаш огнени стрели, ...

dansyto

Поезия

2021-07-14T22:25:18+03:00 507 1 5

Мое лято, ти, мечтание за полет

Мечта ли си, аз пак те преоткрих
и тръпнех да завземеш тая пролет.
От златните ти, бляскави лъчи
родиха се безброй мечти за полет.
За полет към безкрайни ширини, ...

dansyto

Поезия

2021-07-07T14:34:54+03:00 1.2K 6 14

Проглеждане

Проглеждането винаги боли,
защото светлината дръзко пари,
отворените в първи миг очи –
зениците прегарят от пожари.
А все си мислех, че съм бил готов, ...

dansyto

Поезия

2021-06-30T07:13:44+03:00 699 4 12

Гневен съм ви

Гневен съм ви, защото лъгахте чутовно,
защото крадохте без срам бъдещето.
Не ви ли стигнаха имотите огромни,
колите ви, парите ви и златото!
Гневен съм ви, защото чакате капачки, ...

dansyto

Поезия

2021-06-27T20:59:08+03:00 651 2 4

Чаках те, Лято

Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...

dansyto

Поезия

2021-06-22T11:20:54+03:00 478 2 9

Само есен ми остана, мила

Не разчетох, че с любов дошла си,
не засякох плахите и́ знаци,
осенили твоя блян безбрежен.
Ех, прости ми моя безкопнежен
и облян в тего́би делник мрачен! ...

dansyto

Поезия

2021-06-21T00:19:31+03:00 599 3 12

Над всички е само небе...

“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...

dansyto

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-19T23:34:07+03:00 1.2K 1 3

Родих ли се с вина на този свят

Нима стоварила се е връз мен,
вината безгранична в тоя свят?
И ме държи като в заслужен плен,
тъй сякаш няма Рай, и няма Ад.
Годините се трупат и уви, ...

dansyto

Поезия

2021-06-16T13:46:07+03:00 1.3K 3 18

Слава ви навеки, Капитани!

От възторг тя бе опиянена –
беше сбрала двете свои части.
Нашата родина наранена,
чакаща си първото причастие.
Но дойде ноември, с дръзка ярост ...

dansyto

Поезия

2021-06-15T11:55:25+03:00 519 2 6

Три цвята любов

От твойто бяло няма по-искрящо,
родено там – сред снежни върхове.
Във морска пяна, пухкаво – изящна
и в гълъбово галещо перце.
Зеленото е в горските дъбрави, ...

dansyto

Поезия

2021-06-12T11:02:56+03:00 1.8K 3 6

Акациево

Едно дърво превърнато в букет,
една гора ухаеща на сладост,
ухаеща на пролет и на мед,
дарена със неповторима благост.
С вълшебството на едри цветове, ...

dansyto

Поезия

2021-06-08T16:47:01+03:00 437 4 7

Нарисувай ми пъстра дъга

Мое мило прекрасно дете,
ти ме учиш отново на святост.
Ще попивам когато растеш,
как изграждаш любов във душата.
Ти порастваш и в твойте очи, ...

dansyto

Поезия

2021-06-02T10:07:32+03:00 1.6K 6 21

Само броката ни липсва

Сто и дванайс'то място -
слово със гриф „свобода“
В наш`те глави ли е тясно
или сме с робска душа!?
Хитрата сврака накрая ...

dansyto

Поезия

2021-05-31T11:28:57+03:00 460 2 4

Животът

Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...

dansyto

Поезия

2021-05-25T13:32:54+03:00 1.1K 8 20

Какво стихът е, ако не е песен

От писането мое „старомодно“,
не се срамувам, даже се гордея.
Сега ми казват – „Всичко е свободно,
подобно птица трябва да се рееш“.
„Тя, мерената реч те оковава“ – ...

dansyto

Поезия

2021-05-22T22:46:05+03:00 513 1 6

Спасяване на пролет

Отде се взе, за Бога, тоя студ,
нали цъфтеше тука майска пролет!?
Душата сякаш потопи се в смут
и птиците забравиха за полет.
Обзе ме тишината като връв, ...

dansyto

Поезия

2021-05-19T09:24:40+03:00 1.4K 5 12

Конче

Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни, ...

dansyto

Поезия

2021-05-15T11:29:10+03:00 478 2 3

Моят Май

Ех, този Май се просълзи и ето,
проливните му пръски се разляха.
Разцъфналите люляци, лалета
окъпани в сребристи капки бяха.
По кестените лястовици бели ...

dansyto

Поезия

2021-05-13T09:00:37+03:00 1.4K 3 7