dansyto
803 резултата
А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...
  202 
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
  272 
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
  250  12 
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
  484 
Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...
  200 
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
  183 
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...
  651 
Спри ми времето за миг,
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...
  200 
Днес поръчах Суши за вечеря,
не че са ми дръпнати очите.
Как със азиатци да се меря,
но деликатеса ще опитам.
Ала тези малки жълти хора, ...
  229 
Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...
  223 
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
  207 
Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...
  297 
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
  229 
Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...
  253 
Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
  194 
Когато е в сърцето ти България,
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...
  712 
Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
  840  19 
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
  223 
Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...
  148 
И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...
  200 
Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи ...
  352 
Поспрях за миг във тази юнска нощ,
щурчетата засвириха за мене.
Липите със уханната си мощ,
успяха всичко живо да обземат.
Светулките рисуват неуморно, ...
  177 
Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова ...
  226 
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...
  830  11 
Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...
  243 
Намерих ли или сънувам
безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
в подвластна волност на орлите.
Така ще виждам отвисоко ...
  230 
Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...
  195 
Толкова те чаках да се върнеш,
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш, ...
  476 
Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...
  325 
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
  227 
Не искам да стрелям по птиците,
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...
  291 
Животът се разбира на обратно
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна, ...
  206 
Съботен изгрев в тихата утрин,
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни ...
  243 
Не питайте дали съм тъжен –
от всяка болка има смисъл.
Животът непрестанно лъже
„скептичния ми оптимизъм“.
А люшкането безвъзвратно, ...
  196 
Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем ...
  605  22 
Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...
  203 
Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...
  221 
Разпилей по земята искри
на любов, на мечти, на надежди.
Нека страстните пролетни дни
в твойта ярка осанка се вглеждат.
Дай на гладния късче от хляб ...
  449  11 
Нима сме толкоз прави, като кажем,
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...
  269 
Вървя срещу изгреви пресни –
в пътеки безскрупулно тесни.
Пресявам човешките страсти,
отделям парчета нещастие.
Вървя срещу вятъра леден, ...
  443 
Предложения
: ??:??