dansyto
816 резултата
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
  247 
Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...
  258 
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
  393 
Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
  273 
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
  541 
Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
  235 
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
  842  12 
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
  247 
За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
  464 
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
  263 
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
  817 
Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
  244 
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...
  236 
А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...
  262 
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
  329 
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
  305  12 
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
  633 
Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...
  250 
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
  245 
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...
  894 
Спри ми времето за миг,
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...
  269 
Днес поръчах Суши за вечеря,
не че са ми дръпнати очите.
Как със азиатци да се меря,
но деликатеса ще опитам.
Ала тези малки жълти хора, ...
  298 
Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...
  302 
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
  271 
Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...
  368 
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
  293 
Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...
  313 
Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
  245 
Когато е в сърцето ти България,
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...
  996 
Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
  1154  19 
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
  299 
Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...
  197 
И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...
  256 
Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи ...
  450 
Поспрях за миг във тази юнска нощ,
щурчетата засвириха за мене.
Липите със уханната си мощ,
успяха всичко живо да обземат.
Светулките рисуват неуморно, ...
  240 
Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова ...
  296 
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...
  1043  11 
Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...
  304 
Намерих те или сънувам –
в безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
във волността насред орлите.
Така ще виждам отвисоко, ...
  299 
Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...
  260 
Предложения
: ??:??