dansyto (Данаил Таков) - Произведения

Нужна е сила

А толкова безумно си мечтаех
да бъда ярко слънчево момче,
което сред поляните играе
и времето му спира да тече.
Мечтаех си за волност и за песен, ...

dansyto

Поезия

2022-04-17T00:02:35+03:00 522 3 6

Градът

Градът заспива в шепите на мрака,
забравил делничните си терзания.
Надежда бе изгубил все да чака,
напразните човешки обещания.
Градът въздъхва, като пред разлъка ...

dansyto

Поезия

2022-04-14T11:58:23+03:00 600 1 4

Това ми е мерилото за истина

Не ме хвалете, нито ме хулете,
а ако ви харесвам ме четете,
а ако ли пък не, ме забравете
и на разходка сред гора идете,
„батериите“ там си заредете. ...

dansyto

Поезия

2022-04-09T19:01:18+03:00 474 1 4

След война ще грее "ново" слънце

Ще бъде някой жарък здрачен ден –
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял, ...

dansyto

Поезия

2022-04-07T17:12:59+03:00 614 1 2

Тръгвам

Аз си тръгвам с вълните на вятъра,
разпознал в хоризонта спасение.
Седем нощи валя във душата ми,
седем утрини търсих знамение.
Аз си тръгвам с вълните на прилива – ...

dansyto

Поезия

2022-04-02T08:53:29+03:00 677 4 8

Да се помолим, нека бъде мир

Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало ...

dansyto

Поезия » Акростихове, Епиграми

2022-03-28T09:11:15+03:00 1.1K 2 8

Знамение за бягство

Тръгни си и назад не се обръщай,
недей подклажда чувства изгорели.
От толкова причини да се връщаш,
сега сме две частици онемели.
Съдбата бе решила и присъда ...

dansyto

Поезия

2022-03-25T07:08:27+02:00 471 1 4

Какво е искал да каже поетът

Какво ли е искал да каже поетът? –
безспирно ме мъчи, таз мисъл проклета.
И даже главата ми дава заето,
бушува душата, прескача сърцето.
Защото това е въпрос за милиони, ...

dansyto

Поезия

2022-03-22T08:47:28+02:00 548 2 7

За миналото ли

За миналото ли?, ще ви разкажа –
безбройни разнебитени съдби,
сирачета, неспиращи да плачат,
под лозунги, в безсмислени борби.
За миналото ли?, ще ви разкажа – ...

dansyto

Поезия

2022-03-21T07:47:55+02:00 497 2 4

Този свят ...

Дали този свят осъзнава,
безшумния тътен на лудост,
безплодния добив на плява
и грешките в свойта безумност?
Дали този свят е обичал ...

dansyto

Поезия

2022-03-17T06:37:23+02:00 447 1 6

Завладей ни, Пролет

Защо се бавиш, пролет и къде
са чудно украсените дръвчета?
Мечтая този луднал студ да спре,
когато се докосне в твойто ехо.
За да ни завладееш пак в зелено ...

dansyto

Поезия

2022-03-15T08:22:14+02:00 509 1 6

Несломима

Засмей се, слънчево момиче,
че тебе този свят обича,
затуй по скулите ти меки
чертае алени пътеки.
В сърцето топлина ще имаш, ...

dansyto

Поезия

2022-03-09T09:53:09+02:00 817 6 7

Не ти прощавам, свят

Откакто се опомних, че съм жив,
разбрах, че да живееш …е да страдаш.
Дали ще се намерят две следи
с които да достигна до пощада?!
Ала съдбата, търсеща реванш ...

dansyto

Поезия

2022-03-02T06:54:32+02:00 645 5 9

Моя пролет

До теб се доближавам, моя пролет,
дали ще те дочакам, питам аз?!
Да видя пак игриви птици в полет
и извори със блясък на елмаз.
Да видя как разцъфват пак овошки ...

dansyto

Поезия

2022-02-23T06:43:31+02:00 496 4 10

За да зарадвам хорските души

Не се събудих просто ей така,
било е нужно да изляза нощем.
Късмет извадих – нямаше мъгла,
защото във мечтите вярвам още.
Затуй политнах като на шега, ...

dansyto

Поезия

2022-02-17T06:57:11+02:00 542 5 4

Да обичаш някого

Да обичаш някого е дар,
който всеки трябва да получи.
От бедняка, та дори до цар,
туй в живота трябва да се случи.
Да обичаш някого е лек ...

dansyto

Поезия

2022-02-14T21:11:59+02:00 541 2 7

Поезия, любов и вино

Ще се напия с вино до откат,
тъй нужна ми е за ума забрава.
Превратностите в пошлия ни свят
единствено във чашата се давят.
А после, окрилен в полунесвяст, ...

dansyto

Поезия

2022-02-12T18:13:25+02:00 1.2K 3 15

Имах сили да те следвам

Дай ми широтата на поле,
разпиляло багрите си страстни.
Във магията от цветове –
искам те, над мене ти да властваш.
Дай ми висотата на небе – ...

dansyto

Поезия

2022-02-08T10:54:34+02:00 1.2K 3 19

Всеки зид ще рухне

Човекът сам издига си стени,
сглобява своя клетка, сякаш птица
поставена за да не полети,
дали от страх?! А трепнеща искрица
в душата ту мъждука, ту пламти – ...

dansyto

Поезия

2022-02-07T21:23:17+02:00 562 3 4

Богатство е чрез мисълта да скитам

Във тази февруарска зимна нощ,
когато снегове са полудели.
Отново изнамерих капка мощ –
запълвам с думи листите си бели.
Изглежда лесно, сякаш е игра, ...

dansyto

Поезия

2022-02-01T23:41:41+02:00 468 4 8

Земята я боли от алчността

Боли от алчността на ненаситните,
Земята я боли, затуй реве.
Изплаква непрестанно тъжни истини –
с вихрушки, с урагани, с дъждове.
Но тази болка, хич не трогва алчните, ...

dansyto

Поезия

2022-01-28T07:56:05+02:00 505 3 4

Мой враг, бъди на себе си приятел

Бъди ми враг – "приятели" не искам,
приятелството тежка е съдба.
За него трябва доста да ти стиска –
да бъдеш враг е сладка суета.
Бъди ми враг, защото ти отива – ...

dansyto

Поезия

2022-01-23T09:13:05+02:00 544 7 9

Думите – омайност, тайнство, код

Думите са като бели птици,
думите отлитат на мига.
Те не се подреждат върху жица
и не се събират на ята.
Те проблясват в пръски на водата ...

dansyto

Поезия

2022-01-22T10:47:08+02:00 1.1K 4 10

Кому е нужен свят без страст и плод

От тишината песен ще извая
и от покоя – сън неповторим.
От тъмнината – изгрев, будещ рая,
от самотата – танц неукротим.
И с вятъра ще вдигна цяло ято, ...

dansyto

Поезия

2022-01-13T08:08:10+02:00 527 2 12

Душите са орисани на младост

Топим се като бучка лед през март,
изчезваме – България изчезва.
Какво като светът ни стана смарт,
а смарт не означава ли перверзност!?
И помислите ни в поквара са – ...

dansyto

Поезия

2022-01-12T08:39:56+02:00 450 3 6

Не

Не всеки провал е фатален,
не всяка обида – печал,
не всеки път – труден, до края,
не всяка цел – сладък финал.
Не всяка мечта е крилата, ...

dansyto

Поезия

2021-12-30T07:33:38+02:00 679 4 6

Разтревожено време е

Разтревожено време е – с хора нарамили болка,
затова че несбъдване има на техни мечти.
Със въпроси безкрайни – кога, откъде, как и колко
ще получат в животи си, теглещи земните дни.
А въпросът на всички въпроси е – ти дали дал си, ...

dansyto

Поезия

2021-12-26T12:48:12+02:00 537 3

Коледа топли...

Защото бяла си и си сребриста,
и в моите очи се отразяваш
със блясъка в зениците ми чисти,
неистово душата покоряваш.
А може би защото чувам песен, ...

dansyto

Поезия

2021-12-23T07:00:34+02:00 775 1 4

Сърцето

Сърцето може ли да издържи
на толкова злорадство и омраза?
На алчност, потопила наш`те дни,
на завист със токсичност на проказа?
Ще бие знам, известно време – да, ...

dansyto

Поезия

2021-12-16T06:47:30+02:00 500 5

Сърцето ми от топлината бие

Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи ...

dansyto

Поезия

2021-12-10T08:18:15+02:00 1.1K 6 16

Оставям ви сърцето си

Оставям ви сърцето си на тръгване
към бури от нечакани обиди.
Сред парещите въглени пробили
крилата ми, мечтаещи за сбъдване.
Кажете всичко, що сте наумили – ...

dansyto

Поезия

2021-12-05T22:51:26+02:00 743 1 9

Дали си ти...

Съзирам те на онзи бряг – скалистия,
вълните дето в пяна се разбиват,
където вятър с нрава – напористия,
безжалостно сред мислите пробива.
Поглеждам пак, мираж не си ли – питам се, ...

dansyto

Поезия

2021-12-02T21:34:44+02:00 740 2

Не ме наричай с име

Не ме наричай с име, аз съм страст,
усмивката във крайчеца на устни.
А може и стихия да съм … с власт
на буря, завладяла всяка пустош.
Небето трябва три дни да вали, ...

dansyto

Поезия

2021-11-28T22:01:56+02:00 682 5 9

Пепел от мечти

Ръцете ми са целите във прах,
във пепелта от изгорели "птици".
Когато ги погледнах, осъзнах –
мечти са туй, угаснали в зеници.
Не исках да повярвам – не е сън, ...

dansyto

Поезия

2021-11-25T22:39:56+02:00 676 2 5

Ноември приспивно шепти

Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...

dansyto

Поезия

2021-11-24T08:40:46+02:00 562 5

От какво ли израства любов

От какво ли израства любов,
не, не вярвам, не ще е стихия
на хормони незнаещи брод,
нещо друго е – тайна магия!?
А нима не е взривна вълна ...

dansyto

Поезия

2021-11-20T15:15:38+02:00 697 1 4

Видовден, но не съвсем

Заваляха оставки навред,
да не вярваш – такава почтеност!
Как довчера бе всичко наред,
ала днес с първолашка прилежност
на морал го удариха тез – ...

dansyto

Поезия

2021-11-16T20:46:42+02:00 552 1 4

Есенна омая

От есенните багри си набрах –
такъв букет не се създава лесно.
Ноември сякаш беше в златен прах –
почувствах се магично и небесно.
Оранжевото царстваше навред, ...

dansyto

Поезия

2021-11-13T20:49:03+02:00 813 4 12

Спасяването на една душа

Не трябва лодка в бурното море,
не става и с въже над тъмна бездна.
Водата не помага за да спре –
не е пожар с жестока безнадежност.
Ни злато ще подейства, ни пари, ...

dansyto

Поезия

2021-11-07T23:29:05+02:00 598 4 5

Открий ме

Открий ме там, където две вселени
докосват се и раждат светлина.
Където руква изворна вода
и две стихии вият несломени.
Открий ме там, където слънчев сноп ...

dansyto

Поезия

2021-11-05T06:56:21+02:00 1.3K 5 20