dansyto
803 резултата
Ако си тръгваш, чакай да заспя,
недей да си жестока, разреши ми
сънят да грабне моята душа
и после следвай пътища незрими.
А аз ще бъда омагьосан, знам – ...
  345 
Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно ...
  438  13 
Кажете как човек да се надмогне,
та той е просто плът и суета?!
Отричането ли ще му помогне
или приемането на света?
Че ние изтъкани сме от завист, ...
  325 
Не мога да ти кажа сбогом,
не мога, ти ще разбереш.
В очите си таиш тревога
и сили трябват да я спреш.
Но не е ли добре да плачеш – ...
  255 
Когато плача, знам, звезда
изгрява ярко на небето.
Когато смея се – сълза
се стича бавно по лицето.
Защо подобно в кръстопът, ...
  247 
Вземи ме лято с теб, вземи ме там,
където ще разливаш твойте ласки.
Не мога да остана тука сам,
сред ледени стени и сиви маски.
Как искам на крилете птичи, аз, ...
  301  12 
Пред мен се беше ширнал път безкраен,
облян от изгрев – розово море.
Подканваше да тръгна – аз нехаен
не знаех, ни защо, ни за къде.
Ала не се стърпях, закрачих смело – ...
  589  12 
Ще си взема за зимата нещо,
за да срещна щастлив пролетта –
на септември лъчите горещи,
недокосвани от есента.
Ще си взема за зимата нещо – ...
  275 
Приседнах на брега, ръце зарових,
тъй надълбоко в пясъчната плът.
Морето със безбрежността прогони
от мислите ми жаждата за път.
Чертаех хоризонта, а морето ...
  635 
Ако сбъднеш мечтите на някого,
ще проблесне дъгата след буря.
Ще изгрее пак слънцето лятно,
сред мъгливите сенки на утрото.
Ако сбъднеш мечтите на някого, ...
  439 
До ръководни и властови постове рядко достигат морални и почтени хора, защото в повечето случаи това изкачване изисква съвсем друг тип „качества“ – лицемерие, сервилност към висшестоящите, комформизъм, лоялност, стигаща до участие в сговори за облагодетелстване на избрани лобита, интриганство, карие ...
  998 
Богата си, на всичко си богата –
гори, полета, планини, реки.
С природа уникална на земята
закърмени са нашите души.
Богата си с Родопа, и със Рила, ...
  704  14 
Какво поиска всъщност Суверенът –
че нещо все го спрягат напоследък?
Не дава на един властта, проблемът
остава за решаване – той гледа.
Той гледа и ги преценява всички, ...
  986  12 
От есенните прелести ще пия,
от багрите разстлали се с любов.
Палитра от неистова магия,
родила се с напиращия зов
на дните в отминаващия август, ...
  436  13 
Прошепни ми, момиче,
че в полетата тичаш,
слънчогледи прегръщаш,
светлината поглъщаш.
Прошепни ми, момиче – ...
  394 
Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...
  570  12 
Гордейте се с България, Деца,
родината е нещо съкровено.
И нека там, във вашите сърца,
тя значи святост и любов безмерна.
Гордейте се – тук хиляди сърца ...
  459  10 
От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна ...
  272 
Щурците са решили тази нощ
да свирят чак до пълна изнемога.
И в този музикален луд разкош,
да лягам ли да спя или да бродя,
сред меките ливади с полъх лек ...
  266 
С ръката си погалих слънчев лъч –
неволно сякаш спря се на дланта ми.
В полето бях, окичено със ръж,
приседнал покрай синори … и рани
от парещата жар на туй небе, ...
  215 
Топло лято в мен живее
и изпълва ме с лъчи.
А в прохладните гори,
птици нежни песни пеят.
Лилиите разцъфтели, ...
  226 
Не се плашете, всеки кръстопът
е повик към душата от небето.
Не се плашете, имате свой път,
посока щом избрало е сърцето.
Сърцето знае пътя без компас ...
  296 
Зарових пръсти в пясъка горещ,
дочувах танца вихрен на водата,
а слънцето, разпалено във пещ,
мълчеше бездиханно в небесата.
Лъчите, сякаш огнени стрели, ...
  268 
Мечта ли си, аз пак те преоткрих
и тръпнех да завземеш тая пролет.
От златните ти, бляскави лъчи
родиха се безброй мечти за полет.
За полет към безкрайни ширини, ...
  590  14 
Проглеждането винаги боли,
защото светлината дръзко пари,
отворените в първи миг очи –
зениците прегарят от пожари.
А все си мислех, че съм бил готов, ...
  394  12 
Гневен съм ви, защото лъгахте чутовно,
защото крадохте без срам бъдещето.
Не ви ли стигнаха имотите огромни,
колите ви, парите ви и златото!
Гневен съм ви, защото чакате капачки, ...
  425 
Чаках те, лято, да дойдеш с усмивка –
Слънце, огряло с лъчи.
Глътка жадувана, сладко и пивко,
като мечта под звезди.
Чаках липите ти, чаках цветята ...
  258 
Не разчетох, че с любов дошла си,
не засякох плахите и́ знаци,
осенили твоя блян безбрежен.
Ех, прости ми моя безкопнежен
и облян в тего́би делник мрачен! ...
  391  12 
“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...
  704 
Нима стоварила се е връз мен,
вината безгранична в тоя свят?
И ме държи като в заслужен плен,
тъй сякаш няма Рай, и няма Ад.
Годините се трупат и уви, ...
  655  19 
От възторг тя бе опиянена –
беше сбрала двете свои части.
Нашата родина наранена,
чакаща си първото причастие.
Но дойде ноември, с дръзка ярост ...
  294 
От твойто бяло няма по-искрящо,
родено там – сред снежни върхове.
Във морска пяна, пухкаво – изящна
и в гълъбово галещо перце.
Зеленото е в горските дъбрави, ...
  986 
Едно дърво превърнато в букет,
една гора ухаеща на сладост,
ухаеща на пролет и на мед,
дарена със неповторима благост.
С вълшебството на едри цветове, ...
  218 
Мое мило прекрасно дете,
ти ме учиш отново на святост.
Ще попивам когато растеш,
как изграждаш любов във душата.
Ти порастваш и в твойте очи, ...
  725  21 
Сто и дванайс'то място -
слово със гриф „свобода“
В наш`те глави ли е тясно
или сме с робска душа!?
Хитрата сврака накрая ...
  238 
Какво животът е – луд взрив на клетка,
кодирана да се дели безброй,
да се множи в утробата човешка
и сетне да изригне с плачещ вой.
Какво животът е – следи от болки, ...
  734  20 
От писането мое „старомодно“,
не се срамувам, даже се гордея.
Сега ми казват – „Всичко е свободно,
подобно птица трябва да се рееш“.
„Тя, мерената реч те оковава“ – ...
  292 
Отде се взе, за Бога, тоя студ,
нали цъфтеше тука майска пролет!?
Душата сякаш потопи се в смут
и птиците забравиха за полет.
Обзе ме тишината като връв, ...
  927  12 
Конче мое колко си напето,
блестят с любов очите ти добри
и гривата се вее на вълни,
когато с теб препускаме в полетата.
Потропваш със копитата вълшебни, ...
  263 
Ех, този Май се просълзи и ето,
проливните му пръски се разляха.
Разцъфналите люляци, лалета
окъпани в сребристи капки бяха.
По кестените лястовици бели ...
  836 
Предложения
: ??:??