dansyto
816 резултата
  307 
Очакваше ме Есента на прага
с изящно нацъфтели хризантеми.
Посрещнах я с усмивката й блага
и златните й гиздави къдели.
Поканих я в дома ми, пихме чай ...
  423 
В отблясъците заслепен ... на лято,
не разпознах следите на съдбата.
Дали поднесе цвете нацъфтяло
или кама за тленност зажадняла?!
Нима умът ми някъде "изчезна", ...
  562 
Наивник ли съм, вярвайки на всекиму,
макар да зная хората че мамят?
Лъжата – „привилегия“ посредствена
на подлеци, жадуващи да галят
душите си, а меч забиват другиму ...
  452 
Наричайте ме просто "Есен",
та аз съм в златни цветове –
душа, изпълнена със песен
сред планини и лесове.
Наричайте ме просто "Есен" – ...
  401 
Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...
  499 
Не бойте се, децата ще ви съдят,
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...
  590 
Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив ...
  493 
Жената в черно знаеше за мен,
дочула бе от приказки безбройни.
„Той пише разни думи всеки ден,
ту подредени, друг път безразборни“.
Жената в черно се озадачи, ...
  880 
Разпръсна нашироко семена,
чадърчетата в миг се разпиляха.
Виновен беше вятърът сега,
развихрил цветовете и листата.
И всеки парашут намери бряг, ...
  449 
Подай ръката си, Момиче,
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши, ...
  992  12 
Невинно се изнизва вече Август,
лъчите му пропиват се със немощ,
а аз се скрих във топлата му пазва,
попивайки от сетната му прелест.
Пресичам прецъфтелите полета ...
  781 
Не ме напускай, Лято, не, недей –
със толкова молитвен жар те чаках.
Поспри се, за пореден път огрей –
с лъчите на зората стапяй мрака.
Ще мога ли да дишам, я кажи, ...
  663 
Хората не разбират, че живота им е щастлив, ако премине през възможно по-малко несгоди и това трябва да им е достатъчно. Заслепени обаче от алчността, завистта, нарцисизма и страха, че животът е бързотечен, хората се вкопчват в него като удавници за да изконсумират в най-голяма степен материалните м ...
  1602 
Колко лошо е с простак да имаш общо!
Със първичните инстинкти е на скот.
Той в главата си е пълен с недоволство,
от комплексите си в жалкия живот.
А простакът смята всичко че е просто, ...
  614  18 
Къде са днес поетите –
държавата кипи.
Забравихме заветите
на доблестни бойци.
На нашите родители, ...
  1129 
Проблесна малка капка летен дъжд,
подпряла се на крайчеца зелен,
на тънкото листо от стръкче ръж
в подгизналия от пороя ден.
Немирно сякаш Слънцето изгря ...
  478 
Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...
  715 
Попитай месечината за мен,
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен, ...
  710 
Умните хора са тъжни,
умните хора мълчат.
Сякаш неволно са длъжни,
да изтърпят този свят.
Умните рядко се смеят, ...
  1416  17 
Красавице, не ме наричай луд,
нима е лудост да те искам силно?!
Със тебе бих живял дори в приют
или на място пусто и стерилно.
А може би това е болестта ...
  680 
Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...
  608 
До парка приближих – в зеленина
аз знаех, че ще зърна образ снажен.
Там пълно беше с тръпнеща тълпа,
признателност синовна да изкаже.
Един е Патриархът ни велик, ...
  1381 
Винаги е време за поезия,
винаги е време за мечти.
Думите покриват всяка лезия –
билки са за страдащи души.
Време е отново за протестите, ...
  562 
Лъчите ме покриват мълчешком –
навън е юлско Слънце затуптяло.
Искрящи зайчета препускат щом,
небето се усмихне засияло.
И всеки слънчоглед попива цвят, ...
  638 
Плътта е като корабно въже,
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат, ...
  590 
Липите ме обгърнаха изцяло
с вълшебния върховен аромат.
Предаде се подмаменото тяло
в ръцете на разлистен липов цвят!
Очите ми преливаха от злато, ...
  766 
Приятелство, привързаност, копнеж,
почтеност, общи блянове и смях.
Години в радост, устремен летеж,
животи с непроникнал вътре грях.
След време – променен житейски ход, ...
  1440 
"Живот ли бе да го опишеш" – казват,
от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.
Във сънища и блянове нагазвам,
преравяйки за сбъдната магия.
Магьосниците вече оредяха ...
  614 
Възкръсна слънчогледовото време,
роди се топло лято и при нас.
Земята във горещината дреме –
очаква сенчест и прохладен час.
А птиците играят си с водата, ...
  576 
Повярвай ми, че лятото сме ние,
та кой излъчва толкоз светлина –
сърцата ни ведно немирно бият,
а аз попивам твойта топлина.
Повярвай ми, че лятото сме ние, ...
  609 
Листата шумолят, въздушен танц
завърта ги във буйните им страсти.
А те, покрити с лъскавия гланц
предпазват всичко живо от опасност.
В зеленото се крие нов живот, ...
  584 
Слънце. Липов цвят. Трева.
Рози. Юлски дъжд. Дъга.
Ято пъстри пеперуди.
Извор. Блясък. Пръски луди.
Вятър. Дъх на лавандула. ...
  735 
Не ме прокуждай, щом навън е тъмно,
да знаеш, тъмнината ме разтваря.
Прегръщай ме, макар да е безумно,
защото и за двама ни е края.
Но нека приютя се, светлина ...
  637 
Проблесна сред китарен звън звезда,
повикана от свирещите струни.
Във миг обгърна нечия съдба
и после в тъмнината се изгуби.
Облечена във бляскави доспехи – ...
  594 
Жесток е този свят, защо да крием,
нима не му личи във всеки миг?
Кажете ми как болката се трие –
не чувате ли канския й вик?!
Потънали сме в ярост безнадеждна, ...
  660 
„Празнувам“ неочакван юбилей –
петстотин стиха споделил съм вече!
Не съм Сизиф, ни даже Прометей –
аз бродя със блещукащо фенерче.
Дали разсмях поне един човек, ...
  638  13 
Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...
  1409 
Червеното безумно ти отива –
такава роза, кой ли е видял?
По тялото ти багрите разливат,
усещане за страст сред огън цял.
Червеното разгаря те неволно, ...
  860  11 
Как прощава се, щом дишащ е поета,
как да се пребориш честно със смъртта.
Пусто битието прави ни проклети –
вечно лазим ниско долу във калта.
Само героизмът ражда великани, ...
  904 
Предложения
: ??:??