dansyto (Данаил Таков) - Произведения

За живота и щастието

Хората не разбират, че живота им е щастлив, ако премине през възможно по-малко несгоди и това трябва да им е достатъчно. Заслепени обаче от алчността, завистта, нарцисизма и страха, че животът е бързотечен, хората се вкопчват в него като удавници за да изконсумират в най-голяма степен материалните м ...

dansyto

Есета

2020-08-17T00:32:40+03:00 1.9K 2 5

Перпетуум мобиле простащина

Колко лошо е с простак да имаш общо!
Със първичните инстинкти е на скот.
Той в главата си е пълен с недоволство,
от комплексите си в жалкия живот.
А простакът смята всичко че е просто, ...

dansyto

Поезия

2020-08-15T13:04:53+03:00 758 1 18

Къде сме...

Къде са днес поетите –
държавата кипи.
Забравихме заветите
на доблестни бойци.
На нашите родители, ...

dansyto

Поезия

2020-08-11T06:52:52+03:00 1.4K 4 3

Дъждовна капка

Проблесна малка капка летен дъжд,
подпряла се на крайчеца зелен,
на тънкото листо от стръкче ръж
в подгизналия от пороя ден.
Немирно сякаш Слънцето изгря ...

dansyto

Поезия » Друга

2020-08-09T09:20:18+03:00 650 8 8

Август, разкажи ми твойте тайни

Август, остави ми малко време,
време, за да дишам още лято.
Меко слънчогледите да дремят
в твоята преливаща позлата.
Гроздето да пие твойта сладост, ...

dansyto

Поезия

2020-08-02T23:19:35+03:00 930 6 7

Попитай месечината за мен

Попитай месечината за мен,
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен, ...

dansyto

Поезия

2020-07-30T11:35:33+03:00 877 3 6

Умните хора

Умните хора са тъжни,
умните хора мълчат.
Сякаш неволно са длъжни,
да изтърпят този свят.
Умните рядко се смеят, ...

dansyto

Поезия

2020-07-28T08:53:39+03:00 1.7K 3 17

Красавице...

Красавице, не ме наричай луд,
нима е лудост да те искам силно?!
Със тебе бих живял дори в приют
или на място пусто и стерилно.
А може би това е болестта ...

dansyto

Поезия

2020-07-24T08:12:15+03:00 896 4 8

Беритба на светулки

Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...

dansyto

Поезия

2020-07-22T21:39:38+03:00 800 6 6

Новият паметник на Вазов

До парка приближих – в зеленина
аз знаех, че ще зърна образ снажен.
Там пълно беше с тръпнеща тълпа,
признателност синовна да изкаже.
Един е Патриархът ни велик, ...

dansyto

Поезия

2020-07-20T16:26:13+03:00 1.6K 5 9

Винаги е време...

Винаги е време за поезия,
винаги е време за мечти.
Думите покриват всяка лезия –
билки са за страдащи души.
Време е отново за протестите, ...

dansyto

Поезия

2020-07-18T07:52:33+03:00 767 3 6

Не си отивай, Юли

Лъчите ме покриват мълчешком –
навън е юлско Слънце затуптяло.
Искрящи зайчета препускат щом,
небето се усмихне засияло.
И всеки слънчоглед попива цвят, ...

dansyto

Поезия

2020-07-16T08:00:01+03:00 828 5 6

Път и Брод ... Плът и Душа

Плътта е като корабно въже,
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат, ...

dansyto

Поезия

2020-07-13T00:08:09+03:00 755 8 6

Юлските липи

Липите ме обгърнаха изцяло
с вълшебния върховен аромат.
Предаде се подмаменото тяло
в ръцете на разлистен липов цвят!
Очите ми преливаха от злато, ...

dansyto

Поезия

2020-07-08T21:12:48+03:00 946 6 8

Приятелство и ... Предателство

Приятелство, привързаност, копнеж,
почтеност, общи блянове и смях.
Години в радост, устремен летеж,
животи с непроникнал вътре грях.
След време – променен житейски ход, ...

dansyto

Поезия

2020-07-05T17:42:19+03:00 1.7K 4 9

Кога ли...

"Живот ли бе да го опишеш" – казват,
от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.
Във сънища и блянове нагазвам,
преравяйки за сбъдната магия.
Магьосниците вече оредяха ...

dansyto

Поезия

2020-07-03T00:12:04+03:00 830 1 5

Ехото на слънчогледовото лято

Възкръсна слънчогледовото време,
роди се топло лято и при нас.
Земята във горещината дреме –
очаква сенчест и прохладен час.
А птиците играят си с водата, ...

dansyto

Поезия

2020-07-02T00:35:32+03:00 758 5 3

Лятото сме ние

Повярвай ми, че лятото сме ние,
та кой излъчва толкоз светлина –
сърцата ни ведно немирно бият,
а аз попивам твойта топлина.
Повярвай ми, че лятото сме ние, ...

dansyto

Поезия

2020-06-28T07:59:26+03:00 784 5 7

Зелените листа

Листата шумолят, въздушен танц
завърта ги във буйните им страсти.
А те, покрити с лъскавия гланц
предпазват всичко живо от опасност.
В зеленото се крие нов живот, ...

dansyto

Поезия

2020-06-25T14:26:09+03:00 775 5 3

Лято...

Слънце. Липов цвят. Трева.
Рози. Юлски дъжд. Дъга.
Ято пъстри пеперуди.
Извор. Блясък. Пръски луди.
Вятър. Дъх на лавандула. ...

dansyto

Поезия

2020-06-23T07:38:05+03:00 944 4 7

Съдбоносен блян

Не ме прокуждай, щом навън е тъмно,
да знаеш, тъмнината ме разтваря.
Прегръщай ме, макар да е безумно,
защото и за двама ни е края.
Но нека приютя се, светлина ...

dansyto

Поезия

2020-06-21T22:10:16+03:00 789 2 5

Една звезда

Проблесна сред китарен звън звезда,
повикана от свирещите струни.
Във миг обгърна нечия съдба
и после в тъмнината се изгуби.
Облечена във бляскави доспехи – ...

dansyto

Поезия

2020-06-20T22:01:30+03:00 790 2 2

Поглеждане през вечността

Жесток е този свят, защо да крием,
нима не му личи във всеки миг?
Кажете ми как болката се трие –
не чувате ли канския й вик?!
Потънали сме в ярост безнадеждна, ...

dansyto

Поезия

2020-06-19T19:18:48+03:00 852 8 9

Неочакван юбилей

„Празнувам“ неочакван юбилей –
петстотин стиха споделил съм вече!
Не съм Сизиф, ни даже Прометей –
аз бродя със блещукащо фенерче.
Дали разсмях поне един човек, ...

dansyto

Поезия

2020-06-18T11:00:12+03:00 802 6 13

Ваканция

Идва лятото с игрите –
сладка радост за душите.
Свърши вече с … „ученици“,
ту с четворки, ту с шестици.
Следват дългите разходки ...

dansyto

Поезия

2020-06-17T00:15:18+03:00 1.6K 1 6

Червеното безумно ти отива

Червеното безумно ти отива –
такава роза, кой ли е видял?
По тялото ти багрите разливат,
усещане за страст сред огън цял.
Червеното разгаря те неволно, ...

dansyto

Поезия

2020-06-13T06:02:05+03:00 1K 2 11

Истински са само мъртвите поети

Как прощава се, щом дишащ е поета,
как да се пребориш честно със смъртта.
Пусто битието прави ни проклети –
вечно лазим ниско долу във калта.
Само героизмът ражда великани, ...

dansyto

Поезия

2020-06-10T00:15:44+03:00 1.1K 2 5

Размера на сърцето

Колко е размера сърцето,
колко може то да побере?
Волно като птица е в небето,
необятно сякаш е море.
Може би се храни със усмивки, ...

dansyto

Поезия

2020-06-07T20:04:59+03:00 911 5 4

Какво творецът е без самота

Какво творецът е без самота,
не е ли туй заветната му карма?!
Тогава само грейнала звезда,
огрява път към музата омайна.
Защото в самотата има стон, ...

dansyto

Поезия

2020-06-05T07:00:55+03:00 793 5 4

Юни

Чакам те юни прекрасен с твойто небе от сапфир,
с твоите цветни поляни – шарена дъхава шир.
Чакам те юни, отдавна, с твоите сладки липи,
с вечери леко прохладни, с езерни нежни вълни.
Чакам и вече дошъл си с чара така закачлив, ...

dansyto

Поезия

2020-06-04T08:03:46+03:00 871 4 5

Как лесно различава се простака...

Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря.
За него те са въпрос на чест.
Яна Язова
Ех, колко лесно е да разбереш,
що за персона пъчи се пред тебе. ...

dansyto

Поезия

2020-05-30T17:11:35+03:00 1.4K 4 14

Кажи ми как да нарисувам лято?

Кажи ми как да нарисувам лято?
О, знам, ще ми говориш за небе,
за Слънце в снопове лъчи разлято
и за безбрежно синкаво море.
Кажи ми как да нарисувам лято? ...

dansyto

Поезия

2020-05-29T10:59:01+03:00 747 4 8

Буквите празнуват

Днес на буквите е празник
и на тяхната съдба.
В думите ни няма празно,
а любов и светлина.
В думите ни има радост, ...

dansyto

Поезия

2020-05-24T13:18:51+03:00 736 3 7

Дочакай с мен до новата дъга

Недей ме изоставяй в този дъжд,
сълзите не личат сред водни капки.
Небето в своя порив вездесъщ
маскира чувства, сякаш са загадки.
Нали след всеки дъжд блести дъга, ...

dansyto

Поезия

2020-05-21T12:40:31+03:00 717 8 8

Майски дъжд

Разля се неочакван майски дъжд –
земята жадна пиеше охотно.
Прочисти ненадейно, изведнъж
заседналото чувство в нас – сиротно.
Окъпаха се всички цветове, ...

dansyto

Поезия

2020-05-21T00:47:14+03:00 743 3 7

Щастливите хора

Щастливите хора си имат звезда,
която им дава надежда.
Която разстила им лъч светлина –
по път към целта ги отвежда.
Щастливите хора не търсят вина, ...

dansyto

Поезия

2020-05-17T12:17:29+03:00 1.3K 4 20

Пепел жадна за жарава

Вините си изпрахме на реката –
в река различно дважди се оглеждаш.
Оглежда се и бляскава душата,
душа, обвита в свойта плът – одежда.
Одеждите привличат суетата, ...

dansyto

Поезия

2020-05-12T07:25:58+03:00 732 5 7

За девети май...

Защо се разделихме днес отново?
Какъв е днешният девети май?
„Денят победен“ – чувам гордо слово,
или на – „Европейският ни Рай“
Горещо спорят българите – братя, ...

dansyto

Поезия

2020-05-10T09:59:55+03:00 822 3 10

Параклисът в болничния двор

Те идваха да молят за живот,
сълзите им попиваха в земята.
Човек от зрънце тръгва, ражда плод,
но следва ли на Бога правилата?
Един параклис, а безброй души, ...

dansyto

Поезия

2020-05-07T10:57:56+03:00 795 6 11

Излъжи ме...

Излъжи, че е ясно небето,
вярвам ти, без да гледам, дали?
Излъжи, че е топло морето,
в пясъка да оставим следи.
Излъжи, че обичаш ме още, ...

dansyto

Поезия

2020-05-05T11:31:19+03:00 617 2 6