dansyto (Данаил Таков) - Произведения

Можем ли да бъдем други

А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...

dansyto

Поезия

2022-09-06T09:57:58+03:00 440 3 7

Ти си със сърце огромно, есен

В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...

dansyto

Поезия

2022-09-03T19:59:12+03:00 544 5 8

Прощално-слънчогледово

Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...

dansyto

Поезия

2022-08-29T21:16:44+03:00 521 6 12

Над душата как се властва

Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...

dansyto

Поезия

2022-08-22T23:40:53+03:00 1.1K 3 8

Цветята и лъжите си отиват

Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...

dansyto

Поезия

2022-08-20T10:35:31+03:00 418 4 5

Ех, Витоша – омая, благост, дар

Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...

dansyto

Поезия

2022-08-17T09:56:20+03:00 421 1 4

Създание, ти мое, самодивско

Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...

dansyto

Поезия

2022-08-13T21:34:57+03:00 1.1K 4 7

Разпиляване

Спри ми времето за миг,
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...

dansyto

Поезия

2022-08-10T08:48:40+03:00 465 2

Суши, но не в хайку

Днес поръчах Суши за вечеря,
не че са ми дръпнати очите.
Как със азиатци да се меря,
но деликатеса ще опитам.
Ала тези малки жълти хора, ...

dansyto

Поезия

2022-08-09T09:11:04+03:00 483 2 4

Августовско ехо

Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...

dansyto

Поезия

2022-08-06T08:09:50+03:00 498 3 4

Всеки сам си има собствен рай

Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...

dansyto

Поезия

2022-07-30T15:28:35+03:00 471 2 6

Има друга сила

Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...

dansyto

Поезия

2022-07-21T22:07:33+03:00 554 2 1

Ще чакам

Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...

dansyto

Поезия

2022-07-20T09:18:51+03:00 465 3 6

Диря

Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...

dansyto

Поезия

2022-07-14T21:44:02+03:00 526 1 3

Ние сме наивните деца

Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...

dansyto

Поезия

2022-07-13T09:15:00+03:00 437 1 3

Когато е в сърцето ти България

Когато е в сърцето ти България,
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...

dansyto

Поезия

2022-07-12T09:20:05+03:00 1.3K 2 5

Сън ли си или си чудо

Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...

dansyto

Поезия

2022-07-09T12:39:16+03:00 1.6K 5 19

Потъналите кораби

Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...

dansyto

Поезия

2022-07-05T09:04:57+03:00 491 2 7

Юли

Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...

dansyto

Поезия

2022-06-30T06:40:46+03:00 403 2 2

Компас за незримото

И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...

dansyto

Поезия

2022-06-26T14:01:11+03:00 429 1 5

Аплаузи за хаоса

Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи ...

dansyto

Поезия » Акростихове

2022-06-26T13:58:50+03:00 709 1 4

Ято от мечти

Поспрях за миг във тази юнска нощ,
щурчетата засвириха за мене.
Липите със уханната си мощ,
успяха всичко живо да обземат.
Светулките рисуват неуморно, ...

dansyto

Поезия

2022-06-21T09:08:14+03:00 428 1 2

Неизбежните полюси два

Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова ...

dansyto

Поезия

2022-06-17T23:44:16+03:00 481 1

А толкова е лесно да обичаме

Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...

dansyto

Поезия

2022-06-16T06:51:08+03:00 1.3K 5 11

Съдбовна сладост

Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...

dansyto

Поезия

2022-06-10T14:54:23+03:00 497 2 2

Поспри се, време

Намерих те или сънувам –
в безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
във волността насред орлите.
Така ще виждам отвисоко, ...

dansyto

Поезия

2022-06-08T21:47:01+03:00 489 1 6

Звезден сеяч

Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...

dansyto

Поезия

2022-06-06T22:29:52+03:00 457 2 1

Ти си моя лек за този свят

Толкова те чаках да се върнеш,
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш, ...

dansyto

Поезия

2022-06-02T11:35:20+03:00 724 3 5

Търсете ме

Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...

dansyto

Поезия

2022-05-26T23:02:37+03:00 601 3 3

Тъй нужна ми е вяра

Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...

dansyto

Поезия

2022-05-23T08:00:06+03:00 495 4 7

Не искам да стрелям по птиците

Не искам да стрелям по птиците,
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...

dansyto

Поезия

2022-05-19T06:59:01+03:00 523 4 3

Гарата разделна за заблуди

Животът се разбира на обратно
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна, ...

dansyto

Поезия

2022-05-19T06:57:30+03:00 446 4 4

Чаках те, утро

Съботен изгрев в тихата утрин,
със разпилени магични лъчи.
Майското слънце поема по пътя
и в небосклона чертае следи.
Бавно събуждат се люляци жадни ...

dansyto

Поезия

2022-05-14T09:54:01+03:00 499 3 7

Отплата не е нужна

Не питайте дали съм тъжен –
от всяка болка има смисъл.
Животът непрестанно лъже
„скептичния ми оптимизъм“.
А люшкането безвъзвратно, ...

dansyto

Поезия

2022-05-11T20:43:10+03:00 466 4 6

Канавата, раждаща народност

Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем ...

dansyto

Поезия

2022-05-06T21:47:57+03:00 1.1K 7 22

Идилично

Оставих си обувките на прага,
а също и вините злободневни.
Едва на мен ли точно ми приляга
да съм мъдрец за страстите душевни?!
Оставих и амбициите болни, ...

dansyto

Поезия

2022-05-05T20:42:42+03:00 462 1 2

Има ли скривалище от времето

Такова място има ли, далечно,
където да се скрия аз от времето?
От прясно наваляла безчовечност,
от удари камшичести и стремето
на този пошъл свят, забравил добрина, ...

dansyto

Поезия

2022-05-02T22:45:07+03:00 486 1 4

Твоя лик е във всяка усмивка

Разпилей по земята искри
на любов, на мечти, на надежди.
Нека страстните пролетни дни
в твойта ярка осанка се вглеждат.
Дай на гладния късче от хляб ...

dansyto

Поезия

2022-04-25T17:35:44+03:00 721 4 11

Братоубийството в една война

Нима сме толкоз прави, като кажем,
че брат убива брат в една война.
Но Каин сам погубил брат си Авел –
отнел му е завинаги дъха.
Убийството е сто пъти по-тежко, ...

dansyto

Поезия

2022-04-23T08:40:53+03:00 524 6 3

Вървя

Вървя срещу изгреви пресни –
в пътеки безскрупулно тесни.
Пресявам човешките страсти,
отделям парчета нещастие.
Вървя срещу вятъра леден, ...

dansyto

Поезия

2022-04-21T07:04:38+03:00 751 5