elenasim1
178 резултата
Напред
Предизвиквах завист и едновременно възбуда. Изваждах тъмната страна в хората. Присъстваше и възмущението, но в редките ситуации на по-зрелите, които по случайност, объркани са влезли в клуба.
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...
2.6K
23
По пътя в междувремието
Защо ли приличах на седемнадесет годишно момиче?
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? ...
Вървях, търсейки семейството си и най-вече безценното си дете. Хиляди хора ходеха безпосочно с приведени рамене и търсеха също като мен нещо. Някъде във всичкия този хаос се появи единствената приятелка, която имах и не бях виждала години.
- Къде сме? ...
1.6K
12
Ръбът на скалата...
Ръбът на скалата...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...
Краката ми се подкосяваха, а изпотените ми ръце търсеха опора в случай засилването на вятъра. Казват, че животът бил ценен. Защо ли? Когато имаш всичко и нямаш стимул за нищо, не се ли обезценява? Моят поне беше жалък. Исках да свърши. Години, дни и мигове се нижеха във цяла вечн ...
1.4K
7
Къде сбърках?
Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
1.4K
26
Обич през бащинските очи...
След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми ...
1.7K
32
Приятел
Често си задавах като дете въпроса ,,Какво е всъщност приятелят и неговото място в живота ни?''.
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...
Все още понякога, когато започна да имам съмнения, че изобщо съществуват такива, моята единствена винаги ми напомня за присъствието си. Даже пътят, който ни разделя и времето, което е отлетяло, не успя д ...
3.2K
23
Обрати
Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил вс ...
1.3K
35
Първа и незабравима изгубена във времето любов
Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...
1K
33
Страх ме е... - продължение
Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
1K
21
Страх ме е...
Добре. Знам, че звучи много странно, но аз трябва да споделя с някой. Не виждам да открия доверие към когото и да било, затова ще опиша страховете си върху теб бял лист. Нито говориш, нито би ме предал особено, ако си те съхраня на сигурно място. Да, преследват ме. Искат нещо от мен, но още не съм р ...
1K
14
Из далечното минало
Стоях на балкона, загледана в балкана и очите ми блуждаеха из далечното минало. Там, където аз бях дете и времето беше без граници. Нямах проблеми и животът си течеше ден за ден.
Приглаждах си бялата рокличка с червени нашивки и лъскави златисти копчета, въпреки че майка ми я беше огладила безупречн ...
Приглаждах си бялата рокличка с червени нашивки и лъскави златисти копчета, въпреки че майка ми я беше огладила безупречн ...
1.7K
9
Безсмислено
,,Отлетяло време във нереално пространство, измислен живот във безсмислено време и празни надежди в заключена ракла''...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...
1.8K
4
Сериозният разговор
- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...
1.2K
26
Благодарение на Бога
Дъждът трополеше по дървената фасада на верандата. Отпуснат върху люлеещия се стол, пиех сутрешното си кафе. Очите ми не можеха да се наситят на всяка една безценна капка, попадаща върху сухата пръст. Уханието на тревата изпълваше дробовете ми с благодат. Целият ми живот се намираше пред очите ми. З ...
1.6K
13
Размисли
Какво е да си човек?
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...
Нямам голям опит, но за времето ми на този свят оставам с дадени впечатления.
Повечето от тези впечатления са установени от други, като мен замислящи се върху този въпрос.
Човек е същество, създадено от плът и кръв, със съзнание и душа. Нагаждащо се спрямо стандартния живот и вр ...
1K
13
Само един миг...
( Пътуването ми до Сикинос)
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
Пътувахме на сляпо към едно бъдеще, което в надеждите ни бе по добро. Следвах сърцето си и не изпитвах страх от нищо. Даже да останех по някакъв начин разочарована, щях да го преглътна. Винаги съм казвала, че трябва да съм силна и да се боря с всички трудности, които ми с ...
1.1K
16
Наемен убиец
Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...
904
11
Апокалипсис
Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
850
9
Загуба
Бързах да се прибера след поредния ми изтощителен работен ден. Едва свързвахме двата края, но бях щастлив с любящата си съпруга и двете ми дечица. Синът ми - четиригодишен и малката ми принцеса, която днес я очакваше голяма изненада. Навършваше годинка от появяването ù в живота ни. Никога не съм си ...
811
8
Изгубена девственост
Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...
1.3K
5
Пораснала невинност
Все още си спомням ясно онзи хубав слънчев следобед. Бях излязла на разходка с малкото ми ангелче. Беше на годинка. Тъкмо се опитваше да прави първите си стъпки. В тази възраст децата са много сладки. Опитите да опознаят света, жестовете, мимиките им, всички тези малки неща ги бях запечатала добре в ...
1.7K
6
