jenyivanova
233 резултата
Когато ставам вик. До премаляване.
И ме ваят ветровете. До земя.
Или ме изгаря огън. До каляване.
Или съм усещала дъха на вечността.
Когато съм попивала сълзата на палача, ...
  864  14 
в миг отронен равен на живот
бодлите ни растат навътре
и понеже се римува със Кивот
отколешната истина за утре,
приличаш на завършен идиот, ...
  855 
Върнах се назад. Към Ада. Да те взема.
Чистилището се люлееше в сплетни,
света в момента можех да превзема,
след надписа "Надежда всяка тука остави".
Надеждата си не оставям. Нито тебе. ...
  740  10 
Когато търсиш Бог, не винаги е на високо
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото. ...
  955  10 
... и ще остане спомен за теб
ще остане и спомен за мен
Звезди ще валят в отвеси от лед
Млечния път ще се влюби в новия ден
По еклипсите планетите ще си шепнат ...
  824 
Защото съм светла, обещай ме на мрака
Ключ имам за него, нямам за тишината
Залез ми обещай и смъртта да ме чака
по изгрев - тогава е най-студена водата...
Ще ѝ плащам. С мънисто синьо от сврака ...
  681 
Бясна! Дива! Гладна!
Всяка твоя капка искам!
Настръхнала и жадна –
със болката да те изпия
Жената в мен да вие... ...
  1616  14 
Намери ме сред воали от прашна тъма,
когато мислех, че всеки мрак е последен
и със звука на проядена олтарна врата
с дъх ме прониза вятърът леден...
... и се стовари отгоре ми мътна вода. ...
  1568  11 
В никого не мога да се повторя -
в капката ми тъга диша сама Магдалена
Сърцето ми... даже жертва да сторя,
тя за никого няма да бъде Вселена.
Родена с карма да бъде безгласна. ...
  604 
Бистро̀. За двама маса. Соната за клавир.
За него леден джин. Тя с искрящо
в чашата мерло...Чистокръвен еликсир...
На перваза зад стъклото ляга мракът син.
Той нахлупил шапката до вѐжди ... ...
  720  13 
ще мина тихо покрай теб
и бялата ти риза ще отмъкна
ще я понося... после ще я върна
съня ти ще раздвижа със ръка
минута... две и ще си тръгна... ...
  829 
не, не беше приказка за лека нощ,
аз не бях с червена шапка,
нито се убодох на вретено,
нито ми заседна хапка,
но беше някакси вълшебно ...
  649  10 
Ах, този мъж! По-горещ и от лято,
и по искрен от тежка молитва,
изречена по тъмно пред Бог.
От него кръвта ми неистово кипва
сякаш съм объркала чая си с грог. ...
  711 
... такива като нея Господ сам ги вае,
(когато е навярно в настроение)
С душа на истинска вълчица
и плът за грях. Без никакво съмнение.
Бурни дъждове по нея да се стичат. ...
  736 
Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе. ...
  752  25 
Колко са нежни ръцете ти призори, либе,
а е жътва и в полусън се люшват житата.
От този хляб дето замесих с омайното биле
още преди съмнало в огън изгарят телата ни.
Свлича се тънката риза и като летен вятър ...
  2341  17  31 
Залюби Звярът Бел.
Не го планира. Случи се внезапно.
(приказката сигурно не бе прочел)
И стана нещо, което на съдба е кратно:
Пред омагьосаната му врата ...
  506 
Дали ще помни срещата със нея
(в потаен час под бледата луна),
когато тя съблече себе си и времето,
остави шапката на прага
и влезе само по сърце и сетива ...
  1110  14 
Понеже Бог се ражда всеки път
Щом за първия си дъх дете проплаче
Когато вместо да накажеш си простил
и от вина да искаш да заплачеш
щом истината гола съблечеш ...
  600 
Голготата бе равна.
Като длан.
И камъните ѝ блестят.
Виновно гладки.
Сълзите на тълпата не горчат, ...
  1575  20 
Вселената е толкова голяма,
а тя е малка - колкото сълза,
колкото ръката на дете,
като знамето на Райна,
като майчино сърце; ...
  1620  13 
Което е било, не се завръща
пиесата е сбъркана в началото -
някой себе си прегръща,
реже вените на цялото,
а кръвта е все една и съща... ...
  922 
Пътят от мене до теб е задача.
Детска. От движение.
И не се измерва със билет,
а с малки крачки и съмнения.
Плахи стъпки към душата ти близнак, ...
  1082 
Това жестоко обичане,
изпълнило с дъх тишината
прилича много на орис и вричане
и плете с гняв нишките на съдбата
Пали клади, с огъня вие, ...
  847  14 
... тъй като уроците са "леки",
като бесилото насред тълпа,
и са точно толкова самотни,
колкото изгаряща на кладата жена.
И понеже са безкрайно лични, ...
  555 
ако излъжеш всяка самота
и изговориш всичките мълчания,
ако чуеш нотите на всяка тишина
и видиш светлото и в мрака,
ако познаеш и безмерната вина ...
  676 
***
Понеже трънният венец е тежък,
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам, ...
  972 
А след любов се онемява. Като след предател,
с когото си осъмвал. На среднощна маса.
И си търсил смисъла. (Сред плявата)
И на дъното на чашата.
И се оглушава. До без мисъл. И без звук. ...
  618 
Най-ангелските си криле оставихте
Да знам, че никога не съм сама
И че животът е гранично състояние
Между споменът за вчера
и пир по време на война ...
  866 
Имам алергия
към тебе, любов
В капката кръв
(за изследване)
е притаен ...
  557  13 
понеже думите са тежки
като сляпа болка...
като неизречена сълза
като хладен гняв
и късна прошка ...
  746  13 
ако чуя онова - "обичам те"
светът ми пак ще потрепери
земята под краката ми ще се вълнува
езерата във очите ми ще кипнат
(сто по Целзий - съвършена буря! ...
  714 
:)
Призори.
Точно преди да е съмнало.
Той бавно отпива.
От отварата. С бърбън. ...
  633 
Ще смачкаш дума казана със обич.
Ще пренебрегнеш нечия любов.
На улицата ще подминеш гладен.
Ще сведеш лице над пресен гроб.
(И ще измиеш мръсната си съвест). ...
  654  12 
самотата носи малка черна рокля
обувките - убийствено червени, с ток
усмивката е хищна...
гласът е изкусителен и мек
движи се като жена ...
  577  13 
Най-неравна е онази битка, с Природата!...
Защото от нея идва Породата...
( Жени :) )
***
срещнах себе си ...
  607  20 
земята под краката ми простена,
когато го видях за първи път...
но рекох си:
"поспри, сърце! простено ти е!
Все пак насреща ти стои ...
  968  15 
Жената от класа!
тя мъничко горчи...
като кафе подправено
единствено с канела...
и чашата е тъмно огледало ...
  839  11 
... Когато Бог заплака,
Слънцето помръкна!
Вселената въздъхна тихо
... и замря!
Вятърът замлъкна!... ...
  773  19 
И тъй като заблудите болят.
Неистово.
И са остри. Като нож.
Остъргват кожата. До истина.
До броня. И до сетен дъх. ...
  735  18 
Предложения
: ??:??