jenyivanova

269 резултата

Зимен рефрен

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...
128 4 6

Абсент и пясъчен часовник

Един резбован стол… почти изкуство,
а барът – задимен и овехтял.
Навярно пристан е за стари чувства
отдавна тук часовникът е спрял.
Обесеното време мълчаливо ...
219 5 10

Дъждовен контрапункт

МЪЖЪТ В БИСТРОТО (Васил Иванов):
Денят бе слънчев, топъл, беше май.
Бистрото ме покани най-учтиво.
От кошница в далечния му край
фиксираше ме котка мързеливо. ...
446 5 4

Наричане

> Дали е ангел… дявол знае
>
> Жена е… страст и вопъл
>
> "Женско биле" Жени Иванова ...
218 4 7

Вятър номад

Кажи ми за всички празни недели,
без крехките сладки с бял шоколад.
За всички стени… съвсем онемели,
кажи и за онзи вятър номад,
понесъл сякаш на рамо живота ...
314 3 8

Елегия за мрак и цигулка

Животът посегна само веднъж
и (може би) го свали на колене.
Сковаваше някой някъде кръст –
почти сюжет от библейска поема.
Като начало на край е… Нали? ...
353 5 10

Монологът на един нарцис(ист)

Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...
444 6 11

Отвъд есента

Ще бъде нощ. Ще бъде от онези,
в които всяка дума ще е плач,
а вопълът на вълк ще хвърли мрежи
над тревните сълзи след млад косач.
И сигурно ще бъде ранна есен, ...
636 12 23

Кръвни клетви

(един поетичен разговор на 31-ви октомври)
ГРАФИНЯ БАТОРИ (Жени Иванова):
Нощта е дива като черен ат,
в просъница пролайва старо куче.
Цъфти росянка. Кървав, вълчи глад ...
520 3 7

Предчувствие за дом

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...
553 6 12

Въздишката на вятъра

Накрая той дойде. С отчаяни очи,
отчаяни очи и тежки стъпки.
Разплака всичко в мен. Усетих, че ечи
дъхът му… като побеснели хрътки.
А аз на най-високия си връх стоях ...
604 9 12

Дъждовно цвете

Косите дълги… светъл махагон,
а кожата ѝ – млечна, с три лунички.
Три нежни полумесеци живот,
докоснали гръдта като въздишки.
Тя носи някаква дълбока скръб. ...
510 4 8

Вените на спомена

Ще ме запомниш, знаеш го. Нали.
Ще бъде много тежък спомен.
Болезнен, лош, с разплетени коси,
разтърсващ и греховно зноен.
Ще идва с глас на нощен клавесин, ...
394 11 10

Огнен щрих

Дали, кажи ми, болката прекършва
и взема всеки атом кислород.
И как, по дяволите, я преглъщаш,
събаряйки последния си мост.
Пътеката ти колко ще е дълга ...
411 7 10

Тънка нишка

Понякога надвисва като студ,
приляга плътно… сякаш е каишка.
Дъхът ѝ леден търси нечий пулс.
Косата ѝ блести. Като усмивка.
Понякога е в тихата сълза, ...
399 7 9

Акварел

Не ми рисувай този огън –
в очите ми се ражда дъжд
и всичко е въпрос на доза
… на доза, на тъга и скръб.
Не ми рисувай и зелено, ...
375 7 8

Песен на жътварка

Дали сънуваш пролетна пшеница
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...
392 8 10

Пътеките на скръбта

Опадва тихо пролетния цвят,
на прага сяда знойна лятна вечер.
Реката приласкава своя бряг,
а тя улавя вятъра от север –
прегръща леден крехката снага ...
435 6 8

Анонимно

Изящен глезен. Тънка гривна.
Отблясък ярък на сребро.
И сякаш нещо примитивно
със сластен ритъм на танго
обзема мислите му бавно. ...
376 3 6

Днес песните мълчат

Потрепва пламък, плаче восък,
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
385 5 10

Червената шапчица. Ловецът

по Шекспир и Йосиф Перец
... и ето, тука идва сцена втора –
Ловецът е едва, едва прикрит.
Ни Шапки, нито баби вижда взорът,
а той започва да се двоуми: ...
433 2 6

Въпрос на гледна точка

Във времето ни днешно
съвсем не е погрешно
Адам да сменя Ева със змия.
В извивките ѝ нежни
намерил сили сетни ...
475 5 9

Сълза на камбана

Обрасла е пътеката ѝ с троскот,
на прага ѝ просъсква едър смок,
а въздухът трепери от тревожност.
Последен кой е струвал тук оброк?!
Такъв, че да поискаш да заплачеш ...
410 5 9

Белег от прошка

Такава болка… как да я поискаш,
изтръгваща от корена сърце…
оголила ни нишка подир нишка,
разкъсала вселената на две.
И всяка част е до безкрайност сложна, ...
420 6 10

Дефиниция за драма

Кое ли божество така вбесих?!
Навярно някой като… като Ерос!
Какъв мащаб, какви величини!
Дори какви капризи, Ваша светлост!
Навярно елегантен реверанс ...
418 6 11

Червената шапчица. По Джек Лондон и Йосиф Перец

О, как болят понякога нещата!
И в тази връзка имаме си вълк,
Червена шапка яхнала метлата,
достойна дъщеря на свойта кръв.
Той бе уверен, даже и нахакан – ...
408 3 7

Крило на ангел

Усещам, моят ангел е ранен
и болката ни свързва като нишка.
Помислих си, дали защото в мен
умират бавно всичките усмивки.
Умират, но са с право на живот, ...
417 5 9

Договор за време

Израства от една тъга животът,
до първата илюзия расте.
До първата разкъсваща Голгота
и до сълзата тиха на дете.
До камък хвърлен с ярост и усмивка, ...
517 8 22

Джентълменът вълк

или "Червената шапчица по Оскар Уайлд и Йосиф Перец"
– Не всичко днес, мадам, е тъпа драма –
отсече с вой изнервеният вълк –
Ще Ви изям! Сега! – и с поглед пламнал
допълни – по сценарий имам дълг. ...
541 6 9

Червената шапчица. По Е. М. Ремарк и Йосиф Перец

Кръстосала небрежно крак връз крак,
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим – ...
527 5 10

Късни жерави. Целувката

С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...
498 5 11

Първичен възел

Не беше рай, дори не беше ад.
Бе някъде отвъд, отвъд далече,
бе сложен възел и първичен глад,
посока, вик и кръстопът последен.
След който има само тишина, ...
530 5 8

Излишно писмо

Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
1.4K 12 19

Прошепнато на ухо. Рокля на макове

По роклята ми лятна
една въздишка страстна
раздвижва макове свенливи със ръка.
Полюшва се полата,
долавям аромата ...
597 8 11

Часът на пеперудата

С красивото усещане за смърт
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх, ...
527 12 9

Когато игликите цъфтят

Извива към небето този път
Потънал сякаш в синори на ниви.
Цъфти иглика в сянката на дъб,
проскърцват глухо портите ръждиви
на черквата, привела рамена, ...
536 9 10

Абстрактно

Такава нощ… не помня ти ли беше,
възможно е да бе и нечий сън.
От чашата с уиски ли кървеше
ръката ти… а после чух и звън
от струните на плачеща китара ...
555 7 9

Тя и Той. Предчувствие за белег

Той:
Разголвам те. До болка. Примитивно.
И вземам волята ти. До живец.
Сакрално е… дълбоко… хипнотично.
Усещам те с нагона на жребец, ...
920 9 17

С песен докосни луната

Изпей ми песен дето да боли,
изпей ми я и нека да разтърсва.
Очите ми да стори на реки
и дивото у мене да разкъса.
От воят му да се взривят скали ...
816 9 16

Криле за бездни

Като изречена с болка молитва,
като нокти на отровен бръшлян,
дълбоко впити в разкъсана стигма,
чак до последния дъх съм призван
от нещо, дето в кръвта ми вилнее ...
774 9 16