koli4a
1 362 резултата
Снега със нокти ще разчопля
да търся пролетта под него.
Едно кокиче да ми стопля
студеното на мойто его.
Една тревица да докосна, ...
  375 
Днес под мойта непревзета стряха
и под керемидени усои,
уморени ветровете спряха
и си свиха тук гнездата свои.
Тук от днес - след дългите разходки, ...
  420 
Почувствах, че перо от птица
в сърце ми странно се заби.
И сякаш ток по тънка жица
душата мигом ми зави.
Дали защото не политнах ...
  507 
Душата ми не е далечен пристан,
където спираш ти и си отиваш.
Душата ми не е годежен пръстен,
през който се провираш и преспиваш.
Душата ми не и градска баня - ...
  4887  13 
Ще съм отново аз поет
във следващия мой живот.
И с стиховете си зает,
ще лея поетична пот.
Ще пиша песните си аз ...
  526 
След тебе
заспивам, любима,
и сутрин
по-рано се будя.
Като ангел ...
  525 
Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
  428 
В душата си отварям аз вратата
и давам на сърцето ти подслон.
За тебе свалям ниско небесата
и пообъркан правя ти поклон.
И красотата ти огрява, мила, ...
  612 
По моя калдъръм -
забравен от любови,
ти влезе като гръм
и в мене се зарови.
Ти влезе в моя дом ...
  468 
Не искам младост да се връща
и невъзможно е това.
А старостта да ни прегръща
по остарялата трева.
И днес обичам те такава, ...
  620 
На покрива на мойта къща
последен сняг е навалял.
В основата - една и съща,
животът тежест е налял.
Сърцето ме боли и страда ...
  399 
И се мъча, и се радвам
във живота си разкъсан.
Къшей хлебец си открадвам
всеки ден - от мен накъсан.
Че по кървава пътека ...
  344 
Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
  379 
Търкалям диска на живота
в безкрайния житейски път.
Катеря непозната кота
и все очите ми не спят.
На четири ги тях отварям, ...
  385 
Понесъл дните си на гръб,
към своя залез аз пътувам.
Със много радост, с малко скръб -
така в живота си битувам.
А бяла, бяла, като сняг, ...
  399 
Със топла пита на софрата
ме кани мама на обяд.
Звъня доволен на вратата
с душевно-вътрешен заряд.
Закàчих шарена торбица ...
  491 
Замаян с пáрите на терпентин
от рисуване на две картини,
излязох вън да смукна никотин
и да си срежа двете дини.
Разрязах бързо първата на кръст ...
  398 
Направих ти гнездо
от бряг и обич с керемида...
Извезох ти везмо
от бисера на морска мида.
Направих от зърна ...
  372 
Мълчание и... тишина.
Мълчание във тишината.
А между нас расте стена
и се променя същината.
Стената ни разделя днес... ...
  525  11 
Денят ми
днеска слънце подарява.
Поглъщам
го с душа и със очи.
И таз любов ...
  462 
По слънцето ти пратих, мила,
и ласки, като топлите лъчи.
Луната пък за теб е свила
косите си. Намига със очи.
И поздрави звездите пращат, ...
  695 
На Маги
Когато сутрин слънце се събужда
и нощ очите си измива;
когато чак душата има нужда
от хубав ден да се напива; ...
  994 
Мастилено-небето,
а залеза-червен.
И златно е кубето,
а фона е зелен.
И птица-долетяла, ...
  482 
Ако аз сега ти кажа "а",
ти ще кажеш ли след мене "б"?
После аз ако ти кажа "в",
ти ще кажеш ли след мене "г"?
Ти обаче ако кажеш "д" ...
  484 
По сентенция на Наполеон
О, жени! О, вий, жени красиви!
Вие радвате очите ми щастливи.
Рози сте във моите градини.
Подмладявате ме със години. ...
  433 
В минути на среднощна мисъл,
изпратил пак поредния си ден,
аз търся на живота смисъл:
дали за мен е вярно подреден.
Дали е в вярната посока ...
  455 
Разпни душата ми на кръст.
Вържи живота ми в торба.
Зарий ме - ако искаш - в пръст.
Беси ме в плачеща върба...
Но дай ми шанс поне веднъж ...
  489 
Неповторима, като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
със разкопчана бяла ризка.
И влизаш ти във моя храм ...
  593 
Нарамил кръста си на рамо,
при теб ще дойда утре, мамо!
Ще дойда утре в твойта къща,
където си една и съща.
Че тука вече сме различни ...
  530 
Нека ти да си луната,
под която да се моля.
Нека да си тишината -
аз кат вятър да шумоля.
Да си изворче в гората ...
  591 
По древноиндийска поговорка
Нали слънцето
ни храни със лъчите,
а на сърцето
любовта му е лицето. ...
  568 
Оглеждах в двора си лозата
и как напърчила зърната.
Набъбнали от елексира,
желание във мен напира
да ги засмуча на момента ...
  1849 
Пред блока ни... и ето тук
държиме кофа за боклук.
Отвън - подмокрена с урея,
но хвърляме по нещо в нея.
Клошари има колко щеш. ...
  387 
Отива си лятото. Отива!
Изстиват на светилото лъчите.
Със морски тен надеждата застива
на плажовата ивица в очите.
Септември ни докосва по лицата ...
  422 
Обичам те!
Звучат ми тези думички фалшиво
във дните ни на времето плешиво.
Отдавна с тебе двамата, любима,
сме двете думички във пълна рима. ...
  1050  11 
През колко е лета преминал,
през колко зими е студувал...
И колко пътища - изминал
и колко пъти - боледувал...
Така изниза се живота ...
  394 
След цедката на дните пъстри,
пред погледа на нощната следа,
стоя на пръстите си остри
в средата между огън и вода.
Ако сега назад се върна, ...
  452 
Отколе си посрещам и изпращам дните,
като изгряващи-залязващи слънца.
И ми решават те безпорно съдбините
в море от дразнещи ме грижи със крилца.
И всяка вечер - вододела между дните, ...
  578 
До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...
  410 
Септември с Август се поведе
и прегоря от жега.
Той топла есента доведе -
от алфа до омега.
Душата топла се отлиства ...
  338 
Предложения
: ??:??