koli4a
1 362 резултата
Сънувах часовете нощни
как лунна светлина разкъсват.
И как със напъните мощни
парчета от деня разпръскват.
И нощни ветрове насреща ...
  278 
Отколе химерна - до болка позната.
Раздирана вътре - отвън осъзната.
Пристъпва на пръсти - понякога бяга.
В душата ликува - в сърцето ни стяга.
Вода ни докарва от девет дерета ...
  511 
Следа от сърцето по път към душата
оставих пред тебе на прага любовен.
Разравях аз огън в ръка със машата
на делник навъсен в часа ни съдбовен.
И всякоя крачка за мен бе и радост ...
  362 
Животът всъщност се повтаря
във всеки ден и всяка нощ.
Врата понякога отваря
да пусне шепичка разкош.
И с обръча ни здраво стяга – ...
  455 
Луната есенно се смее
И гали всеки земен стрък.
А цялата земя немее,
но се върти обаче в кръг.
И багрена във черно прежда – ...
  332 
Белеят ми косите на главата,
а по лицето вият се бразди.
И колко мои стъпки по тревата,
и колко много паднали звезди.
По колко стръмни пътища съм минал. ...
  286 
Усмихваш се ехидно пред погледа ми прям,
че всичко е привидно и няма тука срам.
Че всичко е на ужким без подпис и печат.
И мислиш, че съм чунким несхващаш и не чат.
Пред мене ти задяваш и моя смъртен враг, ...
  625 
Горчи животът, устремът е сладък,
а пътят води винаги натам...
И ни е равен, нито пък е гладък,
но страшно е да бъдеш вечно сам.
Какво самичък можеш да направиш? ...
  346 
Годините ме носят все нагоре
по неизвестния за мене път.
Под слънцето живея аз отколе
във уморената от грижи плът.
Във този небосвод с човешки дири ...
  349 
Ти си вейка
от листо куршумено.
Ти си кръстче
от среброто лъскаво...
Ти си слънце ...
  386 
Денят се влива във нощта
и слънцето потъва в кръв.
Луната пали си свещта
и висва на небесна връв.
И сякаш слънцето гори ...
  355 
Къде се криеше до днеска,
Надеждо моя – не разбрах?
И мъката си аз – човешка,
в една торбичка си събрах.
Сега, когато те намерих, ...
  265 
Наученият
все да тича,
не може някога да лази.
Наученият
да обича, ...
  327 
Животът ми
е, като хълм нагоре
и мъча камък – грижи да кача.
Върхът е
шапка и стои отгоре, ...
  281 
Хвани ме, мила, под ръка
към изгрева да тръгнем двама.
Така- от лявата страна,
да сме телесна катарама
Така, че моето сърце ...
  366 
Надеждата ми е утеха,
с която ходя по ръба...
И тя е новата ми дреха,
която нося на гърба.
От ден на ден.да се надявам ...
  338 
Аз все съм искал да проникна
в дълбокото на твоята душа.
На дъно чисто да поникна
и там под сянката да се сниша.
Във моя цвят да се огледаш ...
  287 
Изпадналите дни от календара
се трупат в мойта мъничка душа.
А времето със тях и да ме скара,
от тях не мога аз да се лиша.
Че в крайна сметка те изграждат ...
  311 
Не искам нищо
друго от живота
И свикнах вече
с цирка и на вота.
И скоро тръгвам ...
  245 
Отиде си една любов голяма –
тя в мен остави своите следи.
А между нас остана сякаш яма
И нищо не е, както бе преди.
На мойта скръб сълзите са солени ...
  413 
Поднасям ти цветята
за твоя имен ден.
Дарил ти бих земята
със целия Шенген.
Живеем във Европа ...
  408 
Животът ми – като реката,
с която стигам своя край.
С Любов и Обич под ръката
душата взема своя пай.
И плувам между двата бряга, ...
  332 
Свали ми, боже, от небето
едно кълбе от облак бял,
да му се радвам във полето...
А ето: там го бях видял.
И да го мисля за балонче ...
  317 
От тебе друго аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам
преди в любов да се стоплиш.
И всяка дума да е радост ...
  339 
От тебе друго аз не искам,
освен до мене ти да спиш.
И силите ти да изстисквам,
преди в любов да се стопиш.
На слънчеви петна да станем ...
  471 
Ах, Наталия, Наталия!
Ти замина за Италия...
Аз останах тука сам-самин.
Пушек няма в празния комин.
Тялото продаваш си добре. ...
  241 
Едно вълнение
В душата вече зрее
И мира ми не дава ни минутка днес.
Че лесно е да мреш,
А трудно се живее ...
  310 
Между красивите съм по средата
и по характер съм добър на вид.
Внимателно нагазвам във водата
със външното спокойствие завит.
А пенсията – малка – не ми стига, ...
  397 
Животът ти
сега се мръщи.
Отдавна
караш я на пости.
На празната ...
  280 
С небесна мантия ще се наметна –
по нея чак звездите ще блестят.
Главата, като слънце ще я вметна,
краката ми простора ще делят.
Ръцете пък ще бъдат сателити ...
  315 
Две облачета - спрели - се целуват във небето
и, като две къдели, висват точно над дерето.
А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...
И преждата събрали в утрото ни позлатено,
те тънки нишки сеят над полето и житата. ...
  605 
Една звезда – отгоре мярвам,
огрява моите мечти.
А даже още и не вярвам,
че тя за мене днес светѝ
Но аз вървя към нея още... ...
  358 
Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.
Усмивката остава – очите ми скърбят.
Краката ме забавят – мечтата ми лети.
Годините препускат с напукани пети.
Душата ми угасва – сърцето ми гори. ...
  287 
Къде си детство непорочно?
Къде сте мигове безгрижни?
И сякаш времето нарочно
запазва спомени престижни.
Къде си босоного лято, ...
  359 
Посрещам - изпращам години
по земни закони отдавна.
И в тези простори пак сини
очаквам година по-славна.
Доволен и Стара изпращам, ...
  303 
Чувам шепот на калинка,
тиха песен на жена.
Птича глъчка от къпинка
гони сънна тишина.
Ден- след утрото- полека ...
  457 
Ти си моя радост и тегоба;
ти си зной във мене, но и моя лед;
ти си ми царица, ти си роба;
ти си ми лимона, но и моя мед;
ти си ми крилата, но и впряга; ...
  259 
И тази нощ нагоре погледнете
къмто небето с ярките звезди.
И чак до утре с радост осъмнете
пропити вкупом с Божии мечти.
Нощта една звезда я осветява ...
  455  10 
Луната отдалече се протяга –
земята гали с жълта светлина.
Кълбото долу пояса си стяга
И се завива с въздух – синина.
И не заспала в тази вечер земна ...
  401 
Много пътища в живота има -
доброволно тръгнах по един от тях.
В пролет, лято, есен, че и зима
сях, плевих и носех тежко,и не спях...
Стръмнини изкачвах все нагоре, ...
  330 
Предложения
: ??:??