koli4a
1 362 резултата
Не казвай нищо в таз минута,
защото още ме вали.
За мене всяка дума чута
си беше зло и ме боли.
Ще ти простя и тези думи. ...
  254 
Опрял чело на тротоара,
превил гърбината на две,
един живот във дреха стара
наум без сълзи си реве.
И този просяк в късна доба ...
  339 
Във дълги робства сме живели
и хубаво не сме видели.
Били сме горди, непокорни –
за свободата отговорни.
Земя попила е кръвта ни ...
  281 
По тебе аз първо познавам,
че идва поредната пролет.
И първо от тебе узнавам,
че почваш ти женския полет.
Снагата ти става красива. ...
  263 
По стръмни пътища отколе
вървиш загрижен, замечтан.
Не се ли умори, бе Коле,
да късаш дини от бостан?
Отвън са всичките зелени, ...
  272 
След трудното пътуване по слънце,
денят потъва потен във нощта.
И като прегоряло вече зрънце,
му гасне в мрака нощен и свещта.
И безвъзвратно паднало във мрака, ...
  267 
Небето, от слънце пробито,
застанало горе над нас,
пропуска през своето сито
лъчите с топлинен атлас.
А облаци в бели премени ...
  482 
В съня ти нощем аз пристигам,
като очакван сякаш гост.
Сърцето влюбено достигам –
към него хвърлям слънчев мост.
Душата ти с памук изваждам ...
  253 
Живяхме в мир и без награди,
а времето си беше с нас.
И нямаше за нас прегради
във всеки ден и всеки час.
Във мир и обич си живяхме. ...
  281 
Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира ...
  1534 
Отричам се от този свят
и заживявам вече в моя.
Не търся аз във него цвят,
а търся го сега във своя.
И го откривам със сърце, ...
  386 
Повдигам пердето на времето
И гледам напред в хоризонта.
Привързвам товара на стремето
И тъпча рубежа на фронта.
Подреждам във стихове думите – ...
  273 
От риск по мъжки да не се излагам,
да не попадам аз в небран бостан,
затуй и грижи винаги полагам,
за да не падам в някакъв капан.
Каквито срещи имал съм по време, ...
  257 
Ще хукна някой ден със вятъра
по тези улици слънчасали
да се нагледам на театъра,
от фусти двойно урочасани.
Да ги разрошвам и блондинките ...
  240 
Защо не тръгнах аз с експреса
и с два-три кратки есемеса
да пратя съобщение в Бургас,
че ще пристигна в еди кой си час.
А взех билет за автобуса ...
  317 
Една звезда отгоре пада
и цялата Вселена страда.
За нея казват: алармира,
че някой долу си умира.
Че някой свършва пътя земен ...
  370 
И този ден се разпиля
след утрото до залез късен.
За него тъй ми домиля,
че го изпращам все навъсен.
Че си отива уморен ...
  216 
Душата ми е, като нощна птица
и в клоните на чувствата се скита.
И знам, че тя – на тънката ми жица,
за името ти и до днес ме пита.
Аз името ти вече го забравих ...
  213 
От Витоша се спуска
красив софийски здрач.
По улици препуска
и тих моторен плач.
Реклами във неони ...
  370 
Заесенява се в душата
и капят вече жълтите листа.
Не са ми свежи и цветята,
каквито бяха в младите лета.
Но другото е днес красиво ...
  297 
На твойта бяла кожа
и вместо докторско манту,
със остър връх на ножа
ще ти направя аз тату.
Със нарези широки ...
  285 
Вечерите – хладни. Дните пък са жар.
Думите са гладни. Говорът – пожар.
Спящи са тревите. Вятърът е спрял.
Свлича се небето – с прът съм го подпрял.
Вързах и луната с нишка от звезда. ...
  306 
Пребродих полета, че и планините,
и лутах се вечер във мисли дори.
По трудния път ме скрежаха сланите,
а сутрин посрещах мъгливи зори.
Посявах в земята и корени нови, ...
  252 
През мен ли сезони минават
и аз ли с краката ги газя,
че сякаш и те ме познават,
а аз пък в сърцето ги пазя.
Животът обаче ни мери ...
  282 
Остави
си кичур от косата,
леката си стъпка във росата.
Остави
за спомен и очите ...
  252 
Във земния живот до днеска
сменил съм вече много ризи.
Във дни със треска и без треска
ми бяха всекидневни визи.
И бяха визи в ден отруден, ...
  298 
Здравей, Поезия! Здравей!
Със стъпка ямб или хорей,
със анапест или дактил...
За теб поета е платил
със най-добрите си слова, ...
  282 
Носѝ си в сърцето вселена от страсти,
а вечер си лягай с набъбнали тръпки.
Хвърли от живота ненужните красти...
Не го съживявай с нерадостни кръпки.
И нека те носи денят на крилата, ...
  215 
И нося аз наследствените си черти
на славните ни войнствени деди.
Сега – и моето дете – си вече ти,
което носиш нашите следи.
Носи ти тая българска гореща кръв, ...
  246 
"Христос Воскресе!"
Този нощен възглас
въздуха разтресе!
И всеки вярващ казва:
"Воистина Воскресе!" ...
  265 
И ден година храни
за всичките избрани.
С големите заплати
и вятър не ги клати.
  557 
За Цветница
И пак е твоя празник днеска.
Не съм аз мигнал от нощеска,
за да го чакам този ден,
защото празник е за мен. ...
  253 
Дали във огън да вирея,
или да нося в джоб искра?
Дали за слава да живея,
или безславно да умра?
Дали във мен любов да тлее, ...
  218 
Като старо вино искам да те пия.
Като цвете земно искам да те галя.
За любов съм жаден и ще се напия,
и във тебе, мила, огън ще разпаля.
Всяка топла глътка в мен да се разлива ...
  266 
Дойде накрая и разпети петък
пред твойто гордо мъжко естество.
И след годините пред теб в несретък,
какво постигна ти, човек, какво?
Животът ли си подреди, човече, ...
  269 
Като зимна премяна в полето,
като облака ниско свален.
Като ручейче малко в дерето,
дето пее без ноти рефрен...
Като бяло кокиче на двора ...
  326 
Хубавее нашата Родина!
Магистрали я опасват вред.
Вижте! От година на година
бързо движи тя напред.Напред!
И народът си запява ведро ...
  278 
Колко сутрини в живота си посрещнах.
Толкоз залези до днеска съм изпратил.
Колко щори аз към бъдното открехнах
и от любопитство често съм си патил.
Делничното сиво в мене се оглежда- ...
  203 
Живот със цел, живот любим...
"Живот без маска и без грим."
Живот със смисъл и узрял,
във който съм кипял и врял.
Отрязък между дати две, ...
  237 
По "Космос" от Недялко Чалъков
И моят свят е тъй безкраен,
като безкрайната Вселена.
И в него търся образ траен,
като троянската Елена. ...
  425 
Предложения
: ??:??