lips_of_angels
164 резултата
Този хрип е заседнало орехче в дроба ми.
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...
Аз изпращам септември почти като брат.
Есенни улици гоня в тази жълта утроба.
И не знам дали мога да знача нещо за вас.
И не знам дали имат значение думите, ...
1128
12
1206
13
Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...
1307
1
16
Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо. ...
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо. ...
1001
2
11
Морето ме прегърна и ми взе
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в звезда. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди. ...
едно голямо слънце от очите.
Превърна го в звезда. Солена бе
последната ми глътка, птичата.
Солени бяха нощите преди. ...
1186
12
Сега ще си мълчим. И после пак.
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...
Обичам да мълча, но само с тебе.
В цигарената тишина на този мрак
от думите да се спасим навреме.
Защото няма смисъл никак в тях. ...
1108
19
Не е светът такъв, какъвто е.
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга ...
И ти не си такъв, какъвто ти си.
Дори небето често е море,
превръща се на него. И се сипе
наместо вятър, птици и дъга ...
1002
14
Излитам на небето, без да знам
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни ...
дали изобщо има някой горе.
Пътувам към безкрайна синева
и нищо не очаквам. Не говоря.
Мълчи ми се, понеже много дни ...
1301
1
26
Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...
1075
9
Ти си нещо, което не знам дали се е случило,
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри, ...
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри, ...
1182
25
“В нощта, в която той си отиде, светът обедня с десет милиона добри дела.” Р. Бредбъри
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...
Дъждът ще прави своя жест
навярно всяка пролет. И ще плаче
и кучето, и всеки кошер с мед.
А ние ще сме малки и незначещи. ...
1377
29
Щом любовта ти е измислен праг,
аз няма смисъл даже да пристъпвам.
Очакван е човешкият ни крах,
а всяка зима идва като сблъсък
на малки парашутчета от сняг ...
аз няма смисъл даже да пристъпвам.
Очакван е човешкият ни крах,
а всяка зима идва като сблъсък
на малки парашутчета от сняг ...
1678
3
35
Не е веднъж животът - мъж пиян,
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден. ...
чертаел криви улици по скулите
на майка ми, която не виня,
че не опита да завърже думите,
които тичат все след моя ден. ...
1632
1
19
“Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.”
Д. Тонев
Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме
един до друг, макар да си го мислим. ...
прегръдка между бездни ражда мрак.”
Д. Тонев
Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме
един до друг, макар да си го мислим. ...
1384
17
Понеделник тежи като старо мълчание.
А минутите режат простора на ситни дъги,
на безцветни и пусти човешки отрязъци,
във които тъгата полека с ръце ме души.
Без да зърна онази във сиво госпожица, ...
А минутите режат простора на ситни дъги,
на безцветни и пусти човешки отрязъци,
във които тъгата полека с ръце ме души.
Без да зърна онази във сиво госпожица, ...
1307
22
След мен ще ти остане само вятър,
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...
1359
14
Очаквах да срутиш небето и разклатил земята,
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...
да отрониш невинно от дървото ни ябълки.
Да замериш по мен. Виж, Адам не е смятал,
че ще стигне дотук този свят от предатели.
Само аз съм очаквала като тътен да викнеш, ...
1160
21
Изчезвам. И не знам дали усещаш,
че скоро няма никак да ме има.
Премерено. На ден по сантиметър.
А другото е вятър с чуждо име.
А другото е опит за летене. ...
че скоро няма никак да ме има.
Премерено. На ден по сантиметър.
А другото е вятър с чуждо име.
А другото е опит за летене. ...
1423
24
Днес Ноември е спрял и на тази изсъхнала пейка,
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи ...
дето денем и нощем попива господни сълзи,
там седи пак душата ми. Тих и безмълвен е в нея
този свят, нещо търсещ от теб, нещо, дето си ти.
Всяка бяла бреза днес е сиво дърво от копнежи ...
1381
22
Мълчи ми се за всички етикети,
които ме душат и да не викам
ме спират. А сърцата-самолети
не могат да се спрат и пилотират,
без сигурност изобщо, че пилотът ...
които ме душат и да не викам
ме спират. А сърцата-самолети
не могат да се спрат и пилотират,
без сигурност изобщо, че пилотът ...
1088
17
Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...
1420
29
Смрачава се и сигурно небето
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...
за сетен път ще плаче върху мен.
Не знам дали на триста километра
оттук усещаш - вече няма ден.
Но знам, че след като измръзнеш, ...
2388
1
19
“Поплачи вместо мен - аз съм вече роднина на птиците.” - Радост Даскалова
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици ...
Свърших с този живот. Пуснах котва и край.
Довърши всички глупави сделки със времето.
Вместо мен поплачи. Вместо мен се отдай
на дъжда и на хората. В тихите улици ...
1195
27
"Едно нещо не му харесвам на лятото... и то е, че към края започва да си отива твърде бързо!" - Ъруин Шоу
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...
Ако този сезон, черупка на счупена мида,
бе по-дълъг от сън, някъде скрито откраднат,
щях да бъда дете, родено в окото на изгрева
и да знам как да дишам, когато вече е празно ...
1513
1
22
Дар
(на Костенец и всички лета)
Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли. ...
(на Костенец и всички лета)
Само миг да се върна и после в света ще е друго.
Ще затворя очи. След минута съм там, във игри.
Имам детство без дъх. И съвсем не мирише на дюли. ...
3001
2
39
Слънцето сега е жълта люспа
от тялото на някоя проклета риба.
Отдавна ми се иска да се сгуша
при себе си, при теб. Че ме убива
пашкулчето, в което заживявам. ...
от тялото на някоя проклета риба.
Отдавна ми се иска да се сгуша
при себе си, при теб. Че ме убива
пашкулчето, в което заживявам. ...
1271
6
21
“Аз обаче изчезвам в човека, когото обичам. Аз съм проницаема мембрана.” - Елизабет Гилбърт
Изчезнала съм, може би, отдавна,
откакто съществуваш перманентно
като рисунка върху мойто рамо
и мократа покривка на шосето. ...
Изчезнала съм, може би, отдавна,
откакто съществуваш перманентно
като рисунка върху мойто рамо
и мократа покривка на шосето. ...
1545
32
Дълго с тебе си мислехме, че вече сме двойка.
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства, ...
Вече имахме най-страшния навик да спим
с незатворени клепки, загледани в сива постройка.
И телата си криехме, голи, зад завеса от дим...
от цигарите твои, вечно горящи лекарства, ...
1271
10
Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин, ...
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин, ...
1676
29
Имам навика, имам някаква странна привичка
да разпъвам душата си по поляни зелени.
На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка
празнотата, която носи дъх на канела.
Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря ...
да разпъвам душата си по поляни зелени.
На гърба ми сто мравки, а дъждът гъделичка
празнотата, която носи дъх на канела.
Пея с вятъра, с няколко щурчета говоря ...
1067
18
Не ми достигат няколко вселени,
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...
1177
20
Излизам пак на улицата. Тъмно е.
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре, ...
Не ми е вече никак до разходки.
Тежи ми този свят на раменете.
Мълчи ми се. И никакви въпроси
не искам да задаваш чак до утре, ...
1215
30
Дай ми късче небе и живота на някоя мида.
Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.
Стига с тази любов, закъсняла обидно.
Всичко в този живот е за миг. И за миг
се е свършило. ...
Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.
Стига с тази любов, закъсняла обидно.
Всичко в този живот е за миг. И за миг
се е свършило. ...
1250
15
Безсънна е нощта, почти бездънна.
А аз ще ти разкажа тъжна истина.
За детството, което е изгубено,
и липсата, залепнала на устната.
Не казвай нищо. Просто слушай. ...
А аз ще ти разкажа тъжна истина.
За детството, което е изгубено,
и липсата, залепнала на устната.
Не казвай нищо. Просто слушай. ...
1048
16
Измислиците винаги се сбъдват в петък,
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата. ...
когато просто няма как да се пропуснем.
Дъждът е пролетен и някак странно тежък,
и стича се в улуците едва, на пръсти.
Със теб постиламе си приказки на масата. ...
1030
14
Понеже като ехо отшумя
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган, ...
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган, ...
1037
19
Онзи мъж моли все дъжда за дъщеря.
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря, ...
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря, ...
1303
14
В тъмното някой ме вика по име
и се сплитам на възел от тишина.
Думите... думите в мене се бият.
А аз се събирам във шепи с дъжда.
Боси, сълзите ми, някак се гонят. ...
и се сплитам на възел от тишина.
Думите... думите в мене се бият.
А аз се събирам във шепи с дъжда.
Боси, сълзите ми, някак се гонят. ...
988
16
Не мога да заспя. Броя овце
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна. ...
и някак си те търся по тавана.
Сглобявам си лицето ти от две
прашасали страни на лампата.
Отвън ми маха кривата луна. ...
1393
16
Натежа ми небето. Някак все ми е тъмно.
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...
Вече тридесет пъти се опитвам да литна.
А небето ме гледа - така е намръщено,
че не дава дори да го питам за изгрева.
Аз му викам по име, а пък то се обръща. ...
1189
24
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
