rozita-p

120 резултата

Така си тръгна

Така си тръгна като сняг през май,
стопил се във ръцете на децата,
като раздаден коледен кравай,
като на есен – закъсняло ято.
Така си тръгна – като летен ден, ...
678 11

И в мен полазва тази тиха болка

И в мен полазва тази тиха болка,
която всеки допир с красотата
затяга като възел под сърцето -
от крясъка на чайка над морето,
от мидения скелет във ръката, ...
882 8

Метаморфоза

Дали пък на сериозно не се взех?
Дали главата ми не се замая?
Какво ли превидя ми се? Успех?
Я златна гъска? Я кьошенце в Рая?
Какво ли го размахах тоя пръст ...
836 1 15

Коледно различно

Коледно различно
Безлунна ли е тази зимна нощ,
или в душата ми е толкоз тъмно?
Защо не чувствам святост, само стон
от небесата плахо се изтръгна. ...
658 9

На брега

По пясъка, по пясъка солено ме влече
и стъпките ми крие печалното море,
за да не би след мене да тръгне някой друг
и някой друг да види какво намерих тук.
Телата, ах, телата, полегнали така, ...
601 3

За Argonyk - до поискване:)

Дали да звънна – бога ми, не знам.
„Не било страшно”, пишеш ми с усмивка.
А аз се колебая не от срам
и не защото нещо не ми стиска.
Тъй свикнах на стиха ти със гласа, ...
933 8

Мечтист цвят фламинго

Мечтист цвят фламинго
С обич на Мария, която ми подари това заглавие преди 25 години
И казват всички, розови били
като бонбони птиците фламинго.
А моето се падна с цвят мечтист, ...
920 18

Момчетата мъжете

изтривам и последното червило
от устните напукани на спомена
за вас
които пазих през годините
като в албум ...
740 9

Кърт и птица

Там някъде под храсти и треви, дълбоко под забравен горски път,
далеч от шум и слънчеви лъчи живеел сам като отшелник кърт.
Из мрачното си царство, без да спре, проравял той тунел подир тунел
и нощ във нощ преливали безчет, че земните недра не знаят ден.
Обичал той дъха на черна пръст, прегръдката н ...
787 1 10

Нещо се случи

Какво направи тази нощ със мен?
Повика ме по име
и срутù
грижливо зиданата кула на лъжите.
Сега ...
644 8

мастилено кафяво

На Смиф - "с обич и омерзение" :):)
Прозрачна ставам, боже, ще изчезна,
като дихание ще се стопя,
ще се разтворя в кислородна бездна
и ще попия в нощната тъма, ...
650 4

Лято по никое време

И така, както кротко стоях си на плажа,
заслепи ме пожар от немирна коса,
сбрала в кичури мокри и изгрев, и залез,
и солена целувка на морска вълна.
Още дъх не поела и вече бях пленник, ...
686 8

Резекция на чувствата

Пропълзях във теб
и се разлях по вените ти,
не като кръв –
като лава.
Всяко нервно влакно завързах на възел, ...
751 3

Мъничко стихче с поука

Исках обич за обич,
имам обич за две,
но не е, не е двойно
мойто щастие, не.
Няма двойна утеха, ...
707 3

Преди

Преди да дойдеш при мен завинаги
и да получиш
устните ми и душата ми,
преди да скъсаш станиола на мечтите ми
и да ги превърнеш ...
690 7

Суша

Като чешмата без вода на двора
изсъхнах и отвътре се пропуках.
Отворя ли уста да заговоря,
от гърлото ми мъртъв вятър духва.
Обърна ли очи да те погледна, ...
690 10

* * *

Аз чаках дълго – много, много дълго.
Над мен със вой прелитаха години.
Прелитаха столетия и ери,
в безумен ритъм
дни и нощи, ...
745 10

Римотворческо

Царят на римите, асът на жанра
срички брои, на гердани ги ниже,
тука добавя, там пък изважда -
сметката нещо все не излиза.
Ех, как не слушат пустите рими, ...
871 20

Моята Татяна

Е, явно нещо ме е треснала носталгията ли, що ли?
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всич ...
1.7K 5

Има ли вятър такъв

Има ли вятър такъв,
който във шепи да стисна,
вятър със ягодов дъх,
с глас на шептящи мъниста?
Има ли вятър такъв, ...
621 8

Признание

Очите ми пролука не намират
във есенната мрежа на дъжда
и капките му в крайчеца си сбират.
Очите ми пролука не намират
и тръгваш си от мене невидян. ...
770 6

Ако случайно

Ако случайно във очите ми погледнеш
и в този миг
ръката ти не гали косите ù,
и устните ти
не целуват въздуха ...
787 8

Самота

Какво се случи? Падна гръм?
Или земята се разкъса?
Нападна ме кошмарен сън
и струна някаква се скъса.
Отприщи се запушен вик ...
826 10

Красива

Понякога е толкова красива,
че в гърлото засяда и боли,
и на юмрук сърцето ми се свива,
и пепел пари моите очи.
И виждам я, и чувствам я в кръвта си ...
817 7

Мамо

И какво? Аз живея сред хора
и навярно сред тях ще умра.
Затова няма смисъл да споря,
а да видя свойта вина.
Мамо, късно е, знам, за промяна. ...
636 5

Пътека

Малка бяла пътека пред мен все върви,
мойте стъпки по стръмното дърпа.
„Хайде”, казва ми, ”бързай, иди, провери,
виж какво е зад другия ъгъл”.
И послушно аз припкам, местя крак подир крак, ...
658 5

Може би

Може би те обичам,
може би те обичам…
В мрака бели искри -
мойте сънища тичат,
лумват ярки, безмълвни ...
904 4

Само пепел от дума

На всички поети:)
Само пепел от дума,
само дъх на сълза,
само ехо от спомен,
само стрък топлина, ...
750 5

Robert Burns, My Love is like a red, red rose

My Love is Like a Red, Red Rosе
O my Luve's like a red, red rose
That’s newly sprung in June;
O my Luve's like the melodie
That’s sweetly play'd in tune. ...
6.7K 6

Не те обичам

Не те обичам. Просто съм самотна.
Така отчайващо ми липсва някой,
когото все не мога да намеря.
Ръцете ми улавят пустота
и допирът на гладката ти кожа ...
744 1

Порастваме

на Хари, post factum
Порастваме, порастваме без време.
Порастваме, макар че не го искаме,
със дъждовете страшно ненавременни
и с парещите в гърлото ни писъци, ...
1.5K 5

Бяла луна

Като есенен лист се отрони нощта
и полегна на мокрите плочи.
А градът се обърна насън настрана,
промърмори и лига проточи.
И една по една, недоспали звезди ...
955 18

Завръщане

на Хари
Чака ме дълго, дълго пътуване –
колкото дълго, дълго мълчание,
колкото дълго, дълго признание.
Чака ме дълго, дълго пътуване. ...
585 2

Непременно ще дойда

Непременно ще дойда.
Може би,
по капчуците ще дотичам
с дъжда,
по дъгата ще мина – ...
770 1

Автостоп

На Джеси,
която тръгна с мен заради пътя.
Автостоп, нощен стоп,
полунощно очакване.
Автостоп без паспорт ...
728 3

Равносметка

Остарях, с много, много години –
уж са двайсет, а сякаш са двеста.
Остарях. Много време измина,
а не мога да спра да ви срещам
мои всеки път „първи” любови. ...
727 11

Опит за летене

Ще ме закарат в болница със бели
и много тихи болнични стени.
Ще ме заровят в болнични постели
и ще ме хранят с болнични храни.
Прозореца ми ще държат затворен, ...
786 4

Една любов си тръгна

Една любов си тръгна уморена.
Опита се да бъде на ниво,
опита да е непредубедена,
да бъде силна в лошо и в добро,
да бъде мъдра, без да бъде строга, ...
963 10

Сънят на хвърчилата

Какво сънуват хвърчилата?
Небе, дървета, гласове,
безгрижен вятър, запремятал
мозайките от цветове.
Какво сънуват хвърчилата? ...
910 14