selene727

129 резултата

На връщане

Приплъзвам се по тишината с черна роба
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм. ...
841 7

... фракталифракталифрактали...

Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...
1.3K 23

Алкохол

Ставам тежка след третата глътка.
Цяла чаша от мен да изпиеш
и ставаш проклет.
Ставам тежка след третата мъка.
Още по-лоша съм - пробваш ли с лед. ...
1.9K 3 7

Принципът

приятелството
е широко яке
и във него
можем да се пъхнем двамата
ала да знаеш ...
788 5

Право на последна истина (Оправдание?)

Кое да сторя - той в ръцете ми умира?
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира? ...
779 6

Молитва (Писмо до светлината)

/посветено/
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се ...
1.4K 17

Аналог поставен в перспектива (Извън кутията)

/посветено/
Губим ли се
или се намираме,
не зная.
Още ли проблясва ...
647 4

Кучешки поглед в човека

Защо говориш на кучето като на дете
Та то е вече старо
14 години от живота е видяло
И скоро, твърде скоро
Ще умре ...
568 6

Кукувица

Кукай, кукай, кукувичке,
със стотинки съм във джоба!
Кукай, кукай,
пък дано да станат много!
А пък щастията... ...
576 3

Сърцето на лъва

Сърцето на лъва е стъклено.
Разтапяло е - не метал,
а камъни.
Скали, в които са потъвали
въздишките на морското ...
731 3

Усмихнатите думи

Чета поезия -
за да напиша твоето стихотворение.
Не мога да намеря думите
във хаоса от чувстване.
Един такъв... ...
803 9

Натежала от прах

Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена ...
1K 13

изтрито

отпечатъци от време,
стигащо хилядолетия -
те все някога ще избледнеят,
също както мимолетното...
696 4

Бял гълъб (Контури на съновединие)

Над всичко, що е неспокойно,
царува бялото пространство.
И всичко там е бяло
както Цялост -
със цвят на истинска усмивка. ...
742 4

Да чуеш гласа на звездите (Когато се заслушам във умората)

понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...
654 6

Мисля си

...
и значи всичко се приключва
със няколко разведени обятия?
С поизтънелите ни две усмивки,
несмеещи да се погледнат във очите? ...
725 3

От нужда (Любовта на мазохиста)

Как искам да те нарисувам -
да вляза в твоето лице.
Как искам да те изсънувам
и да ми минат твоите ръце.
Как искам да те извися нагоре, ...
959 1 10

Прилив

Прилив.
Вълната разбива рапани.
В скалите.
Издига се.
Мощ насъбрана. ...
796 17

Пеперуди със зелени очи

Целувах ли твоите устни?!
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга. ...
924 18

Когато губиш дланите си

Тъжно е.
Когато губиш дланите си -
неспособни да се съберат от мъка.
Неизбежната агония на безучастност.
Думите ...
617 6

Неврони в опит за рисунка (Мокър пясък)

По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...
918 23

Теорема на затворения кръг

опитах се да се догоня
но не можах
и изостанах
та да се блъсне
моят гръб във мен
957 10

Есен с нишки розово в гласа

Есента настъпва розова
и пристъпва праг след праг
по грифа на уюта.
Със намокрен сивкав прах -
залепен за улицата глуха, ...
655 7

Налягане

Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт. ...
632 5

* * *

Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...
661 6

Собственикът на кафеза „Мрак“

Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...
535 2

уЕдинение (Скалите на Варвара знаят!)

Хоризонтала на вълнуващи се мисли
разтегля права на безбрежност
в отрязъка небе-вода.
В единство на контрастна нежност,
притеглен в мах на бриза - ...
751 9

и ако съм безчувствена... (Сутрешен Монолог с Ангела)

Събуждам се.
Излизам ясна на перваза.
И здраво стъпила на него -
разголвам бялата си гръд.
Събличам се - ...
770 8

С трепереща ръка надвесвам химикала и...

Благодаря на Мисана, че пое
инициативата да
редактира следното стихо!
Винаги ще съм ти признателна
за всичко! - Ина ...
742 7

Снегът ще ме пречисти

Снегът ще ме пречисти вероятно:
за някой по-красив, или пък същ живот.
Без въздуха дали ще е приятно?!
Дали ще е приятно и без тоз хомот?!
XII12
717 10

Как се раждат песните (Поема на Разпада)

Аз сама избрах
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...
1.3K 10

Най-правилното тук

Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...
719 9

Пейзаж-Събуждане (Вали ли нещо друго?)

Вали ли нещо друго със цигарения дим,
освен беззвучие?
Валят май няколко минути също,
пришити в наметалото на вечността.
А кръпките от облачно - ...
781 15

На великата река

Разказваш ми
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана, ...
1.5K 8

Лимонади от морски стъкла и рапани

Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално. ...
667 6

Кръговрат (невинна е вината)

До момента, във който се върнеш
във мене,
вода -
до тогава ще скитам пустинно.
Отмалелият пясък ще се спъва ...
728 16