selene727
129 резултата
Приплъзвам се по тишината с черна роба
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм. ...
и тя издава звук на ням,
в чиито гласни струни се разсвирват ноти
на орган
във несъществуващ храм. ...
642
8
Не знам как да го нарека... Съзнание? Подсъзнание? Душа? Мисъл? Шизофрения... или по-скоро - точно обратното на шизофренията. Макар, едва ли би имало значение, ако разкажа теорията си на който и да е психоаналитик (интересно, че на хората тази диагноза им е доста забавна...). Бърза поправка - филосо ...
1023
23
Ставам тежка след третата глътка.
Цяла чаша от мен да изпиеш
и ставаш проклет.
Ставам тежка след третата мъка.
Още по-лоша съм - пробваш ли с лед. ...
Цяла чаша от мен да изпиеш
и ставаш проклет.
Ставам тежка след третата мъка.
Още по-лоша съм - пробваш ли с лед. ...
1428
3
7
приятелството
е широко яке
и във него
можем да се пъхнем двамата
ала да знаеш ...
е широко яке
и във него
можем да се пъхнем двамата
ала да знаеш ...
555
5
Кое да сторя - той в ръцете ми умира?
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира? ...
Кое да сторя?
Да го лъжа, че в ръцете ми струи живот?!
Кое да сторя -
след минута той умира? ...
572
6
/посветено/
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се ...
Кажи ми, че през процепите на мъглата не се шмугва и нишка изкристализирало зрение.
Не можеш! Трудно е да се хване, но влезеш ли в това миниатюрно тунелче, заплуваш ли с изопнати длани - няма как да не усетиш течението. В окото на бурята - след целият този хаос от звуци и хора, които се ...
1081
17
/посветено/
Губим ли се
или се намираме,
не зная.
Още ли проблясва ...
Губим ли се
или се намираме,
не зная.
Още ли проблясва ...
465
4
Защо говориш на кучето като на дете
Та то е вече старо
14 години от живота е видяло
И скоро, твърде скоро
Ще умре ...
Та то е вече старо
14 години от живота е видяло
И скоро, твърде скоро
Ще умре ...
396
6
Кукай, кукай, кукувичке,
със стотинки съм във джоба!
Кукай, кукай,
пък дано да станат много!
А пък щастията... ...
със стотинки съм във джоба!
Кукай, кукай,
пък дано да станат много!
А пък щастията... ...
410
3
Сърцето на лъва е стъклено.
Разтапяло е - не метал,
а камъни.
Скали, в които са потъвали
въздишките на морското ...
Разтапяло е - не метал,
а камъни.
Скали, в които са потъвали
въздишките на морското ...
542
3
Чета поезия -
за да напиша твоето стихотворение.
Не мога да намеря думите
във хаоса от чувстване.
Един такъв... ...
за да напиша твоето стихотворение.
Не мога да намеря думите
във хаоса от чувстване.
Един такъв... ...
593
9
512
4
404
6
Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена ...
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена ...
819
13
отпечатъци от време,
стигащо хилядолетия -
те все някога ще избледнеят,
също както мимолетното...
стигащо хилядолетия -
те все някога ще избледнеят,
също както мимолетното...
502
4
Над всичко, що е неспокойно,
царува бялото пространство.
И всичко там е бяло
както Цялост -
със цвят на истинска усмивка. ...
царува бялото пространство.
И всичко там е бяло
както Цялост -
със цвят на истинска усмивка. ...
558
4
понякога - когато се заслушам във среднощната умора -
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...
ушите ми долавят звън на точици
когато е изчистена главата ми
от мисли, бъдеще и спомени
почти съм сигурна, че идва ...
504
6
...
и значи всичко се приключва
със няколко разведени обятия?
С поизтънелите ни две усмивки,
несмеещи да се погледнат във очите? ...
и значи всичко се приключва
със няколко разведени обятия?
С поизтънелите ни две усмивки,
несмеещи да се погледнат във очите? ...
510
3
Как искам да те нарисувам -
да вляза в твоето лице.
Как искам да те изсънувам
и да ми минат твоите ръце.
Как искам да те извися нагоре, ...
да вляза в твоето лице.
Как искам да те изсънувам
и да ми минат твоите ръце.
Как искам да те извися нагоре, ...
732
1
10
440
5
Прилив.
Вълната разбива рапани.
В скалите.
Издига се.
Мощ насъбрана. ...
Вълната разбива рапани.
В скалите.
Издига се.
Мощ насъбрана. ...
631
17
Целувах ли твоите устни?!
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга. ...
Далеч ме отнесе, Съдба...
Кога ще се върна -
да тръгнем?
Да тръгнем по нощна дъга. ...
714
18
Тъжно е.
Когато губиш дланите си -
неспособни да се съберат от мъка.
Неизбежната агония на безучастност.
Думите ...
Когато губиш дланите си -
неспособни да се съберат от мъка.
Неизбежната агония на безучастност.
Думите ...
425
6
По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта ...
693
23
опитах се да се догоня
но не можах
и изостанах
та да се блъсне
моят гръб във мен
но не можах
и изостанах
та да се блъсне
моят гръб във мен
688
10
Есента настъпва розова
и пристъпва праг след праг
по грифа на уюта.
Със намокрен сивкав прах -
залепен за улицата глуха, ...
и пристъпва праг след праг
по грифа на уюта.
Със намокрен сивкав прах -
залепен за улицата глуха, ...
464
7
Синеоката песен
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт. ...
сподави дъхът си в сълзи
и прокапа дъждът.
Иде Есен.
Тук е Смърт. ...
448
5
Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...
441
6
Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...
347
2
Хоризонтала на вълнуващи се мисли
разтегля права на безбрежност
в отрязъка небе-вода.
В единство на контрастна нежност,
притеглен в мах на бриза - ...
разтегля права на безбрежност
в отрязъка небе-вода.
В единство на контрастна нежност,
притеглен в мах на бриза - ...
567
9
Събуждам се.
Излизам ясна на перваза.
И здраво стъпила на него -
разголвам бялата си гръд.
Събличам се - ...
Излизам ясна на перваза.
И здраво стъпила на него -
разголвам бялата си гръд.
Събличам се - ...
579
8
Благодаря на Мисана, че пое
инициативата да
редактира следното стихо!
Винаги ще съм ти признателна
за всичко! - Ина ...
инициативата да
редактира следното стихо!
Винаги ще съм ти признателна
за всичко! - Ина ...
523
7
Снегът ще ме пречисти вероятно:
за някой по-красив, или пък същ живот.
Без въздуха дали ще е приятно?!
Дали ще е приятно и без тоз хомот?!
XII12
за някой по-красив, или пък същ живот.
Без въздуха дали ще е приятно?!
Дали ще е приятно и без тоз хомот?!
XII12
502
10
Аз сама избрах
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...
1008
10
Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...
513
9
Вали ли нещо друго със цигарения дим,
освен беззвучие?
Валят май няколко минути също,
пришити в наметалото на вечността.
А кръпките от облачно - ...
освен беззвучие?
Валят май няколко минути също,
пришити в наметалото на вечността.
А кръпките от облачно - ...
595
15
Разказваш ми
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана, ...
от сюрреалистичност изтъкана,
с течения - ту длани, ту - коси.
Ту погледи проблясват
с жизнена покана, ...
1028
8
665
12
Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално. ...
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално. ...
498
6
До момента, във който се върнеш
във мене,
вода -
до тогава ще скитам пустинно.
Отмалелият пясък ще се спъва ...
във мене,
вода -
до тогава ще скитам пустинно.
Отмалелият пясък ще се спъва ...
557
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
