selene727 (Северина Даниелова)

* * *

Едни очи споделят Черното и Бялото -
сиамските близнаци от Небето и Земята.
Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.
Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -
способен да решава със сърцето и главата си - ...

selene727

Поезия

2015-12-16T22:39:10+02:00 1.6K 3

* * *

В издайническата повърхност на морето
се оглежда Невидяното
и се съмнява в естеството на реалността.
И с право!
Така ще бъде дълго - ...

selene727

Поезия

2015-12-12T14:06:22+02:00 784 1 2

Приказка за деца

Решил си да се спреш -
умората е вкаменила стъпалата ти.
Тежат ти крехките хартиени пера
и паяжините в перата ти.
Подострените им забити оси прокървяват. ...

selene727

Поезия

2015-05-06T22:18:35+03:00 933 3

За мравките, за вятъра и за други потайни неща... (Вдъхновено от Магрит)

Отидох на терасата,
за да подготвя мисълта си
за Рене Магрит.
По-точно - щях да гледам филм за неговата биография.
Запалих си цигара, ...

selene727

Поезия

2015-05-03T16:15:40+03:00 861 3

Луната разказва (Приказка за лека нощ)

от късното вълнение на мислите ми
се увлича всеки прилив
откъснато от себе си -
небето
се облича във вода ...

selene727

Поезия

2015-04-27T18:25:30+03:00 879 1

Лилавата птица (ceci nést pas une...)

Какво е птицата,
която съградих
от малките лилави камъчета...
Птица ли е?
Шепа камъчета? ...

selene727

Поезия

2015-04-24T15:59:55+03:00 1.6K 12

Въздух

ти
си точица дихание
за немислима мерна единица време
докато
усещането е навсякъде ...

selene727

Поезия

2015-04-16T18:07:56+03:00 962 2

Пътеписи на кръвта ми

пътувам
през процепа бучи с еднаква спрямо скоростта ми
сила - вятърът
в обратната посока
и гони залепения за кожата ми слънчев восък ...

selene727

Поезия

2015-04-15T00:46:22+03:00 823 1

Връзката между сините петна и ангелските перца

Вие ме следяхте цяла вечер.
Аз ви чаках да влезете през вратата
на ателието
и постоянно я поглеждах -
голяма и бяла, ...

selene727

Поезия

2015-04-05T19:43:44+03:00 847 5

Пълнолуние при тринадесето Слънце

Луната никога не е била
овална
топка.
Тя не се върти
в познатата ни орбита - ...

selene727

Поезия

2015-04-04T20:18:17+03:00 758 1

Нищо, което да учудва /Океаните са пресушени/

Океаните са пресушени.
Реките не намират пътя си
през набраздените ни длани
и за това не съществуват.
Всъщност... ...

selene727

Поезия

2015-03-26T21:50:27+02:00 712 3

Шума

Есен,
миришеш на кестени.
Шушкаш под моите стъпки.
Вечно си сънена -
както врабчетата ...

selene727

Поезия

2015-03-19T21:11:22+02:00 900 3

Бяла звезда

Черна котка
с бяла звезда на гърдите
дебне гълъби.
Виждам едно
ангелско перце. ...

selene727

Поезия

2015-03-18T07:48:26+02:00 877 2

Все още?!

Гледам всички грешки,
които явно си простих -
щом продължавам да живея.
Това, което ме прави нещастна,
защото трябва, ...

selene727

Поезия

2015-03-15T16:45:34+02:00 922 5

Щом имаш право да говориш

когато в крайна сметка
се окажеш жертвата наистина
парадоксалното зашива твоята уста
макар че виждаш
правилна е слабата ти истина ...

selene727

Поезия

2015-03-08T16:29:18+02:00 910 5

Гора

отново
преминавам през същата гора
за n-ти път оставям холограмите ѝ
зад гърба си
не се обръщам ...

selene727

Поезия

2015-03-04T23:34:51+02:00 777 3

Необратим процес

вече е друго да си самотен
нагнетява
няма го спокойствието на смъртта
в дълбинните участъци на океана
няма я невинноста да те оневинява ...

selene727

Поезия

2015-03-01T22:21:33+02:00 864 4

Откъс сутрин 1.5

каква ли е
професията на поета
може би убиец
или цвете
слепеца можеш да попиташ ...

selene727

Поезия

2015-02-28T18:23:32+02:00 759 4

Извън ритъм

всичко има сенчеста страна
в дланта ми звънкат
Слънце и Луна
когато се ударят
чувам, че вибрират ...

selene727

Поезия

2015-02-06T07:39:10+02:00 781 2

Неочакваното в монолога

в моя собствен свят
сама
сама
сама съм
по-сама от най-единственият ...

selene727

Поезия

2015-02-05T21:16:25+02:00 821 3

Това е („монолог на вселенската душа“)

всичко
и нищо
и след хората
нищо
и всичко ...

selene727

Поезия

2015-02-02T17:33:40+02:00 963 3

Пейзаж от стола

на стола
с отпуснатите длани
мъжът се изпарява в облак
завалява
по студено-синьото му тяло ...

selene727

Поезия

2015-01-30T21:14:41+02:00 787 2

Страничен поглед

Опитах се да ненавиждам
хитрините на живота
и се спънах
в собствените си очи.
Опитах се ...

selene727

Поезия

2015-01-29T17:44:47+02:00 797 4

С червилото на майка ми

изгладих ризата си
още мокра
и до колкото си спомням
я облякох бавно
както се облича спомен ...

selene727

Поезия

2015-01-28T23:02:53+02:00 1.6K 4

За случая

не натоварвай случая
с безумните си фотоапарати
поспри се
ослепяваш го
светкавици ...

selene727

Поезия

2015-01-25T17:14:41+02:00 817 2

Страх от смъртта (или - защо ни е нужно изкуството)

Страхът от смъртта ни кара да сме изобретателни в определени ситуации, които отчитаме като опасни за живота ни. Следователно - това което причинява човешкото въображение е неговият инстинкт за самосъхранение. това е и причината роботите да не могат да излязат от своята “кутия“ на рациото - те нямат ...

selene727

Проза

2015-01-25T13:22:43+02:00 1.1K 16

Без птица

Едно крило
лежи на влажната земя.
Без птица.
А по-нататък -
купчина пера. ...

selene727

Поезия

2015-01-24T07:51:22+02:00 811 2

„Душата на душата ми“

Душата на душата ми,
писателю,
не ме напусна в търсене на друга.
Душата на душата ми
престана ...

selene727

Поезия

2015-01-22T18:12:15+02:00 905 7

Безсмислено е бягството

Избягаш ли от мен -
ще те открия.
Ще се обърнеш в себе си,
а аз съм там -
енергия, ...

selene727

Поезия

2015-01-20T20:20:40+02:00 822 1

Безименно

аз съм теб
ти си мен
един е ние
всички са едно
и също ...

selene727

Поезия

2015-01-19T17:56:51+02:00 857 1

Rем

1.
две стълбища
едното е постлано с глъч
приятели
по другото съм винаги сама ...

selene727

Поезия

2014-12-21T11:44:15+02:00 1.7K 7

Анатомия на вятъра

да погледнем в ненасита в порите на ветровете
там няма нищо
само счупени трептения
от милосърдност
и осърдните обърквания ...

selene727

Поезия

2014-12-18T18:18:20+02:00 1.5K 17

В студа на Ноември

малко пространство развяно
според волята на вятъра
постоянство
намерено в намерението на непостоянното
поляната ...

selene727

Поезия

2014-12-17T21:19:55+02:00 805 3

Намерено

когато
времето
се отдели от твоите ръце
и пръстите ти
затрептят във мараня ...

selene727

Поезия

2014-12-15T11:45:19+02:00 931 4

Сън

Сънувах,
от високо,
че съм въздухът
и всеки вдишваше от мен.
Сънувах, че ме праща полъх към ...

selene727

Поезия

2014-12-08T17:32:21+02:00 927 6

Писмо до Емили

Лельо Емили,
здравей!
Малко ме е срам да пиша.
Днес пчелиците са на изчезване.
Въздухът ни труден е за дишане, ...

selene727

Поезия

2014-12-06T19:58:48+02:00 1.1K 12

Съществено

Веществено -
същественото трябвало да бъде!
Да може като ходим -
в него да се спъваме!

selene727

Поезия » Философска

2014-12-05T21:32:05+02:00 796 3

Въпрос в кладенец (Тихо...)

поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното ...

selene727

Поезия » Философска

2014-12-05T21:21:21+02:00 807 4

В ръце и в ретроспекции

/на всички отминали приятелства,
най-много - на Бени/
Понякога се сещам за старите приятелства
носталгия
припомням си какво е значело завинаги ...

selene727

Поезия

2014-12-02T20:33:49+02:00 921 7

Осъзнатото желание

Червилото по фасовете винаги е мълчаливо.
От бледо - наслоява себе си до най-наситената тишина.
От плътността на думите, създала си червило -
изпепелява мислите си пушеща жена -
издишайки с безплътно мъртво-сиво. ...

selene727

Поезия » Философска

2014-12-01T11:40:01+02:00 1.1K 12