Tzvetna
267 резултата
Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки, ...
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки, ...
321
4
7
Отведи ме, където лекуват с обичане – раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...
3074
20
26
Смъртта е котка с остри сетива
и пухкава прегръдка.
По-близко е, когато се гневя
или пък съм безпътна.
Могъща е и гледа на света ...
и пухкава прегръдка.
По-близко е, когато се гневя
или пък съм безпътна.
Могъща е и гледа на света ...
352
2
Нали е пролет. Мислите ми пърхат
от щастие, в което се смалявам.
Черешата в градината е църква,
а в нея Господ славеи възпяват.
Защото всичко мъничко е свято, ...
от щастие, в което се смалявам.
Черешата в градината е църква,
а в нея Господ славеи възпяват.
Защото всичко мъничко е свято, ...
447
2
8
Имам слънчеви мисли в суровите дни,
оптимист съм до степен на лудост.
На житейските слепи от тежест везни,
вместо злато – редя пеперуди.
Ходя боса по трънени думи и знам, ...
оптимист съм до степен на лудост.
На житейските слепи от тежест везни,
вместо злато – редя пеперуди.
Ходя боса по трънени думи и знам, ...
496
4
12
Село, село – расло на могила,
с кал и слама къщички наплело,
сън ли си, наяве ли си било?
Помниш ли човеците си, село?
Колко бяха? Шепа стари хора, ...
с кал и слама къщички наплело,
сън ли си, наяве ли си било?
Помниш ли човеците си, село?
Колко бяха? Шепа стари хора, ...
481
7
17
Зелени надежди и сини мечти –
неделна импресия с вятър.
Съвсем високосно животът лети
и всеки човек е приятел.
Небето е близо и нежно вали ...
неделна импресия с вятър.
Съвсем високосно животът лети
и всеки човек е приятел.
Небето е близо и нежно вали ...
873
7
18
Пленихме слънцето и то
запали бедната ни стая.
Не мислех още за гнездо,
но бях щастлива да мечтая.
Едно смокиново листо ...
запали бедната ни стая.
Не мислех още за гнездо,
но бях щастлива да мечтая.
Едно смокиново листо ...
878
5
11
Април е бял като саван,
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач, ...
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач, ...
400
2
10
Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...
272
4
7
Две стъпки разорана рохка пръст,
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...
гробарите се черпят с черно вино.
Скован набързо, крехък дървен кръст
и шепа хора. Някой е починал.
Встрани душата слънчево блести, ...
1146
11
14
Копчета вакли по риза зелена –
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета ...
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета ...
447
3
10
Всяка рана е сянка на смърт,
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп
е невидима в грижа.
Единакът прилича на вълк, ...
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп
е невидима в грижа.
Единакът прилича на вълк, ...
413
6
14
Щом животът събрал ни е късно,
занапред ни се пада добруване.
Време нямаме – ни да си втръснем,
ни за кривване, ни за воюване.
С поочукани светли надежди, ...
занапред ни се пада добруване.
Време нямаме – ни да си втръснем,
ни за кривване, ни за воюване.
С поочукани светли надежди, ...
456
4
15
Пухкаво-облачно. Снежни глухарчета.
Слънце в илиците. Копчета рижави.
Капеща музика. Улични бардове.
Нещо щастливо приижда.
Чувства се в капките. Грее във въздуха. ...
Слънце в илиците. Копчета рижави.
Капеща музика. Улични бардове.
Нещо щастливо приижда.
Чувства се в капките. Грее във въздуха. ...
484
3
8
Гъсто черно мастило,
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета, ...
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета, ...
267
1
8
― Прости ми! – каза Пролетта –
Животът е причина
в снега да се родят цветя,
а ти да си заминеш.
Земята тръпне от копнеж ...
Животът е причина
в снега да се родят цветя,
а ти да си заминеш.
Земята тръпне от копнеж ...
317
3
8
Прегърни ме с въжета-ръце,
завържи ме до болка, защото
в пущинака на мойто сърце
се е свил на кравайче животът.
Целуни ме със хищна уста ...
завържи ме до болка, защото
в пущинака на мойто сърце
се е свил на кравайче животът.
Целуни ме със хищна уста ...
448
3
4
Всеки кладенец има сърце
=====================
Този кладенец няма очи
и не знае, че има небе,
затова от години мълчи ...
=====================
Този кладенец няма очи
и не знае, че има небе,
затова от години мълчи ...
650
3
8
Разкажи ми какво е небето, дете!
Вече нямам за синьото сънища.
Сякаш някой, от дните ми слънце краде
и косите ми тегли към дъното.
Разпери пак ръчички с онази любов, ...
Вече нямам за синьото сънища.
Сякаш някой, от дните ми слънце краде
и косите ми тегли към дъното.
Разпери пак ръчички с онази любов, ...
593
2
17
Уморена съм. Нося тъга.
Всички пътища водят до никъде.
По инерция, с бледа ръка
пиша думи подобни на тикове.
Имат пулс пригоден за разстрел, ...
Всички пътища водят до никъде.
По инерция, с бледа ръка
пиша думи подобни на тикове.
Имат пулс пригоден за разстрел, ...
270
4
5
Дали не идва нещо безнадеждно?
Децата на изгубените ангели,
през куп за грош живота си подреждат
и болките си кичат – като панделки.
Израснали под знака на невежите, ...
Децата на изгубените ангели,
през куп за грош живота си подреждат
и болките си кичат – като панделки.
Израснали под знака на невежите, ...
346
3
9
Тук няма да се връщам, затова
последните си спомени изтривам
и в острата посърнала трева,
преливам от тъгата си горчива.
А гледките избождат ме с очи, ...
последните си спомени изтривам
и в острата посърнала трева,
преливам от тъгата си горчива.
А гледките избождат ме с очи, ...
412
4
10
Някой ден ще си купим имот
в изоставено българско село,
с две безстрашни вълчета за СОТ
и със сламен дюшек за постеля.
Ще се будим по първи петли ...
в изоставено българско село,
с две безстрашни вълчета за СОТ
и със сламен дюшек за постеля.
Ще се будим по първи петли ...
514
4
18
Бодат очите ми зелени ручеи,
зелени ручеи бодат нозете ми.
Да скъсат тихото, пролайват кучета
и пак е призрачно, и страх обзема ме.
Вървя през клоните, пълзя без пътища, ...
зелени ручеи бодат нозете ми.
Да скъсат тихото, пролайват кучета
и пак е призрачно, и страх обзема ме.
Вървя през клоните, пълзя без пътища, ...
526
4
9
И отново си тук, и не си...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд. ...
Предусещам мига на отдаване.
Не на мен. Не на друга жена –
в този миг красотата ни равна е.
В този миг ти си нейде отвъд. ...
397
1
2
Гълъби, врани, врабчета –
зимна елегия в сиво.
Бързайте, спешни звънчета!
Утрото зрее бодливо.
Свада. Кресчендо от звуци ...
зимна елегия в сиво.
Бързайте, спешни звънчета!
Утрото зрее бодливо.
Свада. Кресчендо от звуци ...
316
2
5
Моля те
======
Тръни и гърбици. Огнено халище.
Още ли искаш сърцето ми?
Рани оставя щом бъде погалено. ...
======
Тръни и гърбици. Огнено халище.
Още ли искаш сърцето ми?
Рани оставя щом бъде погалено. ...
415
2
10
Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...
3007
24
32
Протяга се под преспите, разсънва се селцето.
Неуко е без вестници, но будно общо взето.
Разчело е прогнозата по облаци и птици,
и знае за угрозата на зимната кралица.
Кюмбетата напълнило, замесило си хляба, ...
Неуко е без вестници, но будно общо взето.
Разчело е прогнозата по облаци и птици,
и знае за угрозата на зимната кралица.
Кюмбетата напълнило, замесило си хляба, ...
543
5
17
Ударих куче. Гледам си ръцете,
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки ...
заситено излегнали се в скута ми.
Дали са грешни? Или пък проклети
и грозна сила вдигна ги за удара.
Сега лежат доволни като котки ...
476
5
9
Най-мъдрите сред нас говорят просто,
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия.
И могат да наронят на трохички ...
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия.
И могат да наронят на трохички ...
677
8
18
Има гладна любов и преситени страсти.
Има лъскав мираж и оазис от кал.
На сърце разстояние вече е тясно,
на ръка от просията някой е дал.
Има бели трохички за вярващи устни. ...
Има лъскав мираж и оазис от кал.
На сърце разстояние вече е тясно,
на ръка от просията някой е дал.
Има бели трохички за вярващи устни. ...
400
1
9
Валят снежинките. Навяват спомени.
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.
Спасихме лятото. Изгря в очите ни. ...
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.
Спасихме лятото. Изгря в очите ни. ...
361
4
13
Къде отивам с черната си жлъч?
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар, ...
Наоколо е бяло огледало.
Отнейде иде светла детска глъч
и нещо в мене трепка оцеляло.
И нещо ще ме парне като жар, ...
421
3
12
Безлюбовно родени, изоставени рано,
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...
353
2
6
Каквото нямам е награда,
каквото гоня е печал,
печалбите си ще изстрадам,
излишното ще стане кал.
Каквото мисля е пролука, ...
каквото гоня е печал,
печалбите си ще изстрадам,
излишното ще стане кал.
Каквото мисля е пролука, ...
320
1
7
Деца умират, Господи, деца!
Не са живели още, а ги вземаш.
На майките разбитите сърца
не бяха ли достатъчно големи?
На татковците тежкия товар ...
Не са живели още, а ги вземаш.
На майките разбитите сърца
не бяха ли достатъчно големи?
На татковците тежкия товар ...
913
2
10
Вълчи стъпки. Стръвна пустош. Диша хрипкаво снегът
Хапе с хладните си устни всеки, който е на път.
Дим се вие зад баира като радостен мираж.
Спри, човеко галопиращ! Бялото е тих пейзаж.
Бялото е перспектива. Господ Бог ти я дари. ...
Хапе с хладните си устни всеки, който е на път.
Дим се вие зад баира като радостен мираж.
Спри, човеко галопиращ! Бялото е тих пейзаж.
Бялото е перспектива. Господ Бог ти я дари. ...
402
2
9
Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.
Невъзможното щастие винаги крие опасност, ...
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.
Невъзможното щастие винаги крие опасност, ...
890
4
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
