Tzvetna (Цвета Иванова) - Произведения

Люлка

Дърво, пиян и пак дърво,
пияният – на пейка.
Дали животът е живот,
разклатен като вейка?
Едно злочесто същество, ...

Tzvetna

Поезия

2017-12-16T01:44:30+02:00 826 3 1

Козя пътека

Козя пътека,
край нея – облаци.
Пълзи човекът
змиеподобно.
Дъхти земята ...

Tzvetna

Поезия

2017-12-09T21:33:50+02:00 782 4 6

Не ми казвай

Не ми казвай, че ме обичаш "много"!
"Много" е дума иносказателна.
Блуждае, блуждае, пък си смени името
на грозно чувство или пък никакво.
Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...

Tzvetna

Поезия » Свободен стих

2017-12-05T13:09:36+02:00 910 4 3

Дар

Не беше църква по канона,
дори си нямаше камбана,
дори не беше точно църква,
а някаква беседка в парка.
А в нея, точно пред олтара, ...

Tzvetna

Поезия » Бели стихове

2017-12-02T00:13:47+02:00 1.2K 2 10

Не бързай, слънце, към залеза

Не бързай, слънце, към залеза,
че мракът ходи подире ми,
а няма нийде нашир и длъж
искрица огън запалена.
Къде съм тръгнала, питаш ме, ...

Tzvetna

Поезия » Строги форми

2017-11-29T23:52:49+02:00 1.1K 3 10

Илюзия

Едни разсеяни облаци
като възглавници пухени
се сгушват върху дърветата
така уютно-приспиващо,
че да не бях на работа, ...

Tzvetna

Поезия » Бели стихове

2017-11-28T09:11:41+02:00 1.7K 3 11

Само обич видях

За самота си мислех,
когато я гледах до гроба,
свила под черна забрадка
непрежалимата си любов.
Устата ѝ трепна в усмивка ...

Tzvetna

Поезия » Бели стихове

2017-11-25T18:05:49+02:00 896 2 1

Несъвършенство

***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта. ...

Tzvetna

Поезия

2017-11-23T22:03:49+02:00 899 2 6

Есенен път

Есенен път с уморени брези.
Плуват изящни листа.
В облак от мляко животът пълзи
чак до ръба на света.
Грейва пролука на синьо око, ...

Tzvetna

Поезия

2017-11-21T09:11:24+02:00 848 4 12

Буря

Буря съм! Желая ти сърцето.
В див порой косите ми валят.
Давя те ревниво и проклето.
Жив ще си, ако благоволя.
Мълнии в ръцете ми се галят. ...

Tzvetna

Поезия

2017-11-17T13:43:36+02:00 727 4 6

Изплакано стихотворение

Светло ми е насред гробище,
нищо че другите плачат.
Сбират се кълбести облаци,
за да омесят погача.
Гладни за хляба са живите. ...

Tzvetna

Поезия

2017-11-04T13:08:03+02:00 643 6 6

Аз помня

Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака, ...

Tzvetna

Поезия

2017-11-01T21:35:54+02:00 1K 9 14

Чашата е празна

Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...

Tzvetna

Поезия » Бели стихове

2017-10-20T11:18:33+03:00 3K 24 21

Тази нишка се къса

Тази нишка се къса!
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират. ...

Tzvetna

Поезия » Бели стихове

2017-10-18T09:37:31+03:00 1K 4 6

Разговор пред една картина

— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...

Tzvetna

Поезия

2017-10-12T15:31:13+03:00 1.9K 20 21

Погледни ме, зографе

Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...

Tzvetna

Поезия

2017-10-07T19:19:05+03:00 1.2K 12 16

Земетръсно

Мамо, майчице, въздухът стене,
а небето ще смачка земята.
Прегърни ме с ръце озарени,
както само се гушкат децата.
Залюлей ме, защото край мене ...

Tzvetna

Поезия

2017-09-23T22:41:08+03:00 1.1K 11 13

Деликатни слънца

Деликатни слънца по стърнищата
са навели главици зелени.
Уморена от лятната пищност,
спи земята с напукани вени.
Само пепел се вдига от ниското, ...

Tzvetna

Поезия

2017-09-20T09:56:01+03:00 807 5 13

Есенно

Имаме си лозе! – диво-подивяло,
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.
Ей го, върху хълма, кучета го пазят, ...

Tzvetna

Поезия

2017-09-15T21:29:09+03:00 989 4 5

Среднощно

Тревата е копринена, почувствай я със пръсти,
ухае обещаващо, пулсира медоносно.
От вятърните гребени косата ѝ е гъста
и с фибички светулчени закичена от Господ.
Свещено е зеленото, ела да коленичим, ...

Tzvetna

Поезия

2017-08-20T21:14:08+03:00 987 7 9

Розово

Оглеждаме се в черно огледало,
но още очилата ни са розови.
Ще кажеш: Розов дъжд е наваляло
и с него се лекуваме от грозното.
Ще кажа, че приличаме на облак ...

Tzvetna

Поезия

2017-08-16T10:27:50+03:00 690 3 6

Аз не мога

Не ме обичай толкова, защото
едни горчиви хора се навъдиха...
Ще пламне завист някому в окото
и в огъня злоблив ще сме осъдени.
Навярно ще усетим твърде късно, ...

Tzvetna

Поезия

2017-08-06T16:49:48+03:00 1.7K 5 6

Просто делничен ден

Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов. ...

Tzvetna

Поезия

2017-07-30T20:11:00+03:00 707 6 9

Човешко е

Не ми се бъркай в скъсания джоб
и редките ми пръсти не зашивай.
На вещи не желая да съм роб,
от фалша им ще стана горделива.
На мен ми дай ветрище да ме вей, ...

Tzvetna

Поезия

2017-07-27T11:14:53+03:00 877 7 12

Ако няма щурци

Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.
И бучат гласовете на идващи страшни беди, ...

Tzvetna

Поезия

2017-07-18T13:29:33+03:00 786 4 13

Формата на камъка

Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила, ...

Tzvetna

Поезия

2017-07-14T21:17:23+03:00 810 3 6

Последната светулка

Безсъници. Легенди за дъжда.
И жега без уюта на огнище.
Предчувствие за някаква среда,
в която не очаквам да се впиша.
И дишам пресекулки от възторг ...

Tzvetna

Поезия

2017-07-07T23:06:20+03:00 758 7 14

Тишина като квас

Сладка фея не съм
и магии за щастие нямам.
Като скъсан налъм
е животът – суров и безсрамен.
Вехнат всички цветя ...

Tzvetna

Поезия

2017-07-06T15:09:00+03:00 591 2 9

От циганката поздрав му прати

От циганката поздрав му прати.
Онази, що отгледа му децата.
Кажи му, че отдавна му простих
и с трите ни дечица съм богата.
Дали съм се страхувала? Че как! ...

Tzvetna

Поезия

2017-07-04T09:13:49+03:00 1.6K 12 20

Майка

— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат.
Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод.
Ако искаш седни, ала клетвите знай, че отричам.
Моят син е добър! Ще повтарям това доживот.
— Вече месец си тук. И сестрите се грижат за тебе. ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-27T20:26:07+03:00 4.2K 25 30

Ненагледно море

Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.
Като бели добри хвърчила се издигат високо ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-22T10:55:30+03:00 1.7K 9 18

Не всяка обич с обич се прегръща

Не всяка обич с обич се прегръща,
опасно близо дебне безразличие.
Под покрива на общата си къща,
умират хора срамно – като ничии.
И пак срамът живота им притиска, ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-20T19:36:57+03:00 666 3 9

Люлка

Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-17T12:46:12+03:00 595 4 9

Гранични стойности

Гранични стойности показва кръвното,
бумтят сърцата ни преди разпадане.
Навън е слънчево, с липи разцъфнали,
ухае сладостно, почти до гадене.
Протести някакви – скимтене котешко, ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-14T22:56:26+03:00 617 4 3

Гмуркане

Като песен по време на гръм,
като водно мехурче сред пясъци,
се разтапям – и съм, и не съм,
и не помня къде ми е мястото.
Свободата е избор с бодли ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-11T21:05:21+03:00 1.5K 10 23

Пречупване

Пречупѝ светлината през своите черни очи,
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-07T18:20:04+03:00 750 4 9

Сестри

Няма да дойдем и тази година.
Ти знаеш, че те обичаме!
Гроба на татко преливаме с вино.
Цветята го пият с тичинки.
Колко далеч е небето? – се питам – ...

Tzvetna

Поезия

2017-06-03T19:35:36+03:00 599 2 3

Постеля от любов

За този мъж съм живата вода,
роса по изгрев, топъл хляб и цвете
и нищо не очаква да му дам,
защото във душата му е светло.
Ръцете му са силни и добри, ...

Tzvetna

Поезия

2017-05-27T23:14:37+03:00 996 9 20

Синя стряха

Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...

Tzvetna

Поезия

2017-05-25T10:08:16+03:00 882 2 10

Останалото е излишно

Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш ...

Tzvetna

Поезия

2017-05-23T09:38:56+03:00 609 4 7