Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Мъжът от зимния плаж

МЪЖЪТ ОТ ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... каква хрущяща тишина,
и стъпките ми гълта плажът,
и тук-там слънчеви петна
на дъх от мене – се покажат, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-28T23:39:40+02:00 294 3 3

Рисувам къщичка с комин

РИСУВАМ КЪЩИЧКА С КОМИН
... понякога, когато съм самин – и струва ми се, че ще полудея,
рисувам малка къщичка с комин, и есенното слънчице над нея,
пътечката към близката гора, цветята покрай кривата ограда,
и искам в тази къщица добра с теб да живея, мила моя Влада! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-28T17:05:17+02:00 330 3 4

Една цигара време

ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-27T22:33:10+02:00 343 3 1

Беседката на моята съседка

БЕСЕДКАТА НА МОЯТА СЪСЕДКА
Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-27T06:29:56+02:00 447 3 5

Меден месец с Баба Марта

МЕДЕН МЕСЕЦ С БАБА МАРТА
Животът ме постави пак на карта.
Заби във мен магарешки бодил.
Оженихме се снощи с Баба Марта! –
тъй не дочаках своя мил април. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-25T20:28:39+02:00 427 3 2

Ключът за вкъщи

КЛЮЧЪТ ЗА ВКЪЩИ
Понявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-25T17:22:10+02:00 292 4 1

Блиндиран свят

БЛИНДИРАН СВЯТ
Нас ни дели един сълзлив панел – мухлясала илюзия за близост,
тъй ми горчи мускатът о 'тонел, когато слушам твоя телевизор! –
дори не знаеш колко ми се ще да ти река наздраве с пълна чаша,
да мезим със картофките соте – и с гъбите от вчерашната каша, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-25T07:29:57+02:00 361 2 1

Свят за Обич и Добро

СВЯТ ЗА ОБИЧ И ДОБРО
... навярно ми се връщат добрини,
които нявга някому съм сторил? –
щом Бог ми праща пролетните дни,
и плиска щедро слънчице отгоре, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-24T12:28:47+02:00 380 3 2

Кривото дете

КРИВОТО ДЕТЕ
... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,
че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,
че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,
тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-24T08:04:33+02:00 357 4 2

Това е моят истински Живот

ТОВА Е МОЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-23T19:16:54+02:00 350 2 1

Сол в гърлото

СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-23T07:19:30+02:00 417 3 2

Синът на Стиховея

СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-22T15:33:43+02:00 317 4 2

Участ

УЧАСТ
… ако нявга изчезна,
запомнете след мене едно –
участта ми бе звездна,
беше слънчево малко петно, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-22T09:51:54+02:00 311 1 1

Ужасният влак за Варна

УЖАСНИЯТ ВЛАК ЗА ВАРНА
Аз мълча. И купето мълчи.
Девет часа до Варна. През Сливен.
В телефоните вперил очи,
този свят ми е все по-противен! ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-20T19:15:36+02:00 646 2 2

Буквар за Българи

БУКВАР ЗА БЪЛГАРИ
... ако можех сега
да си почна живота отново,
ще мълча на брега
на дълбокото Българско слово, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-20T14:08:18+02:00 381 3 2

Селфи с двама случайници

СЕЛФИ С ДВАМА СЛУЧАЙНИЦИ
Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.
И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-20T05:48:49+02:00 414 1 2

Да се любим и Бог да ни гледа

ДА СЕ ЛЮБИМ И БОГ ДА НИ ГЛЕДА
... някой ден ще се случи това, и надежда добра ме изпълва –
в полудялата росна трева да се върнеш при мене на хълма,
сред безкрайните птичи ята да си моята птица във полет,
да ме върнеш за миг в пролетта, в отлетялата някъде пролет, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-19T19:01:49+02:00 369 4 2

Букварчето на Бога

БУКВАРЧЕТО НА БОГА
... тъй както малкото дете
със пръстче срича по буквара,
но колко труднички са те! –
словцата дом, любов и вяра, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-19T06:46:37+02:00 665 5 3

Ох!

ОХ!
... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай? ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-18T17:38:00+02:00 665 2 3

Голгота

ГОЛГОТА
... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-18T11:23:09+02:00 357 2 2

Когато утре няма да ме има

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-17T18:19:50+02:00 366 4 3

Молитва на Сирни заговезни

МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-17T09:19:30+02:00 646 3 2

Стомните на баба

СТОМНИТЕ НА БАБА
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-16T17:43:12+02:00 374 3 1

Автопортрет с въглен

АВТОПОРТРЕТ С ВЪГЛЕН
Зачеркнах сто Галактики на кръст
и все така се диря в необята.
Сега върху снега рисувам с пръст
автопортрет – портрет на самотата. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-16T08:22:03+02:00 330 4 2

Лудото дете

ЛУДОТО ДЕТЕ
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-15T07:49:59+02:00 320 2 1

Странна птица

СТРАННА ПТИЦА
... когато сториш някому добро,
това се казва чиста далавера! –
Бог те записва с ангелско перо с най-златните си букви във тефтера,
дали си пуснал своя сетен лев в паничката на просяка пред храма, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-13T20:18:18+02:00 634 1 1

Две момини сълзи

ДВЕ МОМИНИ СЪЛЗИ
... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори
да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-13T06:55:56+02:00 340 5 3

Изповед

ИЗПОВЕД
… загърбих вече смелите си рискове, живея благо – праведен и тих,
ако от мене нещо си поискате, ще ви го дам – на стон, в сълза и стих –
старчоче, помъдряло между римите, разчорлило си древната брада,
дано, щом си отида, да ме имате за брат във радост, скърби и в беда, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-12T19:52:48+02:00 561 3 1

Дано да има нейде друг Живот

ДАНО ДА ИМА НЕЙДЕ ДРУГ ЖИВОТ
... навярно нейде има друг живот, от нашия по-смислен, по-достоен,
там любовта е простият PIN-код, и всички хора слушат Ленард Коен,
момчетата са мили, тъй добри с девойчиците – малки звездни феи,
там в речниците няма го дори ужасното понятие „злодеи”! – ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-11T17:10:09+02:00 387 3 4

Кокерът на Мими

КОКЕРЪТ НА МИМИ
... момичето, което в парка гони по цял следобед кокера си риж,
до мене спря под есенните клони – един пиян сархошин и пергиш,
на пейката поседна – да си вземе солучето – избягал нейде дъх,
а кокерът с очи като бадеми ме близна със мустаче – влажен мъх, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-11T11:19:08+02:00 354 3 7

Животът, този варненски хлапак

ЖИВОТЪТ, ТОЗИ ВАРНЕНСКИ ХЛАПАК
Отдето и да го погледна,
животът се отдалечи –
хлапак във уличка съседна,
и няма кой да го сгълчи, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-11T07:20:09+02:00 335 4 6

Последният ден на тати

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ТАТИ
... картинката бе повече от жалка,
и сякаш чувах светлия ти смях,
след твоята ужасна катафалка
в процесията подир теб вървях, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-10T18:42:04+02:00 404 5 4

Ден като всички други

ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-10T09:29:20+02:00 346 2 1

Имам си една мечта

ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... не знам дали щастливо ще живея, ако се видя някой ден богат,
ще се разхождам призори по кея, ще пийна две-три бири по обяд,
и ако Господ ми рече: – Наслука! – ще се замисля с кеф по същество
дали да пусна стихче във Фейсбука, защо пък не в Twitter или Twoo, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-09T18:19:52+02:00 372 3 3

По въжените стълби на дъжда

ПО ВЪЖЕНИТЕ СТЪЛБИ НА ДЪЖДА
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-09T11:32:05+02:00 311 4 4

Споделена вечер

СПОДЕЛЕНА ВЕЧЕР
... нека бъде вечер споделена? – да погледам в твоите очи –
в тях пътува цялата Вселена, благо в тях душата ми мълчи,
ох! – не мога сам да се позная, ставам нереално кротък мъж,
може би солчицата в кравая плаче в мен за твоя бавен дъжд, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-08T22:01:59+02:00 384 2 2

Мъжко акапела пеене

МЪЖКО АКАПЕЛА ПЕЕНЕ
Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела! ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2024-03-08T10:51:01+02:00 388 3 4

Там

ТАМ
... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,
там са смешни всички днешни драми, горести, неволи и беди, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-07T09:55:25+02:00 360 5 7

Световен шампион по самота

СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО САМОТА
Световен шампион по самота –
седя си тихо в Морската градина,
додето кротко книжица чета,
мелтемът свири ми на окарина, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-06T22:10:48+02:00 344 2 3

10 кинта в подлеза към Рая

10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ
... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,
циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –
в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,
обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-03-06T15:29:29+02:00 723 2 1