voda
582 резултата
Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.
Ще ме срещнеш случайно– невзрачна, ...
  2557  24 
Tя е млада и страстна, и хубава. Толкова хубост!
Подир нея и младо, и старо си губи ума.
Даже вятърът сменя посоката своя и хуква –
да погали косите ù с огнена ласка на мъж.
Тя е горда. И вярва във своята вечна победа. ...
  850  17 
Толкова е просто да обичаш!
Както дишаш, както вкусваш хляб.
Даже да те стрелят и посичат,
пак успяваш да останеш цял,
щом сърцето ти е вкоренено ...
  2547  23 
От звездния безкрай
Защото съм от всички по-различна
и най-далечна – в звездния безкрай,
и пътищата ни не се пресичат,
не ме сънувай. И не ме гадай. ...
  1171  30 
Защо да гледам в чуждия прозорец?!
С каквото имам, съм благословен:
една врата, за хората отворена,
и през която идваш ти при мен.
От памтивека тъй е отредено – ...
  922  23 
Само преди миг си беше жива:
с лапички, опашчица, очички...
Веселушка пъргава, игрива –
просто катеричка. Като всички.
Нещо ли отсреща я привлече, ...
  1562  21 
За тебе съм везала в нощите сватбени дари.
За тебе съм крила под пазва любовен нишан.
Но друг се нае и прескочи високи дувари –
(тежи на ръката ми пръстен, от злато кован).
Към мен не поглеждай. И повече нищо не питай. ...
  1093  33 
Величествени. Горди. Устремени...
Чела опират в облаците чак.
Предел не знаят, сякаш са решени
да сбъднат най-човешката мечта.
И някак си неволно им завиждам. ...
  780  16 
Един от Миговете
(по secret_rose, "Извезани души", 24 ч.)
"Не ме обичай. Тука ме пусни –
в сърцето си. И още по-дълбоко"
Прокара пръсти в тръпнещи коси. ...
  890  21 
Не искай много. Има си предел,
зад който стойностите се променят.
Дотук съм дала. И дотук си взел.
Останалото ще узрява в мене.
И по-добре да се превърна в мит – ...
  994  31 
Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб ...
  983  42 
Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи, ...
  1127  45 
"По-добре никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи". П. Пенев
Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам. ...
  1211  33 
Аз мога...
Случайно ли тогава спря до мене,
или те прати моята съдба?
(Изглежда този ден е бил наречен –
за миг да преобърнеш в мен света.) ...
  1311  38 
"Цветните сънища... мойто последно убежище", Ив. Диманов
Сънища – пъстри добри пеперуди,
в моите нощи летите.
Идвате, правите някакво чудо
и оживяват мечтите. ...
  960  21 
Страхувам се, че може да отмине,
да се стопи като последен сняг –
това, което чаках от години,
да се изгуби, да потъне в мрак.
Защото любовта е крехко чувство – ...
  935  16 
Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.
Светът е пъстър. Някои летят, ...
  1267  18 
Две жадувани думи
и поляга мъгла –
там, в сърцето, безумното,
и му никнат крила.
Сякаш някой отвори ...
  1082  19 
Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама, ...
  817  16 
Без тебе губя всичките посоки.
И ти го знаеш, затова мълчиш –
очакваш да те търся по високото,
където се опитваш да летиш.
Аз мога и така да те обичам – ...
  1180  22 
Да тръгнем, много да не мислим
и чувствата ни да са щик.
Тук властва силата на риска,
наречена накратко "Миг".
Мълвата подир нас ще плъзне – ...
  699  15 
Кой е правият път, аз не зная.
И кои ли по него вървят?
Той навярно отвежда до Рая,
затова прекосява света.
Може би той е гладък, без рискове ...
  973  20 
Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...
  1757  24 
За мене всеки спомен е реликва.
И пазя го, и храня го – да диша.
Дали е тъжен, или пък усмихнат,
еднакво свиден, никога излишен.
От тъмните ми спомени извира ...
  1304  17 
Не се заричай – ти си див мустанг
и твоят свят са дивите савани.
Не може да те укроти юзда,
ни благослов, ни клетва да те хване.
Съвсем не ти отива да се вричаш - ...
  910  21 
Мигът
Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И зовеш...
Брегът се рони и политам –
не можеш вече да ме спреш. ...
  951  13 
Този век ми е мащеха-майка -
той отвори за мене вратите
и така - от Мадрид до Ямайка,
ме остави сама да се скитам.
И поскитах, разбрах: небесата ...
  785  18 
Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад. ...
  1094  32 
Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.
А някакъв незнаен луд, ...
  1108  23 
Небето ти сънувам. И земята.
Реките, планините... моя дом.
И със позната тръпка във душата,
аз тръгвам пак към теб – на автостоп.
Не съществуват граници, сезони. ...
  1269  18 
Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни. Не моли и не питай. ...
  1035  25 
От свои се пази, Родино –
това са скрити врагове.
Задраскват свидното ти минало,
обстрелват твоето небе –
и не с олово, а със думи: ...
  1369  34 
... И след век се върни
Заминава си Лятото,
и ми маха с ръка,
и ме бодва отляво
малко трънче-тъга. ...
  928  27 
Вървя по пътищата ти, Родино,
отвсякъде загребвам шепа пръст –
със дъх на зряло жито и на вино,
попила някога юнашка кръв.
Легенди шепне. Вятърът ги пише: ...
  1372  39 
Омайниче
Не намерих омайниче. Търся го още...
Но сама ще ти бъда магия:
ще разбия вратите на твоите нощи
и ще пия. От тебе ще пия. ...
  956  20 
"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия
Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка. ...
  968  12 
Вик
Аз не тръгнах към тебе с торбичка на просяк
и не искам с трохи да ме храниш.
Аз изминах земята сама. И на босо –
за любов като храм. И камбана. ...
  1208  26 
"Как искам да го няма календарът", Петя Цонева
От векове човекът се е трудил
най-точен календар да създаде.
Това е земно, сътворено чудо
и в него има място всеки ден. ...
  940  23 
Сълзица обич
Изстиваш бавно, като въглен,
покрит дълбоко в пепелта –
(забравили да го изхвърлят
или да върнат пак в жарта). ...
  1290  27 
Как исках да избягам, а останах.
И трябваше да мразя, а простих.
Сега у мен невидима камбана
за този случай спомени реди...
Какво от туй, че се показах силна, ...
  1100  13 
Предложения
: ??:??