voda
582 резултата
Погледна ме и кимна. Бе поздрав тих, сърдечен –
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл? ...
от някакъв бездомник, в ръцете със багаж.
(Така го възприех, че в дрипи бе облечен.)
Усмихнах му се, даже помахах със ръка.
Защо ли ми се стори, че бе добър и светъл? ...
580
5
25
От кал и Божи дух съм сътворен,
а днес владея цялата Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.
Защото гледа моето безумие – ...
а днес владея цялата Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.
Защото гледа моето безумие – ...
794
8
22
Ти гроб си нямаш.
Но едно бесило
издига чак до небесата ръст.
Земята, дето беше те родила,
под него е разпъната на кръст. ...
Но едно бесило
издига чак до небесата ръст.
Земята, дето беше те родила,
под него е разпъната на кръст. ...
4465
39
54
Не защото тази нощ "безкрайна"
утре в светъл ден ще се стопи;
не защото всичко е нетрайно,
щом и времето безспир лети;
не защото може да ме грабне ...
утре в светъл ден ще се стопи;
не защото всичко е нетрайно,
щом и времето безспир лети;
не защото може да ме грабне ...
687
6
27
Като ситна роса. Като дъжд. Като буйна река...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта, ...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта, ...
681
5
27
Тук идвам да подишам свобода –
в най-сините простори на водите.
Небето ти е дало като дар
и лунната пътека, и звездите.
Към тебе нещо тайно ме зове. ...
в най-сините простори на водите.
Небето ти е дало като дар
и лунната пътека, и звездите.
Към тебе нещо тайно ме зове. ...
914
8
23
Децата бяха вперили очи
във двамата, дошли да си избират...
(В такива мигове и Бог мълчи.
Сърцата от вълнение примират.)
Излязоха. И бяха вече трима. ...
във двамата, дошли да си избират...
(В такива мигове и Бог мълчи.
Сърцата от вълнение примират.)
Излязоха. И бяха вече трима. ...
1011
6
21
Боли от грешки. И от невъзможност
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.
Боли от недовършени неща; ...
назад във времето да се завърнеш –
да заличиш следите си тревожни,
към утршния ден да се обърнеш.
Боли от недовършени неща; ...
662
5
21
Този свят, в който има местенце за мен,
е иззидан от бяло и черно.
Той във битки неравни е вечно ранен,
но остава на себе си верен.
Аз съм малка прашинка, но чувствам и знам, ...
е иззидан от бяло и черно.
Той във битки неравни е вечно ранен,
но остава на себе си верен.
Аз съм малка прашинка, но чувствам и знам, ...
1015
4
20
Пак ситничко вали. И странен шепот
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка. ...
се носи от небето до земята.
Ръце протягам и събирам в шепи,
на капчици стопена, синевата.
Обичам този дъжд като милувка. ...
660
7
23
Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.
Гадаех на делфините езика. ...
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.
Гадаех на делфините езика. ...
874
8
27
На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.
Поникнаха, пораснаха и ето – ...
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.
Поникнаха, пораснаха и ето – ...
617
7
23
Понякога приличаш на ноември:
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.
Понякога си пролетен и цветен – ...
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.
Понякога си пролетен и цветен – ...
1496
15
40
Отиде си. Сега съм зимен плаж –
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят ...
без смях на хора и без птичи стъпки.
Вълните се разбиват с тъжен плач –
прииждат до брега и се отдръпват.
Загребвам пясък. Ронят се, блестят ...
1528
6
37
"Не минавай по мене... аз съм тъжна пътека", Гълъбина Митева
Аз съм тъжна пътека – сред стара гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло. ...
Аз съм тъжна пътека – сред стара гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло. ...
1302
37
Далече си, но с мисъл си при мене
и чувам как със думи ме омайваш.
Под пластове разровени съмнения
усмивка във очите ми изгрява.
Но докога? ...
и чувам как със думи ме омайваш.
Под пластове разровени съмнения
усмивка във очите ми изгрява.
Но докога? ...
2175
1
87
Еньовче съм днеска. Откъсни ме.
Ще ти сбъдна много чудеса.
Ще ти дам любов със ново име -
светла като капчица роса:
да ме виждаш всеки път различна, ...
Ще ти сбъдна много чудеса.
Ще ти дам любов със ново име -
светла като капчица роса:
да ме виждаш всеки път различна, ...
1015
30
Не казвай, че всичко със нея е свършено вече.
От толкова обич в сърцето остават следи.
Когато към мене погледнеш, макар отдалече,
неволно ще търсиш любимите нейни черти.
И нейното име ще стреля по мене сачмички. ...
От толкова обич в сърцето остават следи.
Когато към мене погледнеш, макар отдалече,
неволно ще търсиш любимите нейни черти.
И нейното име ще стреля по мене сачмички. ...
1145
37
(Онегинска строфа)
Какво, че океан си ти,
пък аз съм капчица нищожна?
Нали, вълнá да се роди,
без мен е просто невъзможно? ...
Какво, че океан си ти,
пък аз съм капчица нищожна?
Нали, вълнá да се роди,
без мен е просто невъзможно? ...
1730
1
52
Дордето търсех думите за теб,
на рамото ти кацна гълъбица.
И литнахте към Седмото небе.
Далече бях -
не чухте моя писък... ...
на рамото ти кацна гълъбица.
И литнахте към Седмото небе.
Далече бях -
не чухте моя писък... ...
934
1
31
Този дъжд е по-добър от теб.
Той не пита, просто ме обича.
Идва чак от Седмото небе
и към мене
без умора тича. ...
Той не пита, просто ме обича.
Идва чак от Седмото небе
и към мене
без умора тича. ...
756
1
25
За първи път се влюбих на шестнайсет.
Но Той не забеляза, не разбра.
Аз тайно го обичах и мечтаех,
звездите гледах нощем и гадаех...
(По-късно друга срещна. И избра.) ...
Но Той не забеляза, не разбра.
Аз тайно го обичах и мечтаех,
звездите гледах нощем и гадаех...
(По-късно друга срещна. И избра.) ...
837
4
25
Ти си тръгваш. Просто го реши.
Аз пък на инат ще те обичам.
Ники Комедвенска
Ти можеш да обичаш на инат,
но тази обич със какво ще храниш? ...
Аз пък на инат ще те обичам.
Ники Комедвенска
Ти можеш да обичаш на инат,
но тази обич със какво ще храниш? ...
989
2
22
На малката Никол, убита от баща си
Болеше ли те, миличка?
Можа ли
през ужаса да видиш,
как баща ти ...
Болеше ли те, миличка?
Можа ли
през ужаса да видиш,
как баща ти ...
941
22
Днес се опитвам да пиша за тебе, Любов. Дай ми сили.
Думи събирам и плахо, несигурно в стих ги подреждам.
Знам, че е слабо перото ми, дързост това е. Прости ми.
Белият лист ме разбира и влива в ръката надежда.
Аз не познавах лицето ти, чаках щастливия случай. ...
Думи събирам и плахо, несигурно в стих ги подреждам.
Знам, че е слабо перото ми, дързост това е. Прости ми.
Белият лист ме разбира и влива в ръката надежда.
Аз не познавах лицето ти, чаках щастливия случай. ...
1542
3
15
Дойдох от приказките ти – измислена.
Пред теб стоя – от жива плът, реална.
Дали ще ме приемеш като истинска,
дали след тази среща ще остана?!
Усещах те през мрачни разстояния: ...
Пред теб стоя – от жива плът, реална.
Дали ще ме приемеш като истинска,
дали след тази среща ще остана?!
Усещах те през мрачни разстояния: ...
1141
1
23
Тази тайна любов окуця от препъване в тъмното.
Даже вятърът спира край нас и наостря уши:
да дочуе, да види... и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения в наш'те души.
От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата - ...
Даже вятърът спира край нас и наостря уши:
да дочуе, да види... и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения в наш'те души.
От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата - ...
955
1
26
Аз имам двойник – в мене спотаен.
Понякога невинно си кротува,
но друг път тъй пришпорва моя ден,
че тичам, без да виждам и да чувам.
Понякога е просто онемял, ...
Понякога невинно си кротува,
но друг път тъй пришпорва моя ден,
че тичам, без да виждам и да чувам.
Понякога е просто онемял, ...
1148
1
32
По истински случай
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал? ...
Дванайсетгодишна животът я стъпка –
цинично, и грубо. Без капчица жал.
Не беше разцъфнала, бе още пъпка,
но кой ли от влъхвите бе я предал? ...
1817
31
Сънувах, че небето ми се рони.
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните,
прегазваха последните мечти.
Но няма кой съня да разгадае, ...
И падаха, и падаха звезди.
А покрай мен препускаха сезоните,
прегазваха последните мечти.
Но няма кой съня да разгадае, ...
5290
28
104
Като слепец опипваш покрай мен. -
(Дали ще ти се случа, или няма?!)
Препъваш се във всеки идващ ден
и ме настига сянката ти само...
Аз губя вече всякакво търпение. ...
(Дали ще ти се случа, или няма?!)
Препъваш се във всеки идващ ден
и ме настига сянката ти само...
Аз губя вече всякакво търпение. ...
1742
1
50
Не ме очаквай.
Пътят ми се свлече –
по сипея. Отнесе го дъждът.
И всеки миг оставам по-далече –
(тук аз съм низината, ти - върхът). ...
Пътят ми се свлече –
по сипея. Отнесе го дъждът.
И всеки миг оставам по-далече –
(тук аз съм низината, ти - върхът). ...
987
1
30
Небето се изсипа над България.
Удави къщи, посеви и хора.
Греховни думи бликнаха в душата ми -
срещу Природата и срещу Бога...
Но трезво се избистри мисълта ми ...
Удави къщи, посеви и хора.
Греховни думи бликнаха в душата ми -
срещу Природата и срещу Бога...
Но трезво се избистри мисълта ми ...
693
1
19
Каквото имам, дар ми е от Бога.
Каквото нямам, днес ми е мечта.
Безкрила съм и зная, че не мога
към по-високото да полетя.
Каквото виждам, често е мираж. ...
Каквото нямам, днес ми е мечта.
Безкрила съм и зная, че не мога
към по-високото да полетя.
Каквото виждам, често е мираж. ...
974
24
"И внезапно разбирам накрая как летят всички птици без страх.
Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."
Мира Дойчинова
Как да нося Рая във сърцето си,
щом са ме обрекли да съм в Ада? ...
Не защото се раждат във Рая, а защото го носят със тях."
Мира Дойчинова
Как да нося Рая във сърцето си,
щом са ме обрекли да съм в Ада? ...
1807
48
Защото съм омесена от кал,
душата ми все в тъмното се вглежда.
(И кой ли Бог така ме е създал –
да бъда антипод на слънчогледа?)
И щом се мръкне, някаква тъга ...
душата ми все в тъмното се вглежда.
(И кой ли Бог така ме е създал –
да бъда антипод на слънчогледа?)
И щом се мръкне, някаква тъга ...
1701
30
Не стигам и до рамото му даже -
и как да види моите очи;
и как да мога с поглед да му кажа,
че тази обич малко ми горчи?
Измислям се, на пръсти се повдигам, ...
и как да види моите очи;
и как да мога с поглед да му кажа,
че тази обич малко ми горчи?
Измислям се, на пръсти се повдигам, ...
1199
1
13
Срещнахме се в късна есен -
сред мъгли и хлад.
Под небе без птичи песни -
тъжен листопад.
Но внезапно, като в приказка, ...
сред мъгли и хлад.
Под небе без птичи песни -
тъжен листопад.
Но внезапно, като в приказка, ...
745
14
"В този ден ще превземам пространства", Мира Дойчинова, "Четвъртък"
Аз не зная какво е да литнеш –
да превземаш далечни пространства.
Любовта ми е тиха молитва,
а пък дните ми – радостен празник. ...
Аз не зная какво е да литнеш –
да превземаш далечни пространства.
Любовта ми е тиха молитва,
а пък дните ми – радостен празник. ...
908
22
До първите петли ще е при теб.
При мене ще се върне малко странен.
Ще спи като окъпано дете -
до крайност уморен от близостта ви.
До утре вечер. После - пак и пак... ...
При мене ще се върне малко странен.
Ще спи като окъпано дете -
до крайност уморен от близостта ви.
До утре вечер. После - пак и пак... ...
1576
19
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
