ZamDirector
74 резултата
Съботата ли да бе, не знам, та него ден вървя из парка.
Пред мен поляни нацъфтели в пауново-богати шарки.
Не щеш ли, от едно дърво дочувам мяукане протяжно.
Ах, пусто котешко тегло. На помощ да се притека е важно.
Незнайно от кога така стои си там и пее соло. ...
  363 
Моя пролет едничка. Мой завършен пасаж.
Кой нашари очите ти с кръпки цветен витраж?
Ах, не е ли щастливец оня, който веднъж
е проливал в сърцето си пролетен дъжд?
  346 
Само миг ме обичай, кратък миг подарен,
нека бъде за просяка медна монета.
И снежинка, прорязала мрака студен
да опари с венец от иглички сърцето ми.
  967 
Ах, няма толкова галантно острие,
наточено до ширина на конски косъм,
каквото би било едно сърце,
което любовта не е докоснала.
Ах, няма по-безизразни слова, ...
  372  10 
Отлита август. Идва есента,
прецизно следваща рутинния порядък.
Ще опустеят лястовичите гнезда,
инертно кротки в своя тих упадък.
Ще завилнеят безпризорни ветрове ...
  402 
Звездите зреят вън. Нощта е млада.
Мирише на разцъфнали надежди.
Сглобяват жаби-грации естрада,
а паяците сплитат фина прежда.
Там, в бързеите на реката, мрени ...
  841 
Този стих е за страст с орнаменти на готика.
И за устни, които изписват Корана.
Не очаквай любов. Само чиста еротика.
Преразказана проза. Неприлична покана.
За онази, която се плъзва по мене ...
  672 
Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...
  1525  17  17 
Едно момче ми отвори вратата. Тогава
не знаех, че там ще открия фрагмент
от магия която е спяла в забрава,
от невинност, от бездънно дълбок сантимент.
От наследствена лирика, кротко течаща - ...
  544  11 
Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...
  809 
Капризно беше времето тогава.
Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява,
дордето си полюшне ханша плавно.
Щом тоя дъх на прецъфтяла младост, ...
  882 
Ще те открадна по тъмно, когато градът,
приспан от щурците захърка.
Когато под лампите над познатият път
пеперудите нощни запърхат.
Когато леглото ти е тъжен олтар, ...
  839 
Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...
  2863  22  30 
Когато ме обичаш ставам песен.
Превръщам в струни електрическите жици.
Светът ми става неудобно тесен,
като костилка, във която зрее птица.
Когато ме целунеш, твоят дъх ...
  1212  18 
За твоето приятелство - Благодаря!
Благодаря на Бога, че те има!
Че беше тук, дори когато аз
бях лоша. Жалка. Гневна. Нетърпима.
И че каквато съм - такава ме прие - ...
  1201  10  10 
Природата – безсъвестна, категорична,
си има свойте древни правила.
В сърцето има кодове първични
за всеки шум и всяка тишина.
Не го обича. Той не би могъл ...
  1323 
И само тоя, който ме разплаче,
ще ме направи истински щастлива.
Ще потопи босонога любов
в устието на дива сълза.
Усмивките, като хартиени сърни ...
  757  10 
Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного. ...
  1225  12  25 
В мен ухае на люляк. Цветята обаче
отдавна напуснаха сивия град.
Един натюрморт скрих, останал сираче.
И протяга за пени листенце. От глад.
В мен растат пирамиди зелени. Елѝ! ...
  871 
Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс
около ос, която свива свойта брънка ...
  794 
В Съавторство Със Силвия Илиева(Plevel)
– Разсъблечена, безсрамно бяла –
убождаш сладко двете ми очи.
Ослепен не дишам. Дявол знае –
слепец как пие вино през сълзи. ...
  932  12 
Дали ѝ казах колко е божествена,
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци, ...
  2760  17  26 
Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните. ...
  1027  10  14 
Влюбвам се в теб. Всеки ден. По инерция.
Серийно. Кратко. И някак по спешност.
Сама се подлагам на куп интервенции
и тикам сърцето си в ръцете ти вещи.
Върти го! Печи го! До крехкост. И яж! ...
  830  14 
Не, не ми говорете за Бог!
За крилати блондини. И прочие.
Не играйте на вързан облог,
че смъртта влачи в строй многоточия.
За карети от злато. И кръв, ...
  735  10 
М:
– Любов като кърлеж. Смърт като дрямка.
Като лоша поличба ме следваше ти.
В огнедишащи нощи, мила, скрий ме на сянка,
в мрачното дъно на твойте очи! ...
  784  10 
***
Любов, която те наказва
любов ли е, или е язва?
Не търси тя двамина. Сродни.
Не се зачева. Самородна е.
Не броди в цъфналата ръж. ...
  994  11 
Те минаха през съд човешки,
линчувани от зли езици.
И оковани в чужди догми тежки,
от паство върли еретици,
поведени към своя пъкъл, ...
  775  16 
Анабел вече подушваше екваториалните гори и впрегна малкото си останали сили в полубяг. Задният ѝ ляв крак беше сериозно пострадал преди три дни при нападението на прайд лъвове. В настаналата паника загуби от очи Мия, дъщеря си. Повече не я видя. Отказа да тръгне. Чакаше я. Тогава стадото я изостави ...
  716 
Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксоз ...
  849 
Вълните подмятат тежкия кораб.
И той, като скелет на дяволска сврака,
с клюн във окото на бурята рови.
Остров злокобен там някъде чака...
Дузина брадати пирати се борят ...
  673 
Пилееш всяка капчица вода,
а там, където капките не падат,
подобно на антични полилеи
висят като сред римска катедрала.
Под тях е призрачно. Напукана земята, ...
  696 
Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш ...
  2800  17  14 
Тя е влюбена.Толкова влюбена днес,
че светът беше длъжен да знае.
Слънчо с огнена длан дръпна двете завеси
и с косите ѝ взе да играе.
Тя е хубава.Толкова хубава днес, ...
  1392  11 
Бях твоя. Водоравно. Жена на повикване.
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично. ...
  817  17 
Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...
  761  10 
Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен, ...
  756  12 
Целувка открадната колко ли струва?
Дали на цената на три подарени?
Дали като грип любовта ще върлува,
ако тя те целуне?... А после ти мене!
Дали бледо сини са всички лица ...
  634 
Писма без адрес ти изпращах, любима.
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро ...
  668 
Да беше пистолет-да засечеш
преди душата си да съблека пред Бога.
Да беше затъпено острие,
да пробода илик в гръдта си да не мога.
Да беше дребна шарка-да преминеш, ...
  815  10 
Предложения
: ??:??