Разкази - Проза

Пасаван

Северният град днес беше облян от топли слънчеви лъчи и много хора се разхождаха по улиците и в парковете. Дори морския бриз меко и гальовно облъхваше лицата им. Бащата и синът се движеха умерено бързо за днешната си туристическа обиколка, но първото им спиране беше в сградата на общината. Пред първ ...

ВеселинВасилевMD

Проза » Разкази

2023-10-11T18:06:07+03:00 1.2K

Мария

Той влезе в малката, тясна стаичка, и тихо приседна до леглото. Не каза и дума, само леко погали момичето по главата, а сълзите станаха поточета.
Тежка и тъжна година, туберколозата все още не се лекуваше.
Навън удари камбана, веднъж-два пъти, а после-тишина.
Мария се опита да се усмихне, но бързо с ...

Аnna

Проза » Разкази

2023-10-11T17:54:08+03:00 666 2 8

Космоса на Климент

Космическият звездолет изведнъж спря. Този транспортьор превозваше огромни количества космическа руда към Земята. Беше самоходен, но за всеки случай при авария на кораба спеше един човек. И сега неговата криогенна камера се отвори. От замръзнало-спящия човек се отдели ледена пара. Тя бързо се стопи ...

kovak

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2023-10-11T16:43:52+03:00 637

Никой не може да обхване необятното - Кузма Прутков

Това е истинска история, инспирирана от разказа на Генек 'Светът на Изкуствения разум '
Висях си на едно дърво и си похапвах банани. Тихо, спокойно. Слънцето все още обливаше Земята със животворните си лъчи, там, долу безсмислено щъкаха работниците в неуморен ритъм. В миг осъзнах, че бананите около ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2023-10-10T22:27:58+03:00 721 3

Нагли ора, ей

Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се же ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2023-10-09T11:44:29+03:00 499 6

Непознат номер 5 - Happy End

Това е една история от пет части, написани от различни автори, които са свързани една с друга като 'Свързани произведения' ... както следва:
1. Непознат номер (от Йеромонах) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat-nomer
2. Непознат номер 2 ( от palenka ) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat ...

jonnnn

Проза » Разкази, Хумористична

2023-10-08T11:31:55+03:00 799 3

На най-високия хълм

Беше края на зимата. Началото на пролетта се виждаше ясно. Буйни времена бяха настъпили. Напоследък, въпреки наближаващата пролет, времето бе стихийно и необичайно. Хората тичаха по всички страни на цяла Велика България заедно с другарите ни руснаци, опитвайки се да победят настъпващите турци. Много ...

Monk.is

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2023-10-07T20:14:00+03:00 531 2

Милана: докато имам сили - 18

- Имаш ли време за едно кафе днес, Наталия? Цял преди обяд съм с шевната машина - "Сингер", на майка ми. От старо сако ще ушия на Александър елек, а за Михаил имам малко останал плат за две ризки.
- Сядай, Милана! Тъкмо ще почина малко. Динко днес е дежурен, децата играят, яденето ври. Време е за ка ...

Ida-L

Проза » Разкази

2023-10-07T20:09:26+03:00 741

Другоселката

Лятото беше се налудувало, вдигна разрошените си коси, втъкна ги в капелата си и вдигна босите си крака от земята.
Горещините и зноят, дето се сипеше през август отминаха и есента бавно настъпваше по склоновете и гората. Като златна царица пристъпяше в природата. Тук – там се жълтееха листа, тревичк ...

di_t

Проза » Разкази

2023-10-06T16:46:04+03:00 879 8 16

За учителя

Топла есенна вечер. Залата на читалището бе пълна с хора. Генадий Петров представяше своите умения на пианото. Известен сред музикалните, а и не само среди, той имаше самочувствието на един от добрите пианисти в страната. Оркестърът бе готов. Диригентът също. За малкия град, в който бе роден Генадий ...

perfanov

Проза » Разкази

2023-10-06T16:29:20+03:00 705 1

Страх

Страх изпитва всеки човек. Той е съвкупност от чувства, емоции и характерни поведенчески реакции с цел да ни предупреждава и предпазва. Хората се страхуваме от почти всичко. Страха е признак за разумност. Но той води и до неразумни действия. Когато прегазиха детето ми пред мен на пешеходна пътека. Н ...

kovak

Проза » Разкази, Други

2023-10-03T12:26:21+03:00 545 10

Човекът от 90-те

Почина преди година горе-долу. Малко по-голям, но понеже с брат му бяхме приятели и често се виждахме, смяташе ни за хора от своя кръг.
Някога…
После дойдоха 90-те. И той направо изперка политически. Митинги, сини знамена, разпаленост и вяра…
Съмишлениците му си уредиха задниците – топли и доходни м ...

генек

Проза » Разкази

2023-10-03T11:25:54+03:00 478 2 9

Бай Иван в модерния рай

Казах ви вече – бай Иван умря. И това беше. На Земята…
Да, де – името му продължи да действа. В чужда полза. Пак там, на Земята…
А душата отлитна. Че защо да не леги – не й тежат земните телеса, особено натрупания задник.
Пък душата човешка е лека. Ако няма много грехове.
Е, бай Иван имаше греховце ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2023-10-02T10:34:12+03:00 515 3 5

Плетената къща

Разказът не е подходящ за лица под 16 години
Катастрофата беше страшна. Две коли и камион-цистерна се бяха врязали едни в други. Камиона гореше а на асфалта имаше проснати две тела. Пожарникарите се мъчеха да изгасят пожара, линейката си проправяше път през колите. Един полицай се приближи към колат ...

kovak

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2023-10-01T18:06:49+03:00 866 1 8

Космическият полет на Станко

Света в който живеем всички виждаме, че се променя с изключително бързи темпове. Технологиите се развиват. Но не се развиват в правилна посока. Така поне си мислеше Станко. Той си мечтаеше за космоса. Искаше да стъпи на друга планета. Да кръстят планина на негово име на тази друга планета. За това п ...

kovak

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2023-09-30T14:07:37+03:00 517 1 2

Урок за сърцето

- Деца, днес ще учим за Сърцето! - казала учителката драга. - Кой ще ми каже какво представлява то?
- Сърцето е най-важният орган в човешкото тяло, без него никой не може да живее! - отговорил умникът на класа.
- Точно така! А някой ще ми каже ли, какво всъщност е съкращението на думата Сърце? - поп ...

Andriana99

Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца

2023-09-30T11:48:10+03:00 796 1

Лето...1230...

Търново…лето 1230…
С мъдри велможи се бил заобиколил цар Иван Асен II. Изслушвал ги търпеливо, преценявал думите им, обмислял после спокойно на дълго и нашироко, докато вземел решение по държавните дела…И следял зорко всички и всичко…Бил нащрек… от приятелството и предателството имало само една крач ...

di_t

Проза » Разкази

2023-09-29T21:01:04+03:00 1.1K 7 18

Непознат номер 3

Това е една история от пет части, написани от различни автори, които са свързани една с друга като 'Свързани произведения' ... както следва:
1. Непознат номер (от Йеромонах) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat-nomer
2. Непознат номер 2 ( от palenka ) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat ...

jonnnn

Проза » Разкази, Хумористична, Еротична

2023-09-29T18:50:00+03:00 1.2K 8

Окръжност

Излезе от стаята, затвори вратата и седна на стола в кухнята. Пушеше ѝ се, а навън беше много студено. Беше си казала да не пуши вътре в дома си, но този път не го направи- вместо да излезе на скована от студ тераса, тя запали, седнала на стола.
Дръпна веднъж и докато димът излизаше от устата и нозд ...

SSSM

Проза » Разкази

2023-09-28T20:47:35+03:00 496 2 2

За първи път в София

16 април 1925 година 5:00 часа сутринта.
Във високопланинското селце, в което живееше Койчо вечерите бяха още много студени. Комина на къщата им пушеше докато баща му хранеше животните в утринния мрак.
- Койчо ставай, трябва да тръгваме. – малкия Койчо се опъна и се обърна на другата страна. Но майк ...

kovak

Проза » Разкази, Други

2023-09-28T19:17:34+03:00 1.3K 2 7

Божествени дела

Бог вдигна разтревожено глава.
- Какво става? Какъв е тоя шум? Тук е Рай, а не АД…
В краката му кацна малко ангелче, прикрепвано от мощен серафим…
- Боже мой, що…
- Казвай! – строго нареди Той и по бляскавото Му лице премина мрачна сянка. ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2023-09-28T10:17:30+03:00 620 2 5

Игра на карти

На карти дружина сговорна играе и пие шампанско от радост.
Във въздуха мирише на дим от пури и се носи напевен кикот.
Дружината е сплотена, от години традиция има на карти да се събира.
Коняк се разлива в кристални чаши и стилно изглеждат всички.
От „висше“ общество са, от сой. ...

Simonstotel

Проза » Разкази

2023-09-27T14:45:29+03:00 808 2

Влакчето

В планината Рила, близко до Рилският манастир, където се намирало селцето, е как може да се нарича - Рила - естествено се родило Влакчето - героят в днешната ни приказка. Влакчетата се раждали малко по-различно от хората, животните и растенията. Първоначално се зародило в главата на един млад и напо ...

ice_heart

Проза » Разкази

2023-09-27T06:21:21+03:00 642 2 1

Единение

-Ако имаше право на избор, би ли избрал да знаеш кога ще умреш?
-Не бих, иначе се губи смисъла на играта.
-На играта?
-Да, на играта, наречена живот.
-За теб животът е игра? ...

The_White_Shadow

Проза » Разкази

2023-09-26T22:57:24+03:00 478 2

Момчето и машинописните

Момчето и машинописните листи
Получи машинописната машина за 16-ия си рожден ден. Баща му забеляза, че се увлича по писането и реши да улесни този процес, като му подари машинописна машина. В началото, Борис не се зарадва много. От куртоазия благодари и имитира зарадваност, но останал насаме с машин ...

ice_heart

Проза » Разкази

2023-09-26T21:01:25+03:00 553 2

Как беше унищожено човечеството

Бялото на очите на доктора беше толкова бяло и така просветваше в полумрака на кабинета му, че чак му завидях. Втория път – когато отидох на контролен преглед. Първия път бях така ошашавена от непрекъснатата болка и разните жълтеникави секрети, които се лееха като водопади от зрителните ми органи, ч ...

МарияДимитрова.67

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2023-09-26T17:05:06+03:00 1.1K

В търсене на съкровището

От дупката изпълзяха двама копачи. Отръскаха пръстта, надигнаха кофата с вода едва изчаквайки се, сетне се отпуснаха на земята.
- Шефе, няма – рече единият – Няма и няма…
Другият само кимна и извади смачкания пакет с цигари. Засмука яростно, сетне прехвърли останалата половинка – почти само фас, на ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2023-09-26T11:07:46+03:00 479 1 3

В супера

- Наборе, що изпреварваш неправилно? Да те прегазя с количката ли искаш? На колко промила си?
- Като не даваш мигач на завоя след щанда! Ще ме извиняваш, ама си наборка на баба ми! Ако те бях видял каква мумия си, 50 купона по 1 ст да ми дават, нямаше да се бутна в теб! Добре, че ги има тия колички, ...

palenka

Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2023-09-22T16:51:30+03:00 772 2 27

Първокласник

- Скъпи - шепнеше жена ми и ме гъделичкаше между краката - Нямаме време, трябва да приготвя първокласника за училище. Трябва да му наемем хамалин да му носи пълните чанти с учебници и храна. Добре, че е якичко момче и може да си ги носи сам.
И преди да махне ръчичката си от мен, почука се на вратата ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Хумористична

2023-09-22T08:52:21+03:00 711 5 15

Преди всичко - честност към избирателите

- Здравейте! Аз съм Иван Иванов, депутат от партията на Карабельов, собственост на картел „Чингачгук“…
- Приятно ми е! Петър Петров, депутат от партията на Черносинкьов, преди командирован при Самурчев, всъщност собственост на Иполитов и Рачевичев – по 50%...
- Възхитен съм, господа. Първан Първанов ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2023-09-21T10:42:57+03:00 494 3 5

Връзката на възела

Сълзите се стичаха по лицето, като му придаваха още по-нежен вид. Бяха толкова кристално чисти и красиви, че я превръщаха като че ли в сияние. Обгръщаха цялата й шия, стичайки се по нея, сякаш капки дъжд се стичат по стъклен прозорец, стигаха чак до деколтето, като това беше омайна гледка. Гледката ...

Simonstotel

Проза » Разкази

2023-09-20T11:31:19+03:00 761 2

Двойно гаден ден

Гадни дни, колкото искаш. Всеки ги има. Но, гаден два пъти, мамка му!
Какво пък толкова необичайно, ще си помислите. После ще попитате, кой съм аз. Аз съм мъж на 42. Женен от 20 години. С жена ми имаме сключено споразумение. Аз си имам личен живот и тя не се интересува от него. Плащам режийните, скъ ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Разкази

2023-09-19T14:22:16+03:00 1.3K 3 11

Приказната златна гора

Есента дойде. Студените й пръсти докоснаха света наоколо. С топла палитра нарисува листата на дърветата. Там зад хълма, седна на брега на езерото, разпиляла меднорусите си коси. Сълзите й капеха по есенните цветя, а въздишките й бяха с дъх на канела и топлина. Високо над боровете се носеше хладният ...

ДораНонинска

Проза » Разкази

2023-09-19T14:18:44+03:00 620

Ранната демокрация в училище

През 1990 в училището беше хаос.
Старите правила и закони уж не бяха отменени, но просто не действаха.
Ново време…
Излизам на площада, гледам – седнали в тревната площ двамка от нашите. И надигат бутилки с бира. На учудения ми поглед отговарят /ставайки, макар и неохотно/: „ Ми, демокрация е вече“…
...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2023-09-19T10:23:48+03:00 520 1 11

Безсмъртният

Умря бай Иван…
Ми… Нормално – някой се ражда, някой умира…
И Земята се върти…
Тялото му замина за селското гробище. Да обогати почвата, та след сто години, когато преместят гробището, там да се развихрят великолепни ягоди и малини, с вкусен вкус…
Душата му си замина при Господ. Той да решава какво н ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2023-09-18T11:06:19+03:00 522 5 11

„Най-близките хора на земята”

Ваня и Калоян бяха най-близките хора на земята. Имаха прекрасна връзка, за която дори приятелите им тайничко завиждаха. Двамата винаги бяха един до друг и си бяха опора във всяка ситуация. Споделяха цялото си време и нямаха нужда от никой и нищо, защото си имаха всичко. Имаха една свята и безграничн ...

Kalinski

Проза » Разкази

2023-09-16T16:54:57+03:00 866 3

Слънчево момиче

Сега ще ви разкажа една много слънчева история, която може да ви вдъхнови за много неща. Беше слънчев ден, когато отидох в центъра за социална рехабилитация и интеграция, там намерих новите ми приятели, за които ви разказах по-рано. Първия ден се запознах с тях. Приеха ме сякаш съм част от тях. Една ...

Слънчевомомиче

Проза » Разкази

2023-09-16T16:46:06+03:00 902 1 3

Здрав до края

Когато съм се раждал съм сигурен, че съм изревал от радост. Майка ми ме е гушнала щастлива, че съм здрав. Бях здрав и като дете и като юноша. После бях здрав работник в завода. Успях и да се оженя. В началото беше прекрасна, но когато се родиха децата стана непоносима. Децата ми и те бяха здрави. Из ...

kovak

Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2023-09-16T16:28:46+03:00 719 1 4

Моторист

Поредното завъртане на ключа в стартера не донесе никакъв резултат. Двигателят упорито отказваше да запали. Кристина беше отбила на банкета. Намираше се на около пет километра от селото. Преди десетина минути беше отворила предния капак, за да огледа. Не беше забелязала нищо нередно.
Канеше се да зв ...

Heel

Проза » Разкази

2023-09-14T22:14:28+03:00 833 1 4

Пристань 🇷🇺

Пристань.
Второй год Глубокий Полуй затапливает причал торговой базы речпорта. В навигацию арендуют пирс горрыбкопа, приходится платить простой барж и автотранспортные перевозки, перерасход средств обнаруживается. Начальник отдела торгового снабжения речпорта Александр Николаевич Якивчик перерасходы ...

Бетон

Проза » Разкази

2023-09-13T20:16:33+03:00 938