Философска

20,9 резултата

Пробуждане

Е, какво, че времето се мръщи,
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя, ...
1.1K

Песента

Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...
927 1

Нищо де...

Нищо де...
Лъжеш ме за някои неща...
Отричай, колкото си искаш...
Над теб нямам никакви права -
аз съм просто момчето, което изпускаш. ...
1.2K 4

Камък за ъгъл

Много злоба натрупах до торбата със мъжки лъжи...
Пих горчивото вино на безмилостни удари...
От безсмислени срещи и стари приятелства крих
малкото, дето занапред исках да имам...
През морето от делници - и на път за своята лобна скала - ...
685 1 1

Човек!

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете, ...
588 2

Писмо до Господ

Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила – ...
660 6

Един мой ден

Аз искам утрото да бъде
по-мъдро и от вечерта.
Да ме предпазва във деня ми
със непрекъсната черта.
Аз искам моят ден да мине ...
787

Проглед

Без огради къщите са по-различни –
по-весели и шарени, по-мъдри.
И напролет върху жълтите кирпичи
асмите ще разпуснат топли къдри.
Ако щъркелът се сбърка да намине ...
705 4

Пролетта пристига

Зеленото пълзи по планината.
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината. ...
563

Дъжд

Дъждът вали навън, а и в душата,
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло ...
538

Фотографът на икони

Икона е прозорецът, на който
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
651 1

Пеперудата

Пеперудата,
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,
който нежно носи я?...
Или цветето, което ...
591

Дърво съм посадил

Във двора ми зелен и цветен
една овошка посадих.
В земя я закопах дълбоко.
Край нея скеле изградих
да я опазя от повреди ...
897 7

Събуждай се, братко!

Очакването е вечно,
като неписан закон.
Иска ти се все някой друг
достойно да те оцени.
Събуждай се, братко! ...
872

Битийно

В Битието на моето Нищо
съзрях твоето Всичко.
Животът ми бе скръбен
и празен,
и вял, ...
611 2

Разходка с лодка

Разходка с лодка
Така се получи, останах си сам!
Заминаха всички! Избягаха...
Едни от бедност, други от срам,
живота ме ритна и паднах... ...
694 2 2

Кой какво е избрал

Ще се разделя с душата -
тя над мене надделя.
С вечен спор върху нещата
и глава ми побеля.
Тялото избра земята - ...
615

Всичко е живот

Зад дъждоносни облаци
се крие слънце,
от остър житен клас
се ражда зрънце.
След взрив разтърстващ ...
604 1

Устрем

По широки естакади,
целите във светлина,
тръгват много млади хора,
да преобразят света.
Слепи са от светлината, ...
555 1

Връвчица без възел

Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни. ...
692 4

Човекът без чадър

Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем... ...
588 2

Безсъници в розово

Всеки ден берях от плодовете на лятото…
С цели шепи…
Кърших клони - нямах насищане за ласки и топлина…
Когато изгревът стана сънлив и всеки ден
се събуждаше все по-късно – ...
867 1 4

Към обетования пристан

Знам - има толкова спасени
и толкова погубени души!
И ти след многото измени
ще рухнеш в миг отровен от лъжи.
Душата ти така жадува - ...
601

Обозрение

Обозрение
И пак прелиствам хиляди бележки,
записани във моята душа,
Откривам мисли, чувства или грешки..
Нима белязах своята съдба? ...
567

Следобед

Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и въздишките влачех... ...
595

Молитва от отвъдното

Очакваш ме... но как да се завърна –
душата не е плът, живее в нищото!
Как с призрачни ръце да те прегърна
и огън да разпаля във огнището?!
Да бъда с теб и в нощите, и в дните... ...
662

Към есента

По шепота на брезите разбрах,
че си прочела стиховете, които написах
върху избелялата риза на вятъра.
По тънките глезени на надеждите
със сини мъниста завързах ...
932 1 3

Само бучка пръст

Аз съм само бучка пръст от тебе, земя,
носейки своята карма в чужда душа.
Плътта се скапва, но напред светлина,
път към други... след мен на света.
Ще се върна във тебе, земя. ...
910 16

Горчивият залък

Аз не исках горчивия залък за мен,
ала някой все пак го получи.
И злочестник несретен – без път и без ден –
заскимтя като вързано куче.
И за друг не поревнах от този комат ...
689 6

За планината

"хубава си моя горо..."
Любен Каравелов
Била си вечна и неповторима,
над всички времена и бури зли.
Красива лете. По- красива зиме! ...
534 3

Дайте ми

Дайте ми
Взех от Огненото Лято
Лъч за моята Душа!
Взех криле от волно Ято,
литнах волно над Света! ...
523

Спомен

Простих се с бащината къща
с тъга преди години.
Там детство - песен съща,
край птичите гнезда премина.
Снага на тежката лозница ...
768 6

Към Олимп

Към Олимп
Олимп е планина от суета.
Героите са все едни и същи.
Атлас крепи на рамене света.
Сизиф търкаля камък. И го връща. ...
907 4

На Майка ми...

На Майка ми...
на светлата Памет на Майка ми...
Не помня младостта ти Майко моя,
с кого си я прекарала, къде
и как мечтала си да срещнеш своя ...
676 5

Когато тръгнеш

на далечен път,
вземи си абица за лятото,
скътай хлебец за зимата...
Вземи си сбогом
с миналото. ...
1.7K 10

Ако много дълго чакаш...

С прашинки от покълващото утро –
като трохи по утринна трапеза –
стремглаво над площада се разпука
изгревът и във домовете влезе.
Хилядоръката му благодатност ...
864 3

Жива съм

ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце. ...
802 2

Съпричастие

в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал ...
1.1K 3

Не(сбогом)

Не(сбогом)
Посвещавам на Пламката,
който избра да свети,
а не да тлее в тоя студен свят!...
.................................. ...
871 3 5