Философска - Поезия

Покана за предателство

Не съжалявай, задето си дал:
на лудия късче Надежда,
на щастливия - акорди от тъжен роял;
на алчния – сребърник,
в който Юда, обезумен се оглежда. ...

muhaninja

Поезия » Философска

2013-02-01T22:56:13+02:00 1.6K 18

Ти вече си нещо

Ето...
Това е душата ми!
Пиша доколкото мога,
свиря, хапя и пия...
пак доколкото мога. ...

LIKADEVONEN

Поезия » Философска

2013-02-01T22:53:43+02:00 948

Самотни дни - изгубен живот

Ти си там, където трябва.
Твоят плам май загубил си отдавна.
Слабо те интересува идеала,
както и на хората морала.
Нямаш връзка с любовта, ...

mikeboone

Поезия » Философска

2013-02-01T22:51:10+02:00 810

Страх от желания. И незнаене

Трудно предсказуема тъга,
в трудно съществуващата моя същност.
И трудно постижима лекота
аз търся, искам и притежавам всъщност.
И аз знам, че тя е в мен, ...

Mystery

Поезия » Философска

2013-01-31T11:19:54+02:00 927

Демон - с Бяс Поетичен!

Калейдоскоп от пламъци, с най-вълшебни цветове,
бушуват пожарища в мен! Преследвам аз ветрове.
Чувствата неопитомени. И като диви са зверове...
Огнедишаща Драконица, размахвам бодливи криле.
Понякога спирам за кратко в подножие на скала, ...

EkaterinaKamazovska

Поезия » Философска

2013-01-31T09:14:51+02:00 825

На таз земя сме само гости

И аз накрай ще остарея,
челото бръчки ще бразди.
Усмивката ми ще се слее
с цвета на пръст и ще горчи.
А погледът ми синьоведър ...

rudin

Поезия » Философска

2013-01-31T01:43:12+02:00 660 5

Молби

В очакване повикана да бъде,
се грееше на пламък любовта,
играеше си - фигурки си правеше
от восъка размекнат на свещта.
Но зимна мъка в стаята нахлу - ...

Greenheart

Поезия » Философска

2013-01-30T22:43:43+02:00 613

Алчност

Алчността ти те погуби, завладя безцеремонно душата ти!
Недей, радвай се на това, което имаш! - КАЗАХ ТИ!
Ти се обърна с празен поглед и нагла усмивка ми каза:
- Какво имам аз? Всичко, което имам е гняв и омраза!!!
- Не ме ли обичаш? Нали бях твоето момиче? - попитах. ...

sentient

Поезия » Философска

2013-01-30T15:12:51+02:00 516

Хванахме се с Дявола на бас

Хванахме се с дявола на бас,
че ще успея, въпреки че той
стои в основата на всеки
лош развой.
Обложихме се с дявола дори, ...

maria2103

Поезия » Философска

2013-01-29T16:04:25+02:00 631

Сезони

Сезони
Била ли съм някога млада?
Защо ми е да помня?
Било е в друг - минал живот.
Пролетна клада. ...

eres

Поезия » Философска

2013-01-29T15:45:33+02:00 1.1K 4

Философия на примирението

Примирението.
Съзидателно отстъпление.
То ни учи да приемаме нещата такива, каквито са.
Не такива, каквито са по принцип, а такива, каквито са в момента.
Сега. ...

malinkaaa

Поезия » Философска

2013-01-29T07:55:10+02:00 1.4K

Минзухари

Минзухари
По дебелата стена на януари лепне
екзистенциалната тъга и нощта е
цяла вечност, а денят - топлийка грах.
Делниците овдовяха чак до Пасха. ...

theironlady

Поезия » Философска

2013-01-29T07:52:15+02:00 656 1

Гроб за клеветата

ГРОБ ЗА КЛЕВЕТАТА
В лунна нощ отидох във гората,
да копая гроб за клеветата.
Клеветата аз до смърт я мразя
и от нея винаги се пазя! ...

Ангар

Поезия » Философска

2013-01-28T08:39:02+02:00 755 6

Гневът на боговете

Когато Бог, когато Бог,
разсърден, бъчви затъркаля
и от небесния чертог
излее с кофи свойта ярост,
в стени от дъжд, в стени от дъжд, ...

rudin

Поезия » Философска

2013-01-28T06:27:11+02:00 2.3K 13

Стига!

Стига с тези корективи,
стига!
Писна ми, върви си!
Стига проповядва
морал и ценности, ...

I-am-a-Cat

Поезия » Философска

2013-01-28T00:10:36+02:00 832 2

Неусетно

Неусетно някак времето замислено е спряло...
Всеки образ покрай мен е оцветен във черно-бяло.
Светлината се прокрадва тичешком и неусетно,
а в мечтите си аз виждах всичко пъстроцветно.
Не живеех в настоящето, а в едно красиво Утре – ...

Vasilena_85

Поезия » Философска

2013-01-27T18:16:08+02:00 1.1K 1

Да разказваш...

Ти, цвете бяло,
светлина от луната крало.
По твоето тяло истина
и сняг е валяло.
Ти, цвете жълто, ...

Magnificent-wind

Поезия » Философска

2013-01-27T16:47:12+02:00 1.6K 2

В радост и тъга

Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...

koli4a

Поезия » Философска

2013-01-27T14:55:59+02:00 684 6

Амнистия за Грешна Любов

Срещнах Паднал Ангел. Прекрасно явление.
С кристално чисти очи. Белокрило видение.
Демон черен, а отвътре е светло създание.
Влюбих се в прокълнат! Съдба или наказание?
Докосна Сърцето ми с безплътна, горестна нежност. ...

EkaterinaKamazovska

Поезия » Философска

2013-01-26T10:51:14+02:00 918 1

Сетивност

Сетивност
Защо вибрират сетивата
във тъмен унес потопени
когато сливат се телата
от Страст стихийна уморени, ...

jollyroger

Поезия » Философска

2013-01-26T09:33:52+02:00 536 2

Страх

Страхът е равносилен на затвор,
страхът сковава мозъка и волята!
Страхът е във очите ти – позор!
Но спри да се страхуваш, моля те!
Страхът убива всеки порив, ...

dalexieva

Поезия » Философска

2013-01-25T20:25:58+02:00 1.1K 6

Страх

Страх
Грубите хора,
те са особена,
зла порода.
Запазена марка. ...

eres

Поезия » Философска

2013-01-25T17:28:19+02:00 1.1K 4

В есента

Във есента остават
само голи клони.
В ярмомелката се смилат
злаци и листа.
И бурята с камшици ...

Hekredel

Поезия » Философска

2013-01-24T10:24:29+02:00 507

Дали е имало сигнал за SOS?

Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат, ...

Довереница

Поезия » Философска

2013-01-23T23:45:55+02:00 884 18

Изхабен

Изхабен град, улици, ниви,
червей без пръст.
Изхабен часовник, стрелки,
време - посоки без път.
Изхабени родени - мъж, жена, дете, ...

bustama

Поезия » Философска

2013-01-23T23:30:50+02:00 524 1

Завинаги

Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо ...

anabel7

Поезия » Философска

2013-01-23T20:42:42+02:00 684 1 1

Пироман (Ода за една Муза)

Защо си тъжна, Музо моя? Сърдита, яростна и сякаш гневна.
Връхлиташ ме като Цунами. По-често нощна, а не дневна...
Не си красива и спокойна. Не прелестна и нежна, многоцветна...
Не като Музите на всички други. Никога по женствено кокетна.
Не ми нашепваш тихо, не припяваш. И не бърбориш закачливо. ...

EkaterinaKamazovska

Поезия » Философска

2013-01-23T13:03:35+02:00 833

Прозрение

Прозрение
Животът е
един единствен
миг вълшебен!
Останалото - ...

eres

Поезия » Философска

2013-01-23T12:32:56+02:00 972

С мисъл за вечност

Толкова много вървях и изминах...
С четка рисувах и своя живот.
С много въпроси по път се разминах.
Бавех и бързах в житейския ход.
Рязах от мене и старите рани. ...

koli4a

Поезия » Философска

2013-01-23T12:31:01+02:00 697 5

Тук

Тук е моето място. Нямам други животи
и не искам отново в страх да бъда обричан.
Тук обичам деня. И звездите самотни
със които нощта, всяка вечер съм сричал.
Тук съм пял от любов. И от болка съм плакал ...

chvassilev

Поезия » Философска

2013-01-23T10:33:50+02:00 859 6

Смисъл

Как бързо прецъфтяват цветовете,
но колко бавно
и мъчително растат...
В това е смисъла на Вековете,
и водещия ...

Hekredel

Поезия » Философска

2013-01-23T09:08:15+02:00 583

Азс

Азс
Погледни ме. Всичко е изписано на лицето ми,
не го прикривам с маската на Зоро.
В моя свят сме само почтени хаймани
и така ми харесва, и нямам кяр да го променям скоро. ...

RainMann

Поезия » Философска

2013-01-22T21:49:10+02:00 1.1K

Капчук

Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...

Barona38

Поезия » Философска

2013-01-22T14:25:27+02:00 1K 14

Панацея /Ода за една Пукната стомна/

Моите спомени горчат... Нося ги през годините.
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...

EkaterinaKamazovska

Поезия » Философска

2013-01-22T09:34:06+02:00 864 1

Пламъците стават пепел

Пламъците стават сива пепел,
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...

Reqna

Поезия » Философска

2013-01-22T09:30:56+02:00 1K 5

Прероди се!

Не искам в деня си да срещам сърдити лица.
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...

Mons777

Поезия » Философска

2013-01-22T09:28:52+02:00 745

Сбогуване

Сега върви! Че в тази ясна утрин,
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...

ivanleko91

Поезия » Философска

2013-01-21T14:25:48+02:00 1.7K 9

От пистата, наречена - Живот

От пистата, наречена - Живот
От пистата, наречена - Живот,
като птици със стоманени крила,
годините бавно издигат се
и отлитат една по една. ...

Qndov

Поезия » Философска

2013-01-20T19:06:15+02:00 685

Не можеш

Не можеш
да стигнеш
недостижимото!…
Но колко е хубаво,
че го има!

eres

Поезия » Философска

2013-01-20T10:06:54+02:00 985

Душа с Паспорт за Ада

Полунощ е. Смъртно бледа, в прозореца ми Луната наднича...
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми. ...

EkaterinaKamazovska

Поезия » Философска

2013-01-20T09:28:57+02:00 905 1