Философска

20,9 резултата

Виното

И теб ще сложат в гроба тесен
и теб ще те обхване плесен.
Това ще ти прошепна аз:
,,Не се завръща минал час!"
И сто лета да бъдеш на света ...
431

Мълчи ми се, но пак ще ви говоря

Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.
С поезия опитвах, не успях, ...
1K 4 12

След хиляди фалшиви разкаяния

След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите, ...
494 9 8

За живот - благодарност

Мисля си за всички хубави моменти, всяка тръпка и копнеж.
Спомням си отново и отново, връщам лентата назад.
За всичко, което ни се случи - всяка караница или дума добра...
бих се върнала, за да преживея пак.
За да ни видя така, както сме сега. Днес... ...
712

"Недостойният"

В чуждите очи – грешна и от техните усти – виновна.
В моите очи – невъзможното и от моята уста истината крещи,
че моят избор направих през сълзи,
а в началото "недостойният" за всички беше ти.
За мен – достатъчен, първият... погледна ме, прегърна ме – погалена жена. ...
736 2

... A мълвяха, че слаб съм, побъркан Сизиф

Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...
522 2 4

Докосване

Който твърди, че не обича
да бъде докосван, не лъже...
безсмислица казва.
Нима повея на пролетния вятър
не му дава чувство за покой!? ...
753 1

Краят изплува логичен

Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века, ...
576 2 5

Покой не носи ничие завръщане

Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
559 6

Без душа жив труп е човекът

Далече, много сме далече,
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен ...
437 4

Нямам

Аз съм сбор от слабости и страсти,
пълен съм и със душевни красти.
Но две страсти няма в мен,
от тях, уви, съм аз лишен.
Веч' прекалено съм далече ...
415 1

Бял гълъб

Бял гълъб
Като птица се рее моята душа,
бял гълъб от мен понякога излита.
Отправя се към хората със заръка,
да занесе словата ми и пак долита. ...
485 2 1

Душа

Знаем, че тялото ни е дадено в заем,
а душата е тази, която трябва да пазим.
Но е чудно, че правим всякакви експерименти
със тялото свое и на моменти
правим груби грешки и своеволия. ...
643 1

Лъч хармония

В душа се влиза тихо и на пръсти
без корист и без капчица злина
Не чакаш и не молиш-тамте пускат
Оставаш полъх в кръг от тишина
Тогава се докосваш ти до Бога ...
822 1

Мои сте, каквито и да сте

Мои сте, каквито и да сте,
слаби, криви, но с любов люляни.
Всеки стих в душата ми расте –
златен цвят в небесните поляни.
С колко сълзи горки ви полях? ...
1.3K 3 3

Богатство

Не е то ни в имоти, ни в пари,
то ние го носим в нашите души.
Там е скрито някъде дълбоко,
да открием доброто и го пуснем широко...
Богатство е когато те очакват у дома, ...
1.2K 1 4

Безкрайна надпревара

Препускат куците коне
по пътищата безпосочни,
а горе, в празното небе,
залагат призраци порочни
съдбите им... пръв кой ще спре... ...
998

Луната плахо зъзне недоспала...

Ах тези нощни спомени – вандали. С копита всеки паметта ми тъпче,
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...
1.2K 8 9

Огън

Гори и изгаряй, дух светъл и чист!
Блести и пулсирай ти в мрака смолист !
Сияйна звездица, букет от искри
магия незрима, неспирно гори!
Орисана с пламък кръвта ми кипи, ...
1.1K

Часовникът

Часовникът, отдавна спрял, във времето всевечната
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи, ...
660

Нова сутрин

Очите ти пътуваха към моите –
бяхме разделени
от вътрешните си неволи,
но един поглед върна те при мене.
И когато се огледах ...
988

Чудесата навред ще протегнат зелени филизи

Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...
496 2 3

Мълчах, додето бе възможно

Съвсем, съвсем одрипавели
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
734 7 9

Турболенция на вероятността

На Любовта цена не се слага,
не се измерва с метри, грамаж!
Не може човек от съдбата да бяга,
дори да я срещне да няма кураж.
Което е писано, това ще се случи ...
652

Урок по летене

> Не вярвай, че летиш. Защото полетът
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...
1K 8 8

Жалейка

Живот ли е!?
Цената му винаги е висока.
Сълзите си пиеш и раните си ближеш като куче -
сам и пак сам, а после, и затова си от вината виновен, че се мъчиш.
Омръзва, приятелю, омръзва. ...
951

Бял

Ще побелея ли вече, кажи?
Време стана за тая боя,
на душата ми черна контраст
да се стеле по мойта глава.
Бялото не е израз на слабост. ...
520

Рисува сенки по стените самотата

Кръгъл камък полепнал със мъх
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви ...
826 2 3

Но защо ли?

Аз вече няма за какво да пиша…
Далече си,
обаче съм добре.
Едно самотно възрастно момиче,
с претръпнало от без любов сърце. ...
467 2 4

Самота

Седни, самота...
седни, да поговорим.
За него, живота...
малко да поспорим.
Дай да побъбрим, ...
582 1

Дедалов потомък

Уморен съм ежедневно да опитвам,
безцелна май е битка със природата.
Човекът е безкрил и по рождение
отредени са му земните окови.
Къде с летенето съм се разминал, ...
613

Лицата на живота

В живота се редуват бури,
земетръси и торнада,
ураган душите брули,
често срещаме се с ада.
Но грейва и дъга, и има ...
399 4

Речено-сторено

Речено-сторено
Когато кажеш ти дума една,
която е излязла от твоята душа.
Ти бъди зад нея дума мъжката,
дума една достойна с честта! ...
1.6K 1

Едно до друго

Трагедията с радостта вървят
в един живот, в един отрязък време,
различно само в земния ни път,
но обобщително - като поема.
И трябва просто да се издържи. ...
1K 2 4

За прошка късно, а за смърт е рано

Пандемии, потопи, земетръси,
какъв е този (май заслужен) хал?
И в руини превръщаш Ти света си,
на неразумни нявга Си го дал.
Изкупват ли се, Господи? Едва ли, ...
770 3 7

Омагьосани сънища

ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
526 1 2

Дяволска илюзия... или реалност

Човекът, като дявол е лукав,
или пък дяволът лукав е по-човешки?...
Бе много общо имат те по стил и нрав,
и кой какъв е, често стават грешки...
Рога, копита и опашка - и без тях ...
1.1K 1 4